Средновековното мислене

Средновековното мислене Умберто Еко Времетраене: 0:46 мин. Махалото на Фуко Умберто Еко Времетраене: 0:51 мин. Името на розата Умберто Еко Времетраене: 0:59 мин. Дневниците на странника Ели Грифитс Времетраене: 0:58 мин. Пенсионният план Сю Хинсенбъргс Времетраене: 1:00 мин. Полумесецът Мери Бет Кийн Времетраене: 1:04 мин. Убийство в Париж Матю Блейк Времетраене: 1:04 мин. Къщата в Ривъртън Кейт Мортън Времетраене: 1:04 мин. Фаворитите Лейн Фарго Времетраене: 1:03 мин. Малкият италиански хотел Фейдра Патрик Времетраене: 1:00 мин. Дива ферментация: вкусът, храненето и занаятът на храните от живи култури Сандор Еликс Кац Времетраене: 1:11 мин. Детството на лошите герои Себастиен Перез Времетраене: 0:59 мин. Синята планета Лийза Стюарт-Шарп Времетраене: 1:00 мин.

Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, текстове на Беатус от Лиебана и литературата на Апокалипсиса, Данте, Раймонд Лулий и лулизма, модерните интерпретации на томистката естетика, включително върху текстове на Джойс от младите му години.

Втората част включва не толкова строго академични студии, така че да се даде възможност и на неспециалисти да оценят средновековната мисъл и нейните отблясъци в модерната епоха, с разсъждения върху ембрионите според Тома от Аквино, естетиката на светлината в Дантевия Рай, творбата Милионът на Марко Поло, ирландската миниатюра и тази на Късното средновековие, които са документирани визуално на няколко страници. Това са студии, които покриват период от шейсет години и техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

Умберто Еко е италиански учен, философ, историк-медиевист, експерт по семиотика и писател. Роден е на 5 януари 1932 година в Алесандрия, Италия. През 1954 година завършва "Торинския университет", работи в телевизия "RAI", като културен редактор, анализатор на известния вестник "Еспресо" (итал. L'Espresso). Животът му е изключително интересен. Той преподава естетика и теория на културата в университетите в Милано, Флоренция и Торино, а през 1971 година става професор в "Болонския университет". Еко е почетен доктор в много чуждестранни университети, президент на "Международния център по семиотика и когнитивни науки" в "Университета" в Сан Франциско и член на "Международния форум на UNESCO". Писателят е удостоен с множество международни награди, сред които френският орден "Почетния легион" (1993 г.), немският "Орден за заслуги" (1999 г.) и др. От 1962 година е женен за германската изкуствоведка Ренате Еко, с която имат син и дъщеря.

Написвайки десетки книги, посветени на средновековната естетика, семиотика и проблемите на възприемане на текста, хуманистът Умберто Еко се нарежда сред авторите, притежаващи темперамента на публицистите. През 1980 година публикува първия си роман "Името на розата", който се превръща в най-известната му творба, донасяйки му световна слава. Книгата е преведена на 43 езика и е екранизирана през 1994 година. Еко започва да пише романа си като обикновена детективска история, чието действие се развива в един средновековен манастир, но любовта му към Средновековието и цитатите постепенно взема връх над първоначалния замисъл. Включвайки в книгата явни и скрити цитати, тънка литературна игра и пародийни образи, писателят предизвиква необичаен интерес към Средновековието и създава изцяло нов жанр - "семиотичен трилър". В придружаващите коментари към романа, авторът на достъпен език обяснява на масовия читател, че постмодернизмът се явява иронично, а не роболепно отношение към любимия текст, без значение колко авторитетен е той. Еко ясно заявява, че историята никога не свършва и се развива извън всякакви норми и закони. Нашият свят е сложен и многопластов - в настоящето има минало, а Средновековието не е толкова далечно, колкото си мислим, че е. Това усещане за непрекъснатостта на историята се оказва необходимо на европейците, навлизайки в нова епоха след стабилността на "студената война" и сега повече от всякога е актуално предупреждението на Еко: "Не си заслужава сляпо да се вярва в прогреса - често на нас ни се струва, че се движим напред, а в действителност се намираме на прага на новото Средновековие". Следващият му роман "Махалото на Фуко" (1988 г.) се явява блестящ пародиен анализ на историческо-културните сътресения на съвременното интелигентно съзнание, предупреждение за опасността на умствената небрежност, която ражда чудовища. Всичко това прави книгата не само интелектуално занимателна, но и актуална и непреходна. В едно от своите интервюта Еко споделя: "Много хора мислят, че аз написах фантастичен роман. Те са в дълбока заблуда, романът е абсолютно реалистичен". "Островът от предишния ден" (1994 г.) е привидно проста история за драматичната съдба на младия мъж на XVII век, за странстванията му в Италия, Франция и Южните морета. Внимателният читател обаче е в състояние да разпознае традиционното за Еко използване на множество цитати и новият поглед върху въпросите, които никога няма да престанат да вълнуват човечеството - че има живот, има смърт и има любов. През 2000 година авторът публикува историческо-философския роман "Баудолино", в който се разказва за приключенията на осиновения син на Фридрих Барбоса, за неговото пътуване от Александрия до страната на легендарния презвитер Йоан. Друг известен роман на Еко е "Тайнственият пламък на кралица Лоана" (2004 г.). Той е публикуван на английски език през 2005 година под името "The Mysterious Flame of Quen Loana". Книгата проследява историята на човек, загубил паметта си, вследствие на инцидент, като интересното е, че загубвайки спомените за себе си и своите близки, главният герои помни всичко, което е прочел през живота си. След публикуването на творбата, Еко заявява в едно интервю, че това ще бъде последният му роман. "Пет са напълно достатъчни" - и добавя: "Един учен в свободното си време трябва да играе голф, а не да пише романи". Въпреки тези думи през 2011 година на бял свят се появява романът "Парижкото гробище", а четири години по-късно и "Нулев брой".

