На Западния фронт нищо ново. Обратният път

Ерих Мария Ремарк Времетраене: 1:02 мин.

В това луксозно издание са включени два класически романа на Ерих Мария Ремарк - "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път". Няма по-значим документ за трагедията и безсмислието на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-голям паметник от проваления живот, осакатените тела, изгорените души на оцелелите в нея. Вече повече от век след началото на Първата световна война, романите на Ерих Мария Ремарк "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" продължават да звучат болезнено актуално, защото светът не е спирал да воюва. Без да влиза в ролята на проповедник германският писател е събрал в тези книги болката на група войници, някои от които стават жертви на чудовищната машина за смърт, а други - на духовната парализа на следвоенния свят, който отказва да ги приеме и който те не могат да разберат, защото, откакто са били почти деца, единственото, което са познавали, е било кръвта, окопите и смъртта.

"На Западния фронт нищо ново" излиза през 1929 г. и за 18 месеца е преведен на 22 езика и продаден в над 2,5 милиона бройки. През 1931 г. Ремарк публикува в Германия и продължението - "Обратният път", където разказва истории за оцелелите от Първата световна война. И двете книги са заклеймени от нацистите, забранени и горени на техните клади, а самият Ремарк е принуден да напусне родината си.

"Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото!"
Из книгата

"Земя, земя, земя!...
Земя, с твоите гънки, ями и падини, в които можем да се хвърлим и да се скрием! Земя, ти ни даваше сред спазмите на ужаса, сред бликащото унищожение, сред смъртоносния рев на експлозиите могъщата опора на на­ново спечеления живот! Блуждаещата стихия на почти разпокъсаното битие протичаше през теб обратно в на­шите ръце, и ние, спасените, се заравяхме в теб и в немия трепет на плахо щастие, че сме преживели и тази минута, впивахме устни в теб!

При първия вой на снарядите с част от нашето съще­ство ние се връщаме светкавично с хиляди години на­зад. Инстинктът на животното се пробужда у нас, той ни води и закриля. Той не е съзнателен, той е много по- бърз, много по-сигурен, много по-непогрешим от съзна­нието. Това не може да се обясни. Вървиш и не мислиш за нищо - изведнъж се виждаш залегнал в някакъв трап, а над тебе се пръскат осколките; но не си спомняш да си чул снаряда или да ти е дошла мисълта да се хвърлиш по очи. Ако си разчитал на това, вече да си купчина разхвъ­рляни меса. Спасило те е другото, онова ясновидско обо­няние у нас, което ни е хвърлило на земята и ни е спа­сило, без да знаем как. Ако не беше то, отдавна да не е останал жив човек от Фландрия до Вогезите.

Заминаваме като навъсени или бодри войници - сти­гаме до зоната, където започва фронтът, и вече сме хора - животни. Навлизаме в проредяла гора. Отминаваме походни­те кухни. Оттатък гората слизаме от камионите. Те се връщат обратно. Утре преди зазоряване ще дойдат да ни вземат. Мъгла и оръдеен дим се стелят над поляните до ви­сочината на гърдите. Отгоре свети луната. По пътя се ниже войска. Стоманените каски блещукат под бледото сияние на месеца. Глави и пушки стърчат над бялата мъг­ла - само поклащащи се глави, люлеещи се цеви. Нататък пред нас мъглата свършва. Главите се превръщат във фигури; куртки, панталони и ботуши из­плуват от мъглата като от млечно блато. Сливат се в ко­лона. Колоната крачи право напред, фигурите се спояват в клин, не се различават вече отделни силуети, само един тъмен клин се врязва напред, някак странно попълван от изплуващите из мъглявото блато глави и пушки. Коло­на - не хора.

