"Клеопатра
Искам да ме видиш такава, каквато съм. Свободен си да ме обичаш или да ме мразиш, но е редно първо да ме опознаеш. Родена съм като момиче и богиня едновременно. Бъдеща кралица, в случай че живея достатъчно дълго. Дворът на баща ми гъмжи от врагове и някои от тях са членове на собственото ми семейство. Злоството им пълзи по кожата ми като мравки и ако злите мисли бяха действия, тогава – пак като мравки – отдавна щяха да са пропълзели по люлката ми, за да ми изядат очите. И все пак, аз не съм съвсем сама. Чармиан ми беше дадена от самото начало. Отнета от майка, която не помни, и подарена на мен, топла, накърмена и все още свита като запетайка от утробата. Всяка богиня има нужда от своя слугиня, която да ѝ помага, да откликва на нуждите ѝ, като камъче, оформено и загладено от ръцете на морето. Жреците ми я избрали, защото била родена броени мигове след мен. Такава е волята на боговете, двете да сме вечно заедно. Като малки сме спали в една люлка, защото аз не обичам да бъда сама, телцата ни – сгушени едно до друго като два втасващи самуна хляб, нейните пръстчета около моя врат. Кърмели ни, една до друга, две сестри робини. Докато растяхме, тя спеше или до мен, или в краката ми, според моето настроение.
Дадох ѝ име, щом езикът ми се научи да оформя думите. Дотогава тя не е имала. Защото всичко нейно ми принадлежеше, дори името ѝ. Чармиан, онази, която носи радост. Тя казва, че радостта, която съм видяла в нея, е била само отражение на собствената ми радост, отражение чисто и ярко. Чармиан е моя робиня, ала мина много време, преди да поиска свободата си. Защото, когато обичаме, нима всички не сме роби, които приемат доброволно и охотно подчиненото си положение? Затова, по някакъв начин, аз също ѝ принадлежа, окована с вериги от обич.
Тази сутрин отидохме във великата библиотека още призори. Перата на сколарите дращят по папирусите като притичващи миши крачета. На нас внимание не обръщат, защото ние сме тук всяка сутрин с моя учител, който ни възлага текст за препис, а после шепнешком ни задава въпроси да провери дали сме разбрали написаното. Слънцето наднича през високите прозорци като палав ученик, който се надява да препише от мен. Изящните колони предвидливо се издигат встрани от редиците писалища, така че в нито един миг слънцето да не хвърля зловредни сенки върху писмената ни. Мозайките са в убити цветове, така че да не привличат излишно вниманието на отдадените сколари. Вода се излива в сини фонтани, за да разхлажда въздуха и да теши ума. Великата библиотека на музейона е разделена на части, първо според езика, после според темата, а накрая подредбата е по азбучен ред. Обичам тази система, обичам подразделенията на знанието, откривам в нея радост, която се родее с радостта от отлично нарисувана картина или парче изящно изтъкан плат. Това е храм, посветен колкото на музите, толкова и на самото знание.
Висшият жрец библиотекар върви бавно между рафтовете, нагизден както подобава на поста му, готов да даде съвет, но и да извади пръчката, скрита в ръкава му, и да перне с нея през ръцете всеки злополучен сколар, дръзнал да наруши правилата, било като зацапа с мастило някой ръкопис, било – най-тежкото провинение – защото е внесъл тайно в библиотеката следобедна закуска. Тук храната и водата са строго забранени, от страх че ще повредят скрижалите или че ще привлекат гризачи. С Чармиан много обичаме да предизвикваме висшия библиотекар. Вмъкваме парчета сирене, които изобщо не са сирене, а парчета оцветено дърво, също гарафи с вино, които не съдържат течност, а стъкло, с единствената цел да го дразним. Макар да съм сигурна, че той не би посмял да перне с пръчката си моите пръсти.
Днес долавям някакво безпокойство сред сколарите. Знам отвъд всяко съмнение – макар никой да не ми го е казал в лицето, защото ме пазят от истината, както ме пазят от слънцето с ветрила от палмови листа, – че народът на Александрия мрази баща ми. В основата на проблемите е Рим. Рим, който от години отхапва големи и малки парчета по границите ни и ламти за богатството ни. Египет е богат, да, но армиите ни не могат да се сравняват с римските легиони. Нагледали сме се как провинциите ни падат победени, като дървета, застигнати от горолом, а хората и богатствата ни потеглят за Рим. Силата на Рим е рожба на плячкосване, роби и алчност. Онова, което не могат да вземат, те премазват и опожаряват. Ние сме последният остров на свободата сред тъмното римско море. Но един ден, рано или късно, те ще се прицелят и в нас.
От отчаяние, баща ми си откупи отлагане под формата на една титла – „Приятел и съюзник на римския народ“. Тази титла е обещание, че поне на първо време легионите им ще ни оставят на мира. Но за да подсигури това, баща ми плати извънредна цена, гигантска дори за един фараон. Защото, уви, откъм земния бряг на тръстиковото море царете богове трябва да вдигат данъците. А хората на Египет не искат царят да им бърка в джобовете, за да омилостиви Рим. Колкото до омразата им, тя обикновено е кротка. Тихо мърморене, което никога не прераства в агресия, но и никога не затихва напълно. Сега обаче недоволството им нарасна необичайно. И баща ми се обърна към Рим, за да поиска помощ срещу собствения си народ. Ако ме беше попитал, аз щях да му кажа, че това е грешка.
Римски пратеник пристигна по покана на баща ми в опит да успокои народа и да отнеме от гнева му. И това само влоши нещата. Според Чармиан, онзи злополучен римлянин убил котката неволно, сгазил я с колесницата си. Колкото до мен, аз не съм сигурна дали изобщо я е убил, нито дали е имало котка дори, или тя просто е била измислена като въображаема жертва на измислено престъпление, което да оправдае убийството. Онзи римлянин така или иначе го обвиниха, че е убил котка – едно от нашите свещени животни, – а тълпата, жадна за кръв, се закле да отмъсти. Молбите на баща ми и намесата му в полза на римлянина само ядосаха още повече хората – онзи нещастник бе извлечен от къщата си и разкъсан от тълпата. Откъснаха му главата, изкормиха го така, както котката разпаря корема на мишка, и го зарязаха на парчета върху калдъръма. Още в онзи момент аз разбрах, че баща ми е изгубил и последното си влияние над народа и с всеки изминал ден след това нещата само ще се влошават."
Из книгата
Книги 
