"На брега на езерото живее часовникарят чичо Финчи. Той е стар човек с бели мустаци и големи очила. Чичо Финчи не е само часовникар, но и колекционер. В къщата си е събрал 318 часовника от всички страни и от всички времена. Има например пясъчен часовник, който е на повече от две хиляди години. Чичо Финчи твърди, че това бил часовникът на Архимед. Има и воден часовник – сипваш в него вода и той отмерва точно минутите и секундите. Има часовници с кукувичка, която кука на всеки кръгъл час, има часовници с дълго махало и будилници с най-различни звънци.

Чичо Финчи знае историята на всеки часовник и на хората, които са го притежавали. Шестгодишният Мартин живее в съседната къща. Всеки ден след закуска той облича палтенцето си, взема любимото си куче – дакела Джони, и отива на гости на чичо Финчи.

– Добре че дойде, Мартине – казва му всеки път чичо Финчи. – Днес имам страшно много работа. Така че ще трябва да ми помогнеш. Работата на чичо Финчи е сложна. Всеки ден до обяд той навива часовниците и ги сверява, за да показват еднакво време. Това не е лесно, защото винаги някои от часовниците избързват, а други закъсняват.

– Те са като хората – обяснява чичо Финчи. – Някои хора вечно бързат за някъде. А други винаги закъсняват. Просто такъв им е характерът.
Когато часовниците са непослушни и не показват точното време, чичо Финчи се ядосва и започва да мърмори.
– Ще я видим ние тая работа – заканва се той и започва да човърка с инструментите си в часовниците. Мартин винаги му помага и постоянно задава въпроси кое какво е. Вече е научил за какво служат всички пружинки и колелца. Джони стои мирно, гледа часовниците и весело маха с опашка.

В слънчеви дни чичо Финчи приключва работата си по-бързичко и двамата с Мартин правят разходка по езерото с водно колело. С тях винаги идва и Джони. Водното колело на чичо Финчи е на двайсет и няколко години, но той се грижи много за него и изглежда като ново."
Из книгата

"Хуморът не е лекарство. Той е обезболяващо. Може да притъпи временно болката, но не може да я излекува"

Това казва Иво Сиромахов в едно интервю за в-к "168 часа". Е, цяла България познава Сиромахов с непресекващото чувство за хумор, в което се съдържат не само такива "обезболяващи", но и ударна доза "витамини" за поддържане на добро настроение, въпреки всичко, което не харесваме ежедневието и в родната действителност. Чувството за хумор на Иво Сиромахов извира от телевизионния екран и печатните медии, от социалните мрежи и разбира се, от книгите му. От години го познаваме освен като писател, и като актьор, драматург, радиоводещ. Кариерата му на сценарист пък е свързана с дълги години работа както зад кулисите, така и под прожекторите на "Шоуто на Слави". Иво Сиромахов е автор и на десетки книги, които са сред най-продаваните заглавия от съвременни български автори. Сред тях са "Българско радио", "Моят таен любовен живот", "Шекспир 3Д", "За мен е чест", (написана съвместно със Слави Трифонов) и други.

Публикации на Иво Сиромахов се срещат в списанията "Maxim", "Playboy", "Hustler" и "MAX". Работил е и като завждащ отдел "Култура" и във в-к "24 часа", където публикува и политически фейлетони. Въпреки, че името му се среща много често по всички медии, не знаем много за него и личния му живот. Какви книги чете самият той? Една от тези, които харесва, е автобиографията на Андре Агаси. Любимият му спорт? Ездата. У себе си най-много цени чувството за хумор. А какво не може да понася? Глупостта. В случай, че искате да знаете повече - как, кога, къде започват неговият житейски и професионален път, ето какво показва биографичната справка: роден е в София на 29 декември 1971 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и след това театрална режисура в НАТФИЗ.

Като студент работи - заедно с Ути Бъчваров водят предаването по БНР "И ловец съм, и рибар съм". През 1995 г. Става носител на наградата за дебют в изкуствата. през 1996 г. Завършва висшето си образование. Има и немалко изяви като режисьор в Малък градски театър "Зад канала" и Театър "Българска армия", Сред постановките, които е режисирал, са например "Женитба" от Гогол (в НАТФИЗ), "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн, "Макбет" от Уилям Шекспир (Малък градски театър "Зад канала"), "Чаровна нощ" от Славомир Мрожек, (ДКТ-Сливен) и др.

Каква е тайната на успеха? Макар че от устата на Иво Сиромахов всичко звучи весело и змешно, ето какво казва той пред медии за успеха:

"Ако имаше изведена общовалидна формула, вероятно всички щяха да я следват. Но пътищата към успеха са различни и нито един от тях не е къс. В крайна сметка успяват само онези, които са готови да вървят дълго, да влизат в битки и да се лишат от някои неща. За всеки успех се плаща и колкото по-голям е успехът, толкова по-висока цена е платена за него."