В прашния мрак на малък киносалон един мъж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия тези забележителни създания са били масово избивани в Черно море и ще предприеме дръзко пътешествие в миналото на своето собствено семейство. В разгара на Втората световна война, един учител по история ще срещне във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче, той ще бъде пратен на фронта, където дългът към Родината ще се сблъска с една нова политическа реалност. България, заради която воюва ще се промени завинаги, на власт ще ... |
|
|
Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас. В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек. Нарине Абгарян е млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме. ... |
|
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
|
Няма чист изход. В Тук няма място за старци големият американски класик Кормак Маккарти поднася на читателите мрачен сюжет в стила на черния роман. Това е един обсебващ трилър с бързо и задъхано действие за войната, която обществото води само със себе си, и размисъл за любовта, кръвта и дълга, които изпълват живота ни и оформят съдбите ни. Книгата разказва за надигащото се непонятно зло, срещу което шерифът Бел няма сили да се бори. Той трябва да отстъпи настрани и да се оттегли - защото в новия свят вече няма място за старци. Кормак Маккарти е носител на наградата Пулицър за 2007 година за романа си Пътят и на ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
|
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |
|
|
Неуспехите в съдебните зали никога не са окончателни, но винаги са страстни. "Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да бъде смела, силна, отчетлива и категорична. Да е с ясни хоризонти на мисълта. Адвокатската пледоария е изграден морал. Тя е послание за справедливост. И тъкмо затова адвокатът трябва да бъде дълбоко свързан със своето призвание. Забележителните римски адвокати приключвали своите пледоарии с думите: "Казах (Dixi). Съдии, чухте. Казусът ... |
Книги 