Умберто Еко е известен и със своите академични трудове и есета в областта на семиотиката, сред които се нареждат и произведенията му: "Еволюция на средновековната естетика" (1959 г.) (Посветена на проблема за развитието на идеята за Прекрасното в средновековната философия.), "Поетиката на Джеймс Джонс" (1965 г.), "Как се пише дипломна работа" (1977 г.), "Кант и птицечовката" (1997 г.) и др. В "Шест разходки в горите на измислицата" са включени шест лекции, които Еко изнася през 1994 година в "Харвардския университет", посветени на проблемите в отношенията между литература и реалност, автор и текст.

След дълга битка с рака на 19 февруари 2016 година на 84-годишна възраст, в дома си в Милано, почина Умберто Еко, "обличайки" в черно целия литературен свят.

"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи."
Умберто Еко

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предисловие
Изкуство и красота в средновековната естетика

• Въведение
• Средновековната естетическа чувствителност
• Естетическите интереси на средновековните хора
• Мистиците
• Колекционерството
• Полза и красота
• Красотата на уродливите създания
• Красивото като трансцендентно
• Естетическата представа за вселената
• Трансценденталистите. Филип Канцлер
• Коментарите към Псевдо-Дионисий Ареопагит
• Гийом д’Оверн и Робер Гростет (Гросетест)
• Summa fratris Alexandri и Бонавентура
• Алберт Велики
• Естетиките на пропорцията
• Класическата традиция
• Музикалната естетика
• Шартърската школа
• Homo quadratus
• Пропорцията като художествено правило
• Естетиките на светлината
• Вкусът към цвета и светлината
• Оптика и перспектива
• Метафизиката на светлината: Робер Гростет
• Бонавентура
• Символ и алегория
• Символичната вселена
• Липсата на разграничение между символизъм и алегоризъм
• Метафизичната пансемиоза
• Библейският алегоризъм
• Енциклопедичният алегоризъм
• Универсалният алегоризъм
• Художественият алегоризъм
• Тома от Аквино и краят на алегоричната вселена
• Психология и гносеология на естетическото виждане
• Субект и обект
• Естетическата емоция
• Психология на виждането
• Естетическото виждане у Тома от Аквино
• Тома от Аквино и естетиката на организма
• Форма и субстанция
• Proportio и integritas
• Claritas
• Развитие и криза на една естетика на организма
• Улрих от Страсбург, Бонавентура и Раймонд Лулий
• Дънс Скот, Уилям Окам и индивидът
• Немските мистици
• Теориите за изкуството
• Теорията за ars
• Онтология на художествената форма
• Либерални и сервилни изкуства
• Изящните изкуства
• Поетиките
• Художествената измислица и достойнството на твореца
• Infi ma doctrina
• Поетът theologus
• Идеята образец
• Интуиция и чувство
• Новото достойнство на твореца
• Данте и новият възглед за поета
• След схоластиката
• Средновековният практически дуализъм
• Структурите на средновековната мисъл
• Естетиката на Николай Кузански (Николай от Куза)
• Неоплатоническият херметизъм
• Астрология вместо провидение
• Симпатия вместо пропорция
• Талисман вместо молитва
• Естетиката като житейска норма
• Творецът и новата интерпретация на текстовете и на света
• Заключения

Естетическият проблем у Тома от Аквино

• Въведение към настоящото издание
• Естетическият проблем в средновековната култура
• Историографията
• Средновековната естетическа чувствителност
• Тома от Аквино
• Възможност за естетическо удоволствие
• План на изследването
• Красивото като трансцендентно
• Поставяне на проблема
• Естетическото виждане за нещата
• Текстовете на Тома от Аквино
• Съвременните интерпретации
• Красивото като трансценденталия във философската традиция на ХІІІ в.
• Заключение
• Функция и природа на естетическото виждане
• Постановка на проблема
• Средновековните текстове
• Текстовете на Тома от Аквино
• Естетическото visio
• Интелектуалната интуиция у Тома от Аквино
• Формалните критерии за красивото
• Текстовете
• Уточнения относно понятието за форма
• Proportio: исторически сведения
• Proportio у Тома от Аквино
• Integritas
• Claritas: исторически сведения
• Claritas у Тома от Аквино
• Заключение
• Конкретни проблеми и прилагане на принципите
• Красотата на Сина Божи
• Красотата на човека
• Красотата на музиката
• Игри и забавна поезия
• Символистичният светоглед
• Метафора и алегория в Библията и в поетичните творби
• Дидаскаличният параболизъм
• Томистката поетика
• Теорията на изкуството
• Изкуство и измислица
• Онтологична консистенция на художествената форма
• Естетическа специфика на художествената форма
• За възможната автономия на изящните изкуства
• Недоразумението относно автономията на изкуството
• Заключения
• Естетическото visio и преценката
• Функция на естетическото visio
• Характерът на естетическото visio
• Заключения

