Когато България въведе задължителната оценка на въздействието възкликнахме, че това е революция в нормотворчеството ни, и то не заради факта, че денят на приемането на второ четене на измененията в Закона за нормативните актове съвпадна със 140-годишнината от избухването на Априлското въстание, а защото това е промяна, чакана повече от 40 години. С нея 27 години след демократичните промени в България и 10 години след нейното присъединяване към ЕС най-накрая бяха изкоренени наследените от комунизма правила и институти за вземане на решения по регулиране.
Целта на нашето изследване е не да се връща към миналото, а да гледаме към бъдещето, новото, различното и иновативното. Оценката на въздействието е интернет на нещата в нормотворчеството, тя прави правосъздаването ни цифрово готово, тя е регулаторната иновация, която създава възможността законодателният процес да стане по-обективен, по-безпристрастен, по-прозрачен за обществото и да започне да произвежда по-добро регулиране, защото представлява уникален порт на данни, информация и експертиза, към който той може директно да се включи.
Настоящото изследване е изцяло вдъхновено от настъпването на тази промяна и се стреми максимално да улесни прехода от предишните практики към модерните инструменти на съвременното законотворчество. Макар че чрез него се прави опит да се обоснове мястото на учението за оценката на въздействието на регулирането като част от науката обща теория на правото, този труд не е предназначен за тесни познаватели и специалисти. Той не дели своите потенциални читатели на юристи и неюристи, а е насочен към всички, които се интересуват от новите подходи към регулирането, от вземането на решения, базирано на доказателствата, и от принципите на по-доброто регулиране.
Основни адресати на изследването са всички настоящи и бъдещи нормотворци, служителите от държавната администрация и разбира се, студентите и учените в областта на правото, социологията на правото и политическите науки. Неговата основна цел е да подпомогне изграждането на нов начин на мислене, на новата култура на ясно, открито и прозрачно, основано на факти законотворчество. От тази гледна точка изследването би било интересно и полезно и на представителите на бизнеса, неправителствените организации и гражданите, които търсят нови форми за изразяване на своето мнение в процеса на вземането на решения по регулиране.
За нас има и една много специална група ползватели на изследването и това са младите хора. Тези, които, живеейки с интернет и пътувайки по света, се чудят защо едно или друго лесно и умно решение не е въведено в България и защо правилата у нас не се спазват. Тези, които често са упреквани за своята взискателност, която всъщност е желание за нормален живот у нас, такъв какъвто съществува във всяка друга страна - членка на Европейския съюз. Нашата цел е те да знаят, че в сферата на регулирането следва да важи принцип, който е точно оборотният на този на Мечо Пух, който звучи по следния начин: "Колкото по-малко, толкова повече"; че SMART е не само модел автомобил и не означава единствено елегантен и умен, а е особен вид целеполагане при вземането на решения (съкратено от Specific, Measurable, Achievable, Relevant, Time-bound); RACER не означава само състезател, а е система за определяне на индикатори за наблюдение на публичните политики (акроним от Relevant, Accepted, Credible, Easy to monitor, Robust); а PESTLE не е вид шоколад, а области на въздействия, които се изследват чрез съвременната оценка на въздействие (съкратено от Political, Economic, Social, Technological, Legal, Environmental).