По един напречен път се придвижват леки полски оръдия и коли с боеприпаси. Гърбовете на конете лъщят на лунната светлина, движенията им са красиви, те отмя­тат глави, очите им просветват в тъмното. Оръдия и коли се плъзгат пред разлатия фон на лунния пейзаж, конни­ците със своите стоманени шлемове приличат на рицари от старо време; някак красиво и вълнуващо е това.

Вървим към пионерния парк. Някои от нас нарам­ват извити, заострени железни прътове, други провират гладки лостове през макари с бодлива тел и потегляме. Товарите са неудобни и тежки. Теренът става все по-разоран. Отпред долитат до нас предупредителни викове: "Внимание, отляво дълбока яма от снаряд!" - "Пази се, окоп!"
Из книгата

"Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по-хубаво от онова, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот.", казва един от най-известните и четени писатели на ХХ век - Ерих Мария Ремарк.

Ерих Паул Ремарк е виден немски писател, който твори под псевдонима Ерих Мария Ремарк. Творбите му са преведени на повече от 60 езика, утвърждавайки го като "майстор на лирическия натурализъм". Той е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Още в младежките си години бъдещият писател е силно заинтересован от световната литература. Той се възхищава на Цвайг, Достоевски, Гьоте и други видни писатели. Основното си и средно образование Ремарк получава в църковното училище, след което се записва в католическата семинария.

Със започването на война Ремарк е изпратен на фронта, където получава няколко сериозни ранения. Всичките ужаси на това време впоследствие той запечатва в романа "На Западния фронт нищо ново" (1929 г.), който се превръща в една от най-продаваните книги в Германия. Романът впоследствие е екранизиран и номиниран за Нобелова награда. През 1932 година Ремарк започва работа над романа си "Трима другари", чиято художествена проблематика е свързана с темата за "изгубените поколения" - юношите, попаднали на фронта, в крехката възраст 14-18 години. Днес книгата се смята за една от класиките на немската и световна литература. И този роман също е екранизиран. След края на Първата световна война, Ремарк сменя различни професии - за кратко работи като учител, музикант, търговец и др. Събитията от този период са описани в романа му "Черният обелиск" (1956 г.), който се приема за един от най-ярките и зрели романи на автора. Скоро след това се жени за танцьорката Илзе Юта Замбона и въпреки че бракът им не просъществува дълго, Ремарк до края на живота си се грижи за нея. Юта дълги години страда от туберкулоза. Именно нея писателят впоследствие ползва като прототип при изграждането на множество от образите на героините си. По всяка вероятност тя го вдъхновява и за създаването на образа на Лилиан Дюнкерк в романа "Живот назаем" (1959 г.). В него авторът се разкрива пред читателите в амплоато на опитен психолог и философ, показвайки вечните теми за любовта, живота, смъртта, свободата, времето. За разлика от другите романи на Ремарк, в "Живот на заем" отсъстват каквито и да било политически мотиви.

Голяма част от романите на Ремарк са възприети негативно от нацистката младеж и публично са изгорени. Вследствие на тези събития през 1933 година той се мести в Швейцария. Скоро след това се запознава с очарователната Марлене Дитрих, с която преживяват бурна романтична връзка. С течение на времето нейният образ вдъхновява писателя за създаването на образа на главната героиня в романа "Триумфалната арка"( 1945 г.), който е екранизиран два пъти и се смята за един от най-известните му романи.

През 1939 година писателят се премества в САЩ. В чест на по-голямата си сестра, която е осъдена на смърт от нацистите през 1943 година, той написва романа "Искрица живот"(1952 г.). Скоро след това Ремарк се запознава с холивудската актриса Полет Годар (бивша съпруга на Чарли Чаплин), която му помага да се възстанови от продължителната депресия, която развива по време на отношенията си с Дитрих. След като официално се развежда с Юта през 1957 година, той се жени за Полет. Година по-късно двойката се мести в Швейцария, където живее щастлив живот в мир и разбирателство.

Писателят умира през септември 1970 година в Щвейцария. Романът му "Сенки в рая" е публикуван посмъртно.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525