store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Изкуство    Минали дни - Александър Божинов
Начало   Книги    Изкуство  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Минали дни


Александър Божинов

Цена:  19.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 21-01-2020 г. или
Сряда 22-01-2020 г.
Продукт#198086
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена14-09-2017 г.
ИздателствоИзток - Запад
Категории
КорицаТвърда
Страници250
Размери17.70 / 24.60 / 2.90 cm
Тегло0.609 kg
EAN9786190100140
ISBN9786190100140
  • Описание
  • Откъс от книгата
Издание, допълнено с непубликувани снимки.
"Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, а не от случайно лице или издателство.

Дали това, което съм написал, ще бъде занимателно за моите читатели, дали в моите спомени ще има неща, които не са били известни досега, а ония, които са били известни, са били криво отбелязани, преценявани и предавани, това ще разбера, когато спомените ми бъдат разгледани от онези, които умеят спокойно да четат и да се пренасят назад в историята на нашия живот след Освобождението ни. Тия спомени са едно кратко свое животоописание, казано сърдечно и без всякакви преувеличения, а онова, което не съм казал, то не би занимавало никого."
Александър Божинов


Акад. Александър Николов Божинов (1878 - 1968) е известен български карикатурист, илюстратор, живописец, сценограф. Създател на съвременната българска карикатура, която се характеризира с изключителна майсторска линия и остроумен текст.

Открояват се неговите карикатури срещу личния режим на Фердинанд, осмиващи котерийните борби на политическите партии. Известни са и неговите пейзажи и жанрови сцени из градския бит, както и сценографските му решения в Народния театър. Илюстрирал е и много книги за деца. Автор на положителните типови герои на българските селяни: Пижо и Пендо. Има сериозен принос в развитието на българската и световната карикатура.
"Никога не съм мислил да пиша свои спомени. Събирах през живота си някои бележки за неща, лица и събития, които се отнасяха само до мен, защото не можеха да бъдат обект на широко обществено занимание. При това в нашата общественост аз заемах едно скромно място на художник, и то с жанр, твърде непознат още у нас и неутвърден като изкуство. Мъчителни бяха за мен минутите, когато като сътрудник в различни вестници и списания трябваше да отбелязвам събитията и героите около тях през моите очи - през очите на карикатуриста, и да съчинявам карикатурите си. А дали правилно, без пристрастие съм разглеждал злободневните събития, това нека преценят други. Всякога с едно смущение съм се подписвал под рисунките си. Попадах често в настроение и за литературна работа, и за изкуствоведска, защото мислех, че съм длъжен да кажа думата си по някои въпроси, по които другите мълчаха дълбокомислено, а те трябваше да бъдат изяснени. Някакъв огън гореше у мене за работа - художествена и литературна, и аз поддържах тоя огън в моето малко огнище, като слагах всекидневно съчки от моите знания и умения върху креещия огън, за да не угасне. Така правя и до днес. Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми.

Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, а не от случайно лице или издателство. Дали това, което съм написал, ще бъде занимателно за моите читатели, дали в моите спомени ще има неща, които не са били известни досега, а ония, които са били известни, са били криво отбелязани, преценявани
и предавани, това ще разбера, когато спомените ми бъдат разгледани от онези, които умеят спокойно да четат и да се пренасят назад в историята на нашия живот след Освобождението ни. Тия спомени са едно кратко свое животоописание, казано сърдечно и без всякакви преувеличения, а онова, което не съм казал, то не би занимавало никого.
София, октомври 1957 г. Александър Божинов

1882 година

Нашето семейство се премести от град Свищов в София през пролетта на 1882 г. В Свищов баща ми беше чиновник в Австрийската параходна агенция. Той ползваше немски, но свободно говореше и на френски език. В София получи място в Българската народна банка, единственото наше финансово и кредитно учреждение по онова време. Семейството ни броеше: баща, майка и пет деца - три момчета и две момичета; всичко седем души от семейството и едно прислужниче - осем. Осем души тежаха на една чиновническа заплата. История обикновена за много семейства. В София нямахме собствена къща, а живеехме из разни къщи "под наем". Аз бях четиригодишно дете, когато дойдохме в София. Настанихме се да живеем в една турска къща на ул. "Ломска", близо до черквата "Св. Спас". Как се казваше тая улица тогава, не помня, но, струва ми се, пак "Ломска" се казваше. Къщата беше зад един хан, наречен "Карадимитри хан", а по-нататък имаше джамия, неголяма, без особени архитектурни качества - проста джамия, която служеше за склад на военни вещи. Покрай джамията, по един "чакмак сокак" се влизаше в двора на нашето жилище. В средата на двора на нашето жилище се издигаше високо широко-разклонен орех, околовръст на дънера му имаше пейка за седене, пред ореха - голям пресъхнал водоскок, много плодни дръвчета в двора и хиляди гарги, които хвърчаха и грачеха цял ден по дърветата и по покрива на жилището ни. Тая картина много ме радваше, но майка ми постоянно благославяше гаргите за техния крясък и ги "изпращаше" по дяволите. През лятото и есента дръвчетата даваха много плод, особено имаше едни дребни ябълки, червени, много ароматни и много сладки. В моята малка четиригодишна глава тая картина от стара София и от нашето първо столично жилище се е запечатала много ясно.

