Виновните

Трилър от поредицата с главен герой Уил Роби. Той е най-опитният и безпогрешен убиец на служба в ЦРУ. Сега обаче тези умения са му изневерили. Изпратен на важна мисия в чужбина, Роби не успява да натисне спусъка - привижда му се, че мишената е дете. Лишен от таланта си, той се превръща в човек без цел.

За да си върне изгубеното, той трябва да се изправи очи в очи с онова, което се е опитвал да забрави цели двайсет и две години: своето минало...

Уил Роби е избягал от родния си град в щата Мисисипи веднага след като е завършил гимназия, и е скъсал всякакви връзки със семейството си. Но сега трябва да се върне у дома. Защото баща му, съдия Дан Роби, е арестуван по обвинение в убийство. Целият град е настроен против него. Възможно ли е съдията наистина да е виновен? Подпомогнат от своята партньорка Джесика, Роби започва собствено отчаяно разследване.

"Приклекнал зад един прозорец в изоставена сграда, Уил Роби приличаше на сянка. Намираше се в страна, която засега бе съюзник на Съединените щати. Но утре можеше и да не бъде. През годините Роби се бе промъквал в не една и две изоставени сгради в различни страни по света и бе заемал позиция за стрелба до някой прозорец. Човек обикновено не се прицелва с първокласна оптика и не стреля със снайперска пушка, за да пръсне нечий мозък, ако наоколо има хора, които да видят какво прави. Самият Роби бе и винаги щеше да си остане оръжие за нанасяне на тактически удари. Разработването и осъществяването на дългосрочни стратегии бяха запазена територия за онези, които се занимаваха с политика. Сред тях също имаше безпогрешни убийци, но те не изстрелваха куршуми, а приемаха подкупи, за да прокарат едни или други закони в полза на хора с твърде много пари.

И така вземаха повече жертви, отколкото Роби би могъл да ликвидира през целия си живот. Той огледа улицата от прозореца на четвъртия етаж. Беше тиха и безлюдна.Е, това няма да трае дълго, каза си той.

В слушалката на ухото му прозвуча глас. Предадоха му сведения от последните минути, последвани от потвърждение на плана за действие. Роби запамети цялата информация, както бе правил толкова много пъти досега. Анализира я, зададе няколко въпроса по същество и получи заповед да се подготви. Всичко това бе част от обичайната процедура, всичко това бе нормално, ако подобна ситуация, неизменно завършваща с насилствена смърт, можеше да се нарече "нормална". Той не си бе поставял за цел в живота да стане убиец по заповед на малцина богоизбрани. И въпреки това сега бе член на свръхсекретна спец част към разузнавателна агенция, известна с трибуквеното си съкращение, което повечето хора от Уелс до Бангладеш биха разпознали мигновено.

Роби бе стигнал дотук стъпка по стъпка. Първоначално бе преминал обучение с хартиени мишени, които после бяха заменени с глинени и накрая с манекени, чиито глави и тела кървяха изненадващо реалистично. Роби не можеше да каже кога точно изкуствената плът и холивудската кръв се бяха превърнали в човешка плът и кръв. Вероятно подсъзнателно бе потиснал спомена за този ключов момент от превръщането си в професионален убиец. В интерес на истината, никога не бе поглеждал назад, за да проследи как точно бе стигнал дотук.

Много пъти бе натискал спусъка, замахвал с нож, нанасял прецизен удар с юмрук, крак или лакът, дори с глава, за да сложи край на нечий живот, без да пита доколко оправдани са действията му. Убийците, които задават въпроси, остават без работа. Или се прощават с живота си. Напоследък обаче Уил Роби бе започнал да задава въпроси. Затова вече не се радваше на предишното одобрение в агенцията. Прогони тези мисли, тъй като сега трябваше отново да натисне спусъка."
Из книгата

Обсидиан ООД
София 1504
ул. Тича 3Б
office@obsidian.bg