Драматургията на "Млада Виена" и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944.
Тази книга връща на българската колективна памет изгубени културни фигури и събития от покрит със забрава културен пласт. За пръв път българският читател може да се запознае с характера на драматичното творчество на групата "Млада Виена", в което намира литературно отражение духът на Виенската модерност. Виена около 1900 г., когато успоредно с появата на научните теории на Ернст Мах,
Зигмунд Фройд, Ото Вайнингер творят Херман Бар,
Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал.
В какви отношения влиза духът на краевековна Виена с младата българска култура? Каква роля играе българският княз Фердинанд като фигура на Виенската модерност? Как в ранното творчество на Теодор Траянов, което съвременниците му възприемат като начало на българския символизъм, присъства младовиенският дух? Защо в превода на Хофмансталовата "Електра"
Николай Лилиев разкрива неподозираните възможности на българския език да изразява ужас и човешки потрес? Как
Гео Милев стига до "кубистична" интерпретация на същата пиеса? Как социалистите "употребяват" пазарно Шницлеровото "Хоро"? Каква е истината за постановката на "Младият крал" по "изгубеното" експозе на Теодор Траянов и музика на Димитър Караджов във Виена?
Отговорите на тези въпроси, за чието съществуване в съвременната българска култура няма отредено място, са плод на дългогодишната литературно-археологическа и контекстуално реконструктивна работа на автора.