store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Наука и научно-популярна литература    Политика    Китай. Събуждането на един гигант - Хе...
Начало   Книги    ...    Политика  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Китай. Събуждането на един гигант


Хенри Полсън

Цена:  19.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 31-03-2020 г., Сряда 01-04-2020 г. или
Четвъртък 02-04-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#226143
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена26-04-2018 г.
ИздателствоСиела
Категории
КорицаМека
Страници496
Размери17.00 / 23.00 / 3.00 cm
Тегло0.553 kg
EAN9789542824619
ISBN9789542824619
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Книгата е част от поредицата "Власт и отговорност" на издателство "Сиела".
В момента в Китай има 174 града с население над 1 милион души. В САЩ са девет. Икономиката на Китай се изстреля нагоре, а сградите я последваха. Шест от петнадесетте най-високи небостъргача се намират там (други три са в САЩ).
В Китай се строят още 62 такива колоса, включително осем от бъдещите десет най-високи.

Цялата инфраструктура е създадена с цел да свързва и обслужва градовете. В началото на реформите и на Отварянето към света през 1978 г. почти нямаше съвременни шосета. През 2013 г. националната магистрална мрежа се простираше на малко под 85 000 километра. Легендарната американска граница от 75 000 км междущатски магистрали беше надмината през 2011 г. Китай започна изграждането на високоскоростни железопътни отсечки през 2006 г., до днес са изградени над 11 000 километра такива линии, като всеки ден по тях са работили по 2 милиона души. САЩ нямат политика за строеж на скоростни жп линии, а първата такава в Калифорния ще е завършена вероятно през 2028 г. (До 2020 г. в Китай трябва да има почти 18 000 км такива.)

В своята книга Хенри Полсън отговаря на ред важни въпроси:
  • Как Китай се превърна в икономическа суперсила?
  • Как всъщност се прави бизнес там?
  • Кои са най-добрите начини западните бизнесмени и политически лидери да работят или да се конкурират с Китай?
  • Как американската администрация преговаря и влияе на Китай по теми като авторитарното управление, мащабното замърсяване, огромното население и повишаващите се очаквания за икономически просперитет и сигурност в световен мащаб?

Хенри Полсън е чужденецът в най-топли отношения с Китай. Като директор на "Голдман Сакс" има ключова роля в отварянето на страната към частни инициативи. После, като финансов министър на САЩ, той инициира създаването на Стратегически икономически диалог, който подобрява същностно търговските отношения между двете държави. Полсън преговаря с Китай по теми като икономическите реформи в азиатския гигант и подкрепата за изпадналата в тежка криза американска икономика. През своята кариера той е работил с най-високопоставените китайски политици.
"В Павилиона на виолетовата светлина

Улиците бяха тихи, бетонното поле на площад "Тиенанмън" беше почти пусто, а колата ни се носеше бързо през центъра на Пекин към Джуннанхай, затворената резиденция на китайските лидери. Беше 25 февруари 1995 г., хладен, но ясен ден в края на зимата, скоро щеше да падне здрач. Глобусите на уличните лампи по площада тъкмо бяха светнали. От скорошните ми посещения в Китай бях свикнал с врявата и блъсканицата на големите тълпи, включително и на пътя, където автомобилите, камионите и автобусите ставаха все по-многобройни. Но днес цареше зловеща тишина, каквато не бях срещал никога преди. Дън Сяопин, върховният лидер на Китай, беше починал предишната седмица и нацията беше в траур. С колегите ми от "Голдман Сакс" оти-вахме на