Да пораснеш в Самоа

Психологическо проучване на примитивната младеж за западната цивилизация. Рядко наука и литература вървят ръка за ръка в една и съща книга. Когато това е факт, както в "Произход на видовете" на Чарлз Дарвин, те стават класики, цитират ги както учените, така и широката публика. Маргарет Мийд осъществява това забележително постижение не веднъж, а няколко пъти, започвайки с "Да пораснеш в Самоа". Книгата описва нейното историческо пътуване до американска Самоа, където извършва първата си теренна работа. В изследването си Мийд представя на публиката за първи път идеята, че индивидуалният опит при етапите на развитие може да бъде оформен от културни нужди и очаквания. Юношеството, пише тя, може да бъде малко или много бурно, а сексуалното развитие малко или много проблематично в различните култури. "Цивилизованият" свят според нея има много още какво да научи от "примитивния".

Маргарет Мийд (1901 - 1978) е пионер както в теренните изследвания, така и в теоретичните разработки. Тя започва своята забележителна кариера на 23 години, когато посещава Самоа. Публикуваната впоследствие книга е само началото на нейния професионален път в полето на социалните и хуманитарни науки, продължили няколко десетилетия. Мийд се превръща в една от най-влиятелните жени на нашето време с публикуваните над 40 труда и работата си като изследовател в различни точки на Южния Пасифик и като куратор в "Музея по естествена история" в Ню Йорк. През годините Маргарет Мийд оглавява различни научни организации, включително Американската антропологична асоциация и Американската асоциация за развитие на науката и получава 28 почетни докторски степени.

"Да пораснеш в Самоа" е малка книга, написана преди повече от седемдесет години от една двадесет и четири годишна жена за младите момичета от едно далечно място. Тя е останала с нас, като е подхранвала много от големите спорове на нашия век със задълбочени познания и е провокирала множество полемики и дискусии. Когато са публикували "Да пораснеш в Самоа", майка ми е била момиче от едно ранчо в Колорадо. Прочела я е в колежа през 30^-те години. Аз я прочетох в колежа през 60^-те години. Сега с това ново издание може да я прочете и моята дъщеря, а може би дори и моята внучка. За мен е голяма чест да рецензирам тази книга.

Подобно на Мийд и аз винаги съм се интересувала от влиянието на културата върху душевното здраве. Аз също обичах да правя проучвания на границата на психологията и антропологията - поле, наричано някога "Култура и личност". Подобно на Мийд и аз вярвах, че добрите култури създават по-добри хора, и чувствах, че е наша отговорност и удоволствие да работим за положителна културна промяна. В моите изказвания често съм цитирала красивата фраза на Мийд: "Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи отдадени граждани може да промени света". И, разбира се, споделях нейния интерес към младите момичета.

В "Да пораснеш в Самоа" Мийд идентифицира някои от принудите, на които са подложени американските момичета през 20^-те години. През 90^-те години аз направих почти същото със Reviving Ophelia. Мийд критикува натиска върху жените да бъдат девствени до брака, с който те се сблъскват в началото на века. Тя смята, че в Самоа младите жени са свободни да избират партньорите си и да експериментират със своята сексуалност съобразно собствените си желания. По ирония на съдбата в края на века аз разкритикувах натиска за постоянно парадиране със сексуалността си, който младите жени изпитваха. Независимо какво искаха или от какво имаха нужда американските момичета, щом постъпеха в гимназия, бяха притискани да бъдат сексуално активни. Мийд и аз вярвахме в едно и също, че в една идеална култура сексуалните решения трябва да бъдат резултат от съзнателен избор."
Из книгата