През 1884 г. се преместихме вече в по-удобна квартира на ул. (сега) "11 август", в едноетажна, скоро построена, уютна къща, чийто притежател беше един майстор, дебралия, намусен, с увиснали мустаци, бавен ход и недружелюбен поглед. В тая квартира и в тоя край на София преживяхме и Сръбско-българската война. В началото на месец септември, в един хубав, слънчев, тих и топъл ден, баща ми ме хвана за ръка и рече:
– Ще те заведа да те запиша в училище.
И ме заведе в Денкоглуското училище на ул. "Алабинска", сега "Алабин". На същото място сега е Съдебната палата. В обширния двор на училището шумяха, скачаха и се боричкаха голяма група дечурлига. Те тичаха из двора и се завираха в една дупка отнякакво градено подземие, някакъв тунел, който беше задръстен с камъни и разна смет. Предполагам, че това е същото подземие, което се откри при копаенето при реставрирането на черквата "Св. Георги", която е претърпяла много изменения и служби.

На ноември 1885 г. започна Сръбско-българската война за удоволствие на крал Милан сръбски. Затвориха всички училища в София, а помещенията им бяха приспособени за нуждите на войната - складове на военни материали, болници, войнишки помещения и други. По улица "Московска", откъм източната страна, денонощно вървяха войски - редовна войска, опълченци, доброволци, обози - всичко това бързаше, почти тичаше да стигне до сръбската граница и да помогне на воюващия наш народ. На тая улица, тъкмо срещу северната страна на черквата "Св. София", в една прихлупена къщурка беше дюкянчето на беден обущар - кърпач. Той цял ден стоеше пред разкривената вратичка на работилницата си, посрещаше минаващите войски и викаше, колкото му глас държеше: "Ураа, с венци у Белград! Ураа, крал Милан без уши!" И цялата тая върволица въоръжен народ, откъм "Св. София" та чак до Подуяне, подемаше: "Ураа!", без да знае кому отговаряше на поздрава. А снегът скърцаше под здраво стегнатите цървули на войниците и опълченците, защото месец ноември се случи тая година снеговит и суров.

"Война позорна, война проклета -
О, Боже, всяка война такава е!
Скоро ти нашите мирни полета
С мъртви посея, с кърви накваси."
(Иван Вазов, "Сливница",
сбирка стихове, 1885 г.)

Пукотът на топовете от боевете при Сливница ясно се чуваше в София и стъклата на прозорците се тресяха и звънтяха, а през нощта по ясното зимно небе безбройни "падащи звезди" се спускаха и кръстосваха, като че ли целият тоя небесен свод, с всичките си светила искаше да се изсипе върху главите ни. Видение дивно и прокобно - невиждано дотогава и неповторено до днес. Небесният щурм на звездите внесе смущение и голям страх у всички софиянци, а суеверните се кръстеха и мърмореха: "Това е божие наказание, загдето се сбиха двата братя християнски, и тия звезди ще паднат върху главите ни, ако не тая нощ, то непременно утре, през нощта." В такива минути е занимателно за човек да слуша простите наивни душици, чиито въображение и страх рисуват картини, които само те виждат и чието обяснение само те могат да дадат. Нашата прислужница Христина, 18 - 20-годишна, която понакуцваше с левия крак, мургава и добродушна, обясняваше на събралите се: "Това са душите на измрели човеци, които са загинали в битките, па сега бегат по небето да си намерят свърталище..." Тая нощ, макар толкова мразовита, ние всички, от всички къщи на квартала бяхме на улицата и гледахме с халдейско дълбокомислие великолепната игра на звездите - старите се попрекръстваха от време на време, добре посветените в тайните на природата, като нашата Христина, обясняваха небесното явление, а ние, дечурлигата, треперейки от студ и неведение, се мушкахме около по-възрастните наши близки да се стоплим. Войната свърши за един месец и няколко дни. Победоносните наши войски започнаха да се завръщат. Пленените сръбски войници, облечени в сини шинели и също в сини шайкачи (шапки), бяха разпуснати да си идат свободно по домовете. По трима-четирима, някои и сами, изтощени и измръзнали, умислени, с наведени глави, кретаха свободно по улица "Московска" - те излизаха от двора на Първа мъжка гимназия, където бяха събрани. Сега в това старо, солидно здание са събрани няколко научни института.

Това, което разправих дотук, може да го смятате като увод на моите спомени. В междината от 1885 до 1888 г., ако от паметта си успея да изчопля нещо, което би било занимателно за моите четци или твърде характерно за живота отпреди толкова далечно време, ще разкажа и него. Понякога има много дребни неща, малки случки, в които човек се спъва в живота си и би искал да разкаже и за тях някому, да ги разправи дори в подробности, дори и да са незначителни дреболии. Например: Фердинанд дойде в София на август 1887 г. Не помня добре дали и майка му, княгиня Клементина, или както всички в България я наричаха баба Клементина, дойде с него или малко по-късно, но през зимата, на Коледа, тя устрои елха за децата от основните училища. Елхата беше уредена в двореца (сега Национална галерия), в една от стаите на партера, надясно от главния вход.

От всяко отделение из училищата бяха избрани по едно-две деца да присъстват на елхата. От нашето второ отделение бяхме избрани две момчета - едното не помня кое беше, другото бях аз. По какви съображения попаднах и аз в избора на присъстващите, това не знам, но когато съобщих това нещо на майка си, в дома ни настъпи голямо смущение. Това смущение настъпи, защото аз нямах облекло за такива "официални случаи", а още и затова, че майка ми и баща ми не вярваха за тая покана и помислиха, че аз си правя някаква шега. Баща ми скочи да отиде в училището, да пита нашия учител дали е вярно, което съм казал, и като получил утвърдителен отговор, връща се вкъщи и съобщава на майка ми, че няма лъжа. След няколкоминутно съвещание баща ми ме накара да се облека и ме заведе в един дрехарски магазин, от който ми купи дрехи - матроски костюм, матроска шапка и нови обуща. Зимното ми палто не беше много по дворцовия етикет, беше доста извехтяло и изтъркано, но като вляза вътре в салона, кой ще знае какво е било връхното ми палто - знаех, че преди да се влезе в салон, връхните палта се събличат. На другия ден, с файтон баща ми ме заведе в двореца. Влязохме в двореца през главните източни врати и спряхме долу, пред вратите под балкона. Баща ми пожела "на добър час", а дворцовата прислуга ме взе и ме пусна в коридора отдясно, като ми каза:
- Върви направо и като дойдеш до вратата отляво, тя е отворена, влез вътре.

Всичко това беше за мене сън - като насън влязох през грамадните железни врати на двореца, спрях пред високите врати, подеха ме съвсем чужди хора, посочиха ми дълъг коридор, по който трябваше да мина, и тъпчех по мек и безкрайно дълъг килим. Когато плахо се понесох по мекия плътен килим, мислех: "Кога ли ще стигна до тая вълшебна врата, която била отворена, и аз ще трябва да вляза вътре в осветената зала и да се представя на баба Клементина, как ще вляза и какво ще кажа на тая августейша бабичка?" Майка ми не ми даде по тия въпроси никакви указания - тя само ми каза:
– Слушай, пък като влезеш там, да не вземеш да подсмърчаш, ако носът ти е влажен - ще извадиш кърпицата си от джобчето на дрешката и ще се обършеш. И тя сложи в лявото джобче на костюмчето ми една чиста, хубава носна кърпица и я поръси с две-три капки от някакво ливанто.

Нетърпелив да стигна до вълшебната врата, повдигнах полунаведената си глава и съзрях отсреща фигурата на едно също като мене момченце, облечено също с такива като моите дрешки, и то пъпли по мекия килим и бърза да стигне до "отворената" врата. Аз се зарадвах, много се зарадвах: няма да бъда сам - каквото прави това момче, ще правя и аз, каквото ще приказва то, ще приказвам и аз - може би неговите родители са му казали какво трябва да прави и как да се държи. Аз намалих хода - стори ми се, че то не върви бързо и ще влезе след мене, а аз исках да влезем наедно. И ето че сънят се усилва - това момче, колкото по се приближаваше до мене, толкова по ми приличаше. Спрях се, спря се и то. Отляво чух шум, шум от детски гласове, видях и отворената врата, от която идваше обилна светлина. Направих още няколко крачки и тогава разбрах, че съм вървял точно срещу грамадно, почти колкото цялата стена огледало и че тъпчещото по килима момченце съм бил самият аз.

Добре че вратата беше отдалечена около два метра от огледалото, инак това съновидение кой знае какви последствия щеше да има за мене. Най-малкото щях да се върна у дома със спукана глава. Изправих се пред отворената врата и в блестящо осветения салон пред мене се открои картината: издигаше се грамадна елха, която почти опираше до тавана, в средата на салона, богато окичена и ярко осветена с безброй пъстри свещици. Нито се учудих, нито смутих - стаята беше препълнена с деца от нашето и от други училища и аз се чувствах в моя среда. Всяко от тия деца държеше по някакъв коледен подарък в ръцете си. Но тъй като бях нарушил протокола - пристигнах 20 минути по-късно от определеното време, баба Клементина беше раздала подаръците и аз останах на сухо. Когато влязох в залата с елхата, до вратата стоеше офицер, който, като ме хвана за ръка, каза ми: "Момченце, много си закъсняло" - и ме приближи до височайшата домакиня.

Баба Клементина беше стъпила на някакво специално подиумче и с ножици режеше украшенията на елхата и ги раздаваше на децата. До нея стоеше и поемаше дрънкулките една от придворните дами, суха, слаба, неугоена още, с която княгинята говореше на френски. Дамата, която стоеше до баба Клементина, ме представи, каза ѝ, че аз съм от закъснелите. И тя само ме погледна със старческите си очи, обърна се, отряза три дрънкулки от елхата и ми ги подаде - един шоколаден пищов, една свирка-тръба от стъклените украшения, с някакво червено пискюлче, и едно пакетче шоколад. Едрите подаръци баба Клементина беше вече раздала и аз, като беднаго Лазара, обрах трохите. Пищовът и пакетчето шоколад бяха от чист шоколад - тогава соята не беше още позната и никакви други шоколадови фалшификати не се изнасяха на пазара, а стъклената свирка, като всяка свирка, пищеше и аз успях още на втория ден да я счупя.

Тържеството, като всяка дандания, свърши. Една друга дама, която говореше на български, ни осведоми, че коледният прием е вече свършил, накара ни да се поклоним на домакинята, да ѝ кажем "merci" и "лека нощ" и кротко да си отидем вкъщи. Така и сторихме. Беше вече смъркнало, упътих се за към дома - жилището ни не отстоеше много далеко от двореца. У дома ме очакваха с нетърпение. Аз стисках здраво в ръцете си "подаръците" - не смеех да ги сложа в джобовете на горното си палто, защото не вярвах в здравината им, а и сам-там бяха и продънени. Когато влязох вкъщи, цялото домочадие извика "ура!" и взеха да ме разтърсват и разпитват къде са ми подаръците и как е било в двореца. Показах какво съм получил от баба Клементина и споделих впечатлението ми от цялата обстановка. Почувствах, че не останаха много очаровани от това, което им разправих. Майка ми само се смееше и оглеждаше новите ми дрешки и дрънкулките от елхата. Баща ми се завърна след половин час и всички взеха да му разправят моите "новини" от двореца и за "подаръците". Той се поусмихна и се обърна към майка ми:
– Само дето похарчихме толкова пари да го облечем.
Но майка ми, като всички майки и практични жени, му отговори:
– Ех, той и така имаше нужда от едни по-хубави дрешки и обуща, сега тъкмо за празниците."
Из книгата
Страници от тази книга






Съдържание
Предговор
1882 година
Ехото от Сръбско-бългapcката война 1885 - 1886 г.
Димитър Великсин
Николай Павлович
Държавното рисувателно училище
Великденски шарени яйца
Алеко Константинов
  • Първият излет до Черни връх
  • Малка преписка със Стоян х. Анастасов Бешков, учител във Варна, сега покойник
Храмът "Св. Александър Невски"
Благоустройството на София
Ярослав Вешин
Пътят на нашата карикатура
  • Вълци и овци
  • Как сразихме френската карикатура
Съдбата на нашите карикатуристи
В чужбина
Първият хумористичен лист с карикатури
"Българан"
  • "Българан" и Вълко Нейчев
В Италия
Иван Вазов
Пенчо Славейков
  • Литературни плагиати
Елин Пелин
Участието на българските художници на Международната изложба
във Венеция и Юбилейната изложба в Рим
Петър П. Морозов
Ний летим на България помощ да дадем!
  • В Чорлу
В редакцията на в-к "Военни известия" и сп. "Отечество"
Отмъщението на земните пластове
"Кукуряк"
Професор д-р Александър Балабанов
В Берлин
Начало на художествен куклен театър у нас
Отново в чужбина
В Прага
В Париж
Три целувки в развратния Париж
Дописни членове на Академията на науките и изкуствата
Мадара
"Комедия без име"
  • "Скакалци" - комедия от Ст. Костов
Петко Наумов (1879–1933)
Сава Огнянов (Некролог)
Кочо х. Калчев на посещение при мен
За карикатурата
Разговори с обикновените хора
Изложба на българските карикатуристи в Белград
При министър-председателя Георги Димитров
Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
За да оцените книгата "Минали дни", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Пейзажна фотография - Скот Келби - книга

Пейзажна фотография


Скот Келби

АлексСофт
Цена:  19.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Техники "стъпка по стъпка", които ви трябват за улавяне на спиращи дъха снимки като професионалисти. ... Някога мечтали ли сте да правите такива невероятни снимки на пейзажи, които да карат приятелите и семейството ви да казват "Чакай малко, това е твоя снимка?! Ти си го заснел?" Ами, имате късмет. Точно тук в тази книга, професионалният фотограф и награждаван автор Скот Келби ви учи как да снимате и редактирате пейзажи, от които ченетата увисват. Скот споделя всичките си тайни и изпробвани във времето техники, докато обяснява всичко от жизнено необходимото оборудване и на фотоапарата до техниките за ...
Татяна Лолова. Дневници и делници - Татяна Лолова - книга

Татяна Лолова. Дневници и делници


Татяна Лолова

Книгомания
Цена:  18.90 лв.
Стандартна цена 19.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -5%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Под редакцията на Георги Тошев. ... "Много съм играла... И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии. На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха. Да не кажа... няма ги. Няма време за четене. Ей!... Някой прохърка. Тихо... Ще го събудиш и ще вземе да пропише." Татяна Лолова ...
Тина Търнър : Моята любовна история - книга

Тина Търнър
Моята любовна история


Жануа
Цена:  26.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Двеста милиона продадени плочи. Дванайсет награди "Грами". Една единствена Тина Търнър. Пълната, драматична история на една от най-забележителните жени в историята на музиката. Тина Търнър - дълго властващата кралица на рокендрола, живата легенда - разказва удивителната история на своя живот и кариера в тази увлекателна мемоарна книга, която ще ви плени от първите страници. От детските години в Нътбуш, Тенеси, до възхода към славата в партньорство с Айк Търнър, до феноменалния успех през 80-те и годините след тях, Тина откровено ни разказва своята история - от най-мрачните до най-щастливите моменти и ...
Рисуване на модни илюстрации for Dummies - Лиса Смит Арнолд, Мериан Игън - книга

Рисуване на модни илюстрации for Dummies


Лиса Смит Арнолд, Мериан Игън

АлексСофт
Цена:  16.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Прави всичко по-лесно! Бързият и забавен начин за скициране на стилни фигури с дълги крайници. ... Ако харесвате модата и обичате да рисувате, то сте попаднали на правилното място. "Рисуване на модни илюстрации for Dummies" ви превежда през процеса по подготвяне на креативни илюстрации на мъже, жени и деца, носещи всичко от анцузи и дънки до коктейлни рокли и смокинги, заедно с привличащи погледа аксесоари за допълване на визията. С малко практика и съветите и техниките, които ще намерите в този приятелски наръчник за нула време ще поемете по пътя към илюстрирането на ваши собствени модни дизайни. От ...
Къщите още говорят - Александър Н. Геров, Мариана Екимова-Мелнишка - книга

Къщите още говорят


Александър Н. Геров, Мариана Екимова-Мелнишка

Нов български университет
Цена:  31.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Още 360 забележителни къщи в 18 града на България разказват историите на своите създатели и обитатели във втория том на успешния проект на Нов български университет, започнал с книгата "Къщите говорят" и продължаващ сега с "Къщите още говорят". С 360 автентични цветни снимки и документално подкрепена фактология авторите Мариана Екимова-Мелнишка, журналист, преводач и преподавател, и доц. д-р Александър Н. Геров, математик и любител-фотограф, отново създават многоцветна панорама на облика и живота в още големи и малки градове за краткия период от Освобождението до Втората световна война - чрез ...
Изкуството на будоарната фотография - Криста Меола - книга

Изкуството на будоарната фотография


Криста Меола

АлексСофт
Цена:  24.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Как да създавате поразителни снимки на жени. ... В тази широко приета книга, професионалната фотографка Криста Меола минава отвъд света на фотографията, за да помогне на жените да изглеждат и да се чувстват красиви, като развиват своя сексапил, увереност и женственост. Без значение дали снима модел или "момичето от съседната врата", Криста споделя своите лични съвети и техники за целия процес по провеждането на успешна будоарна фотосесия. С този красиво илюстриран наръчник ще научите как да подготвяте обект, който никога не е позирал, да създавате чувствени движения, осигурявате красиво осветяване и да ...
Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс - Александър Донев - книга

Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс


Александър Донев

ФънТези
Цена:  20.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Да се направи филм е лесно. Казват, че е трудно, за да ви спрат да го правите. Роберто Роселини, из неговите "Божии заповеди" за свободата на киното. "Ние трябва да спасим филмовата индустрия, мой човек. Ние трябва да я спасим, иначе ще настъпи краят на киното." Денис Хопър, актьор и режисьор ("Волният ездач", 1967) Независимите спасяват киното вече повече от 110 години: от времето, когато Едисон е първият филмов магнат, - до ден днешен, когато Нетфликс се оказва най-мощният партньор на независимото филмово творчество. Каква е предисторията на тази битка за доминация и какво означава ...
Ghena - Alexander Abadgjev - книга

Ghena


Alexander Abadgjev

УИ "Св. Климент Охридски"
Цена:  20.00 лв.
"Nella storia mondiale dell`arte il nome di Ghena Dimitrova puo essere posto solo accanto ai nomi di Maria Callas e Renata Tebaldi" New York Times Magazine "La voce di Ghena Dimitrova e eccezionalmente espressiva, immensa e squillante. Possiede la forza di un uragano!" Franco Zeffirelli ...
Стоянка Мутафова : Смях и сълзи - Милена Нейова - книга

Стоянка Мутафова
Смях и сълзи


Милена Нейова


 

Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Още играя! Макар че едва се влача по сцената. Викам си, крайно време е да спра. Друго беше, другоооо! С всяко представление усещам как отслабвам, остарявам, но играя. И си измислям разни нови работи към ролята. И салонът е пъ-лен! Хората я гледат таз "Госпожа Стихийно бедствие" по три-четири пъти, ма. Па млади хора, и те идват. Понякога чак неудобно ми става, като дойдат след представлението, че и ръцете ми целуват. Даже ми е неприятно. Ако щеш вярвай, това не ме радва никак. И аплодисментите хич не ги обичам. Ръкоплескат, викат, пищят, аз се леееко оттеглям. Е, снощи беше буря! Разбира се, приятно е да ...
Христо Мутафчиев : Черно на бяло - Теа Денолюбова - книга

Христо Мутафчиев
Черно на бяло


Теа Денолюбова

Колибри
Цена:  12.80 лв.
Стандартна цена 16.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
И Христо Мутафчиев стана на петдесет, и той написа книга. Но тя не е биография, нито автобиография. В откровен разговор актьорът споделя своите размишления за смисъла на съществуването, за границата между живота и смъртта, която открива нова гледна точка към света и ролята на човека в него. Това е съкровена изповед за сривовете и въздиганията, за социалния ангажимент, за семейството като сакрално място, за театъра и любимите роли, за таланта като изключителен шанс. Но най-вече за живота като щедър дар и привилегия. "Не си позволявам да умирам... Щастието е във всеки миг, това мога да кажа аз." Христо Теа ...
Маулташ - Мартин Платнер - книга

Маулташ


Мартин Платнер

Black Flamingo
Цена:  16.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата представя младия австрийски драматург Мартин Платнер с четири от най-силните му пиеси, с които той привлича вниманието на театралите. ... Животът на княгинята на Тирол Маргарете Маулташ от 13-ти век е свързан с актуалните проблеми на съвременността и особено с грижата за възрастните хора. Така историята се оформя като нова реалност, изпълнена с продадени невести и жадни за отмъщение вдовици. "Противосмъртие" разказва за една майка, която има десет деца, но за десетото не е сигурна. Дали ще може да го задържи, или ще го изгуби покрай една поп певица, която детето обожава? Една дясна вдовица и една лява ...
Де Ниро : Един живот - Шон Леви - книга

Де Ниро
Един живот


Шон Леви

Бард
Цена:  21.99 лв.
Впечатляващата биография на един велик актьор! ... Няма спор, че Робърт де Ниро е един от най-великите екранни актьори на своето поколение - ако не и на всички времена. Изпълненията му, достойни за хамелеон, в "Коварни улици", "Кръстникът ІІ", "Шофьор на такси", "Ловецът на елени" и "Разяреният бик" покоряват както любителите на киното, така и критиците. Малко се знае за живота на Де Ниро извън екрана. Публичните му появи са рядкост, казаното от него е оскъдно и изпълнено с притеснение. В тази завладяваща биография Шон Леви разкрива няколко образа на Де Ниро - героите, ...
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  19.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 21-01-2020 г. или
Сряда 22-01-2020 г.
Продукт#198086
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена14-09-2017 г.
ИздателствоИзток - Запад
Категории
КорицаТвърда
Страници250
Размери17.70 / 24.60 / 2.90 cm
Тегло0.609 kg
EAN9786190100140
ISBN9786190100140
Описание
Издание, допълнено с непубликувани снимки.
"Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, а не от случайно лице или издателство.

Дали това, което съм написал, ще бъде занимателно за моите читатели, дали в моите спомени ще има неща, които не са били известни досега, а ония, които са били известни, са били криво отбелязани, преценявани и предавани, това ще разбера, когато спомените ми бъдат разгледани от онези, които умеят спокойно да четат и да се пренасят назад в историята на нашия живот след Освобождението ни. Тия спомени са едно кратко свое животоописание, казано сърдечно и без всякакви преувеличения, а онова, което не съм казал, то не би занимавало никого."
Александър Божинов


Акад. Александър Николов Божинов (1878 - 1968) е известен български карикатурист, илюстратор, живописец, сценограф. Създател на съвременната българска карикатура, която се характеризира с изключителна майсторска линия и остроумен текст.