От дървото на Порфирий до енциклопедичния лабиринт

• Дървото
• Енциклопедията
• Плиний Стари и моделът на античната енциклопедия
• Средновековните енциклопедии
• Между Ренесанса и XVІІ век към Лабиринта
• "Телескопът" на Емануеле Тезауро
• Уилкинс
• Лайбниц
• Френската енциклопедия на Дидро и Д’Аламбер
• Лабиринти

Метафора и познание през Средновековието

• Трудности в рецепцията на Аристотел
• Метафората у Аристотел
• Аристотел на латински език
• Поетика: коментарът на Авероес и преводът на Херман Немски
• Поетика: преводът на Вилхелм от Мурбеке
• Реторика: преводът на Херман Немски
• Реторика: Translatio Vetus (TV) и преводът на Вилхелм от Мурбеке (WM)
• Средновековната непопулярност на Поетика и Реторика
• От метафората до analogia entis
• Поетики и риторика
• Референции и примери във философската мисъл
• Метафора и алегоризъм
• Символната теология на Псевдо-Дионисий Ареопагит
• Analogia entis
• Заключение

За кучешкия лай (и други зоосемиотични археологии)

• Животните от древността до Средновековието
• Душа, права и говор на животните през древността
• Трансмиграцията на проблема през Средновековието
• Latratus canis
• Имена и знаци
• Влиянието на стоиците: Августин
• Влиянието на стоиците: Абелар
• Боецианският прочит на За тълкуването
• Томисткият прочит на За тълкуването
• Възможност за транскрипция и артикулация
• Пак Тома от Аквино
• Роджър Бейкън

Фалшификацията през Средновековието

• Семиотика на фалшификацията
• Дубликати
• Псевдодубликати
• Фалшива идентификация
• Трудности в процедурите за установяване на автентичността през Средновековието
• Установяване на автентичността на равнището на материалния носител на текста Установяване на автентичността на равнището на текстуалния облик
• Установяване на автентичността на равнището на съдържанието
• Установяване на автентичността във връзка с фактическите сведения
• Три категории на фалшива идентификация
• Силна фалшива идентификация
• Слаба фалшива идентификация или претенция за взаимозаменяемост
• Псевдоидентификация
• Какво означава "знае, че"?
• Историческа истина, традиция и auctoritas
• Върху плещите на гиганти
• Tamquam ab iniustis possessoribus
• Заключения

Апокалипсисът на Беатус от Лиебана

• Въведение
• Apertissime
• Да се вижда Светото писание
• Други невъзможни онагледявания
• Йерусалим на Беатус от Лиебана
• Mille annos
• Началото на историята
• Наследниците на Апокалипсиса

Данте между модистите и кабалистите

• "За народното красноречие"
• Рай XXVІ

За една история на денотацията

• От Мил до Пърс
• От Аристотел до Средновековието
• Боеций
• Теорията за appellatio на Анселм от Кентърбъри
• Абелар
• Тома от Аквино
• Suppositio
• Бейкън
• Дънс Скот и модистите
• Уилям Окам
• След Уилям Окам
• Заключения

За Раймонд Лулий, Пико дела Мирандола и лулизма

• Уточнения относно Изкуството на Раймонд Лулий
• Различията с кабализма
• Дърветата на Раймонд Лулий и Голямата верига на битието
• Revolutio alphabetaria на Пико дела Мирандола
• Лулизмът след Пико дела Мирандола

Използване и интерпретация на средновековните текстове

• Модерността на един палеотомист
• Свободен прочит
• След изкуство и схоластика - поява на поезията
• Поетическата реч: Маритен срещу Тома от Аквино
• Креативна интуиция срещу действащ интелект
• Историографският урок на Едгар Де Брюин
• Проблемът за интелектуалната интуиция

Портрет на томиста като млад

• Въведение
• Католицизмът на Джойс
• Младежките опити
• Integritas, proportio и claritas
• Епифанията: от схоластиката до символизма
• Приложение. Джойс и Д’Анунцио

Лекции, предговори и други научнопопулярни текстове

• Десет начина да сънуваш Средновековието
• Джойс и хесперийската естетика
• Линдисфарнските евангелия: непропорционална пропорция и много светлина
• Размисъл върху техниките на цитиране през Средновековието
• Ембрионите ad mentem Divi Thomae
• Интервю на Тома от Аквино
• Прочит на Дантевия Рай
• Милионът: да описваш непознатото
• Данте и езикът на италианците
• За Пребогатият часослов на херцог Дьо Бери
• За схоластиката и структурализма

Библиография
Показалец