Напускане на спомена. Поезия

"Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, преди тя да е отместена от нова среща със светлината. Между двете крайности шепти сива и градска дзен самота, попълват се дневници, слуша се музика, пътува се с влак или автобус, наблюдава се неспирен дъжд, часовниците губят власт и човек изоставя себе си, за да се върне."
Стефан Иванов

"Поезията на Вангел Имреоров е поезия на движението. Глаголите са нейните главни действащи лица. Те повеждат читателя в едно дълго бягане, в което не липсват препятствия. Летвата на места е вдигната високо - чудесно предизвикателство за подготвените читатели. "Напускане на спомена" е книга за любовта. За възможните начини по които я постигаме, и за невъзможните по които я губим. И докато спомените често ни напускат, то усещането за добра поезия след прочитане на книгата остава за дълго при нас."
Владислав Христов

"Силен дебют на поет, който е постигнал достатъчна зрелост и умението да остава в миговете колкото му е необходимо. За да ги превърне в поезия. И да ни ги подари."
Петър Чухов

• Когато ме питат на колко съм години
• Докато чакам
• Поет
• Прозорец
• Хенри
• Непознатата пуши
• Миналото се прибира в теб
• Заспиване
• Април
• Ангелите кацат

• Усмихни се
• Тази вечер
• Тишината между нас
• Попивам нежност
• Говориш ми през вятъра
• 22
• Знак
• Съновник
• Година
• Аня
• Тя
• Само в огледалото
• Продължаваш да живееш зад очите ми
• В края на януари
• Когато
• Гънките
• 1:40
• Усещаш ли

• Там
• Трябва да го пуснеш
• Деца
• Говорим
• За всеки сезон има тъга
• Жестокият часовник зад гърдите ти
• Чуваш себе си зад думите
• Мравки лазят в шепите ти
• Сърцевина
• Януари
• Нека помълчим
• Понякога
• Сутрин
• Малко по малко
• Дом
• Трябва ли
• Чупливо се казва
• Тя те учи
• И отново
• Предчувствие