Открояват се неговите карикатури срещу личния режим на Фердинанд, осмиващи котерийните борби на политическите партии. Известни са и неговите пейзажи и жанрови сцени из градския бит, както и сценографските му решения в Народния театър. Илюстрирал е и много книги за деца. Автор на положителните типови герои на българските селяни: Пижо и Пендо. Има сериозен принос в развитието на българската и световната карикатура.
Откъс от книгата
"Никога не съм мислил да пиша свои спомени. Събирах през живота си някои бележки за неща, лица и събития, които се отнасяха само до мен, защото не можеха да бъдат обект на широко обществено занимание. При това в нашата общественост аз заемах едно скромно място на художник, и то с жанр, твърде непознат още у нас и неутвърден като изкуство. Мъчителни бяха за мен минутите, когато като сътрудник в различни вестници и списания трябваше да отбелязвам събитията и героите около тях през моите очи - през очите на карикатуриста, и да съчинявам карикатурите си. А дали правилно, без пристрастие съм разглеждал злободневните събития, това нека преценят други. Всякога с едно смущение съм се подписвал под рисунките си. Попадах често в настроение и за литературна работа, и за изкуствоведска, защото мислех, че съм длъжен да кажа думата си по някои въпроси, по които другите мълчаха дълбокомислено, а те трябваше да бъдат изяснени. Някакъв огън гореше у мене за работа - художествена и литературна, и аз поддържах тоя огън в моето малко огнище, като слагах всекидневно съчки от моите знания и умения върху креещия огън, за да не угасне. Така правя и до днес. Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми.

Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, а не от случайно лице или издателство. Дали това, което съм написал, ще бъде занимателно за моите читатели, дали в моите спомени ще има неща, които не са били известни досега, а ония, които са били известни, са били криво отбелязани, преценявани
и предавани, това ще разбера, когато спомените ми бъдат разгледани от онези, които умеят спокойно да четат и да се пренасят назад в историята на нашия живот след Освобождението ни. Тия спомени са едно кратко свое животоописание, казано сърдечно и без всякакви преувеличения, а онова, което не съм казал, то не би занимавало никого.
София, октомври 1957 г. Александър Божинов

1882 година

Нашето семейство се премести от град Свищов в София през пролетта на 1882 г. В Свищов баща ми беше чиновник в Австрийската параходна агенция. Той ползваше немски, но свободно говореше и на френски език. В София получи място в Българската народна банка, единственото наше финансово и кредитно учреждение по онова време. Семейството ни броеше: баща, майка и пет деца - три момчета и две момичета; всичко седем души от семейството и едно прислужниче - осем. Осем души тежаха на една чиновническа заплата. История обикновена за много семейства. В София нямахме собствена къща, а живеехме из разни къщи "под наем". Аз бях четиригодишно дете, когато дойдохме в София. Настанихме се да живеем в една турска къща на ул. "Ломска", близо до черквата "Св. Спас". Как се казваше тая улица тогава, не помня, но, струва ми се, пак "Ломска" се казваше. Къщата беше зад един хан, наречен "Карадимитри хан", а по-нататък имаше джамия, неголяма, без особени архитектурни качества - проста джамия, която служеше за склад на военни вещи. Покрай джамията, по един "чакмак сокак" се влизаше в двора на нашето жилище. В средата на двора на нашето жилище се издигаше високо широко-разклонен орех, околовръст на дънера му имаше пейка за седене, пред ореха - голям пресъхнал водоскок, много плодни дръвчета в двора и хиляди гарги, които хвърчаха и грачеха цял ден по дърветата и по покрива на жилището ни. Тая картина много ме радваше, но майка ми постоянно благославяше гаргите за техния крясък и ги "изпращаше" по дяволите. През лятото и есента дръвчетата даваха много плод, особено имаше едни дребни ябълки, червени, много ароматни и много сладки. В моята малка четиригодишна глава тая картина от стара София и от нашето първо столично жилище се е запечатала много ясно.

През 1884 г. се преместихме вече в по-удобна квартира на ул. (сега) "11 август", в едноетажна, скоро построена, уютна къща, чийто притежател беше един майстор, дебралия, намусен, с увиснали мустаци, бавен ход и недружелюбен поглед. В тая квартира и в тоя край на София преживяхме и Сръбско-българската война. В началото на месец септември, в един хубав, слънчев, тих и топъл ден, баща ми ме хвана за ръка и рече:
– Ще те заведа да те запиша в училище.
И ме заведе в Денкоглуското училище на ул. "Алабинска", сега "Алабин". На същото място сега е Съдебната палата. В обширния двор на училището шумяха, скачаха и се боричкаха голяма група дечурлига. Те тичаха из двора и се завираха в една дупка отнякакво градено подземие, някакъв тунел, който беше задръстен с камъни и разна смет. Предполагам, че това е същото подземие, което се откри при копаенето при реставрирането на черквата "Св. Георги", която е претърпяла много изменения и служби.

На ноември 1885 г. започна Сръбско-българската война за удоволствие на крал Милан сръбски. Затвориха всички училища в София, а помещенията им бяха приспособени за нуждите на войната - складове на военни материали, болници, войнишки помещения и други. По улица "Московска", откъм източната страна, денонощно вървяха войски - редовна войска, опълченци, доброволци, обози - всичко това бързаше, почти тичаше да стигне до сръбската граница и да помогне на воюващия наш народ. На тая улица, тъкмо срещу северната страна на черквата "Св. София", в една прихлупена къщурка беше дюкянчето на беден обущар - кърпач. Той цял ден стоеше пред разкривената вратичка на работилницата си, посрещаше минаващите войски и викаше, колкото му глас държеше: "Ураа, с венци у Белград! Ураа, крал Милан без уши!" И цялата тая върволица въоръжен народ, откъм "Св. София" та чак до Подуяне, подемаше: "Ураа!", без да знае кому отговаряше на поздрава. А снегът скърцаше под здраво стегнатите цървули на войниците и опълченците, защото месец ноември се случи тая година снеговит и суров.

