Политическият роман на поета.
Съставителство, предговор и бележки към изданието: Иван Радев. ... 142 години след гибелта на Ботев излезе незавършения политически роман на поета. Съставител на изданието е известният литературовед, литературен историк и критик акад. Иван Радев от Велико Търново.
В тази книга ученият прави задълбочен и необичаен за широко познатия ни Ботев анализ на неговото творчество. Тук опознаваме чувствителността, нагласите, критериите и мащабите на мислене на самия Ботев, това което той ни е оставил, като свое присъствие в романовия жанр, но не в широкопопулярните форми на белетристиката, а във ... |
|
|
Книгата е том 8 от поредицата "Събрани съчинения" от Йордан Радичков на издателство "Нике". ... В том 8 са събрани пътеписите на Радичков - "Неосветените дворове" и "Малка северна сага". ... |
|
|
“Отдалечаване на въздуха” излиза 1 година след смъртта на Георги Рупчев - емблематичния поет на 80-те и 90-те години, на “времето на инакомислието и инакописането”.
Могъщата привлекателност на стиховете му си остава препъникамък за тълкувателите – вероятно защото за самия него поезията бе “инстинкт за неприспособимост”, домогване до изразяване на неизразимото, доближаване до тайната на живота и времето.
В изданието на “Труд” са включени всички стихове на поета.
Съставител е Деян Деянов, а подкрепа оказва Центърът за книгата при Министерство на културата. ... |
|
|
Изданието се предлага с два дизайна на корицата. При поръчка ще получите дизайн на случаен принцип. ... "Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014).
Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, ... |
|
|
Една от малко познатите творби на Казандзакис, "Братоубийците" описва трагедиите и кръвопролитията на Гръцката гражданска война в края на 40-те години на ХХ век.
Без да заема страна и без да издава присъди, авторът потапя читателите в ужаса на войната, представен от гледната точка на един дълбоко вярващ свещеник, който всячески се опитва да следва заветите на Спасителя, да прощава и да обръща другата буза, докато светът се срива около него.
В "Братоубийците" авторът ни отвежда във времето на Гражданската война в Гърция - малко след Втората световна война. Партизани и националисти се бият в ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината.
Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
|
Сценарии за 4 филма. ... Боян Папазов е известен с игралните си филми "Всичко е любов" и "Една жена на 33", но той е автор и на повече от дузина пиеси. Те са превеждани в Англия, Франция, Германия, Полша, Унгария, Словакия и Македония. След 1990 година всички пиеси на автора са били номинирани и са получавали награди "Икар" и "Аскеер", а Голямата награда на Националния конкурс за българска драма "Иван Радоев" Боян Папазов получава три пъти - през 2007, 2013 и 2017 година.
През 2015 година, по повод 100-годишнината история на българското кино, Българската национална ... |
|
|
Автентична история на болшевишкия преврат в Русия. Началото на най-голямата трагедия в историята на човечеството.
... 100 години от престъпната Октомврийска революция (1917 - 2017). "Черната тетрадка", която е част от "Петербургски дневници", е един от най-ужасните исторически документи на ХХ век.
Наричана "Руската пития" и "Мадоната на декаданса", оригинална и скандализираща, Зинаида Гипиус оказва влияние върху целия литературен и духовен живот в Санкт Петербург в началото на миналия век. Тя оперира с високото си художествено стойност творческо наследство, но по света е ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш."
Любен Гройс
"Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
Художник - Виктор Паунов. ... "И всеки човек - каза Манольос възторжено - може да спаси целия свят; много пъти си мисля за това, отче, и треперя; такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят?
Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха.
Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.
-Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той.
-Като обичаме хората, чедо мое.
-А как трябва да обичаме хората?
-Като се стремим да ги вкараме в правия ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж eпатиращото: "Обичам себе си като бога...".
И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
"Приказките, събрани тук, имат произхода си в моето семейство. Далече, далече назад моите предци са софийски златари - по-късно само са били прогонени от града в Чеканчево. И след Освобождението са се върнали на касабата. Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец.
Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