"Война позорна, война проклета -
О, Боже, всяка война такава е!
Скоро ти нашите мирни полета
С мъртви посея, с кърви накваси."
(Иван Вазов, "Сливница",
сбирка стихове, 1885 г.)

Пукотът на топовете от боевете при Сливница ясно се чуваше в София и стъклата на прозорците се тресяха и звънтяха, а през нощта по ясното зимно небе безбройни "падащи звезди" се спускаха и кръстосваха, като че ли целият тоя небесен свод, с всичките си светила искаше да се изсипе върху главите ни. Видение дивно и прокобно - невиждано дотогава и неповторено до днес. Небесният щурм на звездите внесе смущение и голям страх у всички софиянци, а суеверните се кръстеха и мърмореха: "Това е божие наказание, загдето се сбиха двата братя християнски, и тия звезди ще паднат върху главите ни, ако не тая нощ, то непременно утре, през нощта." В такива минути е занимателно за човек да слуша простите наивни душици, чиито въображение и страх рисуват картини, които само те виждат и чието обяснение само те могат да дадат. Нашата прислужница Христина, 18 - 20-годишна, която понакуцваше с левия крак, мургава и добродушна, обясняваше на събралите се: "Това са душите на измрели човеци, които са загинали в битките, па сега бегат по небето да си намерят свърталище..." Тая нощ, макар толкова мразовита, ние всички, от всички къщи на квартала бяхме на улицата и гледахме с халдейско дълбокомислие великолепната игра на звездите - старите се попрекръстваха от време на време, добре посветените в тайните на природата, като нашата Христина, обясняваха небесното явление, а ние, дечурлигата, треперейки от студ и неведение, се мушкахме около по-възрастните наши близки да се стоплим. Войната свърши за един месец и няколко дни. Победоносните наши войски започнаха да се завръщат. Пленените сръбски войници, облечени в сини шинели и също в сини шайкачи (шапки), бяха разпуснати да си идат свободно по домовете. По трима-четирима, някои и сами, изтощени и измръзнали, умислени, с наведени глави, кретаха свободно по улица "Московска" - те излизаха от двора на Първа мъжка гимназия, където бяха събрани. Сега в това старо, солидно здание са събрани няколко научни института.

Това, което разправих дотук, може да го смятате като увод на моите спомени. В междината от 1885 до 1888 г., ако от паметта си успея да изчопля нещо, което би било занимателно за моите четци или твърде характерно за живота отпреди толкова далечно време, ще разкажа и него. Понякога има много дребни неща, малки случки, в които човек се спъва в живота си и би искал да разкаже и за тях някому, да ги разправи дори в подробности, дори и да са незначителни дреболии. Например: Фердинанд дойде в София на август 1887 г. Не помня добре дали и майка му, княгиня Клементина, или както всички в България я наричаха баба Клементина, дойде с него или малко по-късно, но през зимата, на Коледа, тя устрои елха за децата от основните училища. Елхата беше уредена в двореца (сега Национална галерия), в една от стаите на партера, надясно от главния вход.

От всяко отделение из училищата бяха избрани по едно-две деца да присъстват на елхата. От нашето второ отделение бяхме избрани две момчета - едното не помня кое беше, другото бях аз. По какви съображения попаднах и аз в избора на присъстващите, това не знам, но когато съобщих това нещо на майка си, в дома ни настъпи голямо смущение. Това смущение настъпи, защото аз нямах облекло за такива "официални случаи", а още и затова, че майка ми и баща ми не вярваха за тая покана и помислиха, че аз си правя някаква шега. Баща ми скочи да отиде в училището, да пита нашия учител дали е вярно, което съм казал, и като получил утвърдителен отговор, връща се вкъщи и съобщава на майка ми, че няма лъжа. След няколкоминутно съвещание баща ми ме накара да се облека и ме заведе в един дрехарски магазин, от който ми купи дрехи - матроски костюм, матроска шапка и нови обуща. Зимното ми палто не беше много по дворцовия етикет, беше доста извехтяло и изтъркано, но като вляза вътре в салона, кой ще знае какво е било връхното ми палто - знаех, че преди да се влезе в салон, връхните палта се събличат. На другия ден, с файтон баща ми ме заведе в двореца. Влязохме в двореца през главните източни врати и спряхме долу, пред вратите под балкона. Баща ми пожела "на добър час", а дворцовата прислуга ме взе и ме пусна в коридора отдясно, като ми каза:
- Върви направо и като дойдеш до вратата отляво, тя е отворена, влез вътре.

Всичко това беше за мене сън - като насън влязох през грамадните железни врати на двореца, спрях пред високите врати, подеха ме съвсем чужди хора, посочиха ми дълъг коридор, по който трябваше да мина, и тъпчех по мек и безкрайно дълъг килим. Когато плахо се понесох по мекия плътен килим, мислех: "Кога ли ще стигна до тая вълшебна врата, която била отворена, и аз ще трябва да вляза вътре в осветената зала и да се представя на баба Клементина, как ще вляза и какво ще кажа на тая августейша бабичка?" Майка ми не ми даде по тия въпроси никакви указания - тя само ми каза:
– Слушай, пък като влезеш там, да не вземеш да подсмърчаш, ако носът ти е влажен - ще извадиш кърпицата си от джобчето на дрешката и ще се обършеш. И тя сложи в лявото джобче на костюмчето ми една чиста, хубава носна кърпица и я поръси с две-три капки от някакво ливанто.

Нетърпелив да стигна до вълшебната врата, повдигнах полунаведената си глава и съзрях отсреща фигурата на едно също като мене момченце, облечено също с такива като моите дрешки, и то пъпли по мекия килим и бърза да стигне до "отворената" врата. Аз се зарадвах, много се зарадвах: няма да бъда сам - каквото прави това момче, ще правя и аз, каквото ще приказва то, ще приказвам и аз - може би неговите родители са му казали какво трябва да прави и как да се държи. Аз намалих хода - стори ми се, че то не върви бързо и ще влезе след мене, а аз исках да влезем наедно. И ето че сънят се усилва - това момче, колкото по се приближаваше до мене, толкова по ми приличаше. Спрях се, спря се и то. Отляво чух шум, шум от детски гласове, видях и отворената врата, от която идваше обилна светлина. Направих още няколко крачки и тогава разбрах, че съм вървял точно срещу грамадно, почти колкото цялата стена огледало и че тъпчещото по килима момченце съм бил самият аз.

Добре че вратата беше отдалечена около два метра от огледалото, инак това съновидение кой знае какви последствия щеше да има за мене. Най-малкото щях да се върна у дома със спукана глава. Изправих се пред отворената врата и в блестящо осветения салон пред мене се открои картината: издигаше се грамадна елха, която почти опираше до тавана, в средата на салона, богато окичена и ярко осветена с безброй пъстри свещици. Нито се учудих, нито смутих - стаята беше препълнена с деца от нашето и от други училища и аз се чувствах в моя среда. Всяко от тия деца държеше по някакъв коледен подарък в ръцете си. Но тъй като бях нарушил протокола - пристигнах 20 минути по-късно от определеното време, баба Клементина беше раздала подаръците и аз останах на сухо. Когато влязох в залата с елхата, до вратата стоеше офицер, който, като ме хвана за ръка, каза ми: "Момченце, много си закъсняло" - и ме приближи до височайшата домакиня.

Баба Клементина беше стъпила на някакво специално подиумче и с ножици режеше украшенията на елхата и ги раздаваше на децата. До нея стоеше и поемаше дрънкулките една от придворните дами, суха, слаба, неугоена още, с която княгинята говореше на френски. Дамата, която стоеше до баба Клементина, ме представи, каза ѝ, че аз съм от закъснелите. И тя само ме погледна със старческите си очи, обърна се, отряза три дрънкулки от елхата и ми ги подаде - един шоколаден пищов, една свирка-тръба от стъклените украшения, с някакво червено пискюлче, и едно пакетче шоколад. Едрите подаръци баба Клементина беше вече раздала и аз, като беднаго Лазара, обрах трохите. Пищовът и пакетчето шоколад бяха от чист шоколад - тогава соята не беше още позната и никакви други шоколадови фалшификати не се изнасяха на пазара, а стъклената свирка, като всяка свирка, пищеше и аз успях още на втория ден да я счупя.

Тържеството, като всяка дандания, свърши. Една друга дама, която говореше на български, ни осведоми, че коледният прием е вече свършил, накара ни да се поклоним на домакинята, да ѝ кажем "merci" и "лека нощ" и кротко да си отидем вкъщи. Така и сторихме. Беше вече смъркнало, упътих се за към дома - жилището ни не отстоеше много далеко от двореца. У дома ме очакваха с нетърпение. Аз стисках здраво в ръцете си "подаръците" - не смеех да ги сложа в джобовете на горното си палто, защото не вярвах в здравината им, а и сам-там бяха и продънени. Когато влязох вкъщи, цялото домочадие извика "ура!" и взеха да ме разтърсват и разпитват къде са ми подаръците и как е било в двореца. Показах какво съм получил от баба Клементина и споделих впечатлението ми от цялата обстановка. Почувствах, че не останаха много очаровани от това, което им разправих. Майка ми само се смееше и оглеждаше новите ми дрешки и дрънкулките от елхата. Баща ми се завърна след половин час и всички взеха да му разправят моите "новини" от двореца и за "подаръците". Той се поусмихна и се обърна към майка ми:
– Само дето похарчихме толкова пари да го облечем.
Но майка ми, като всички майки и практични жени, му отговори:
– Ех, той и така имаше нужда от едни по-хубави дрешки и обуща, сега тъкмо за празниците."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Александър Божинов
За пръв път Александър Божинов разказва
Александър Божинов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  27.00 лв.
Други интересни предложения
Абсурдизмът в българското изкуство
Проф. Валентин Ангелов
Цена:  15.00 лв.
Книгата за изкуството
Цена:  35.00 лв.
За пръв път Александър Божинов разказва
Александър Божинов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  27.00 лв.
Илия Бешков: С рисунката правя човеци
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  49.00 лв.
Рисувани мисли
Виолета Пенушлиева
Цена:  10.00 лв.
Ре-композиция
Красимир Терзиев
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
За духовното в изкуството
Василий Кандински
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Да гледаш и да виждаш. Описания
Даниел Арас
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.90 лв.
Мълчалива поезия. Интервюта
Хари Хараламбиев
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.00 лв.
Джото. Зограф на Евангелията в Капела дели Скровени
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  27.00 лв.
Назад към "Книги за изкуство"
За пръв път Александър Божинов разказва - Александър Божинов -
"Портретът може да бъде талантливо натурално копие, карикатурата - само творчество. Инак тя е ...
Стивън Кинг
Биатрикс Потър
Очаквайте продължение на историческия роман "Задругата".
Най-смешният наръчник за родители се завръща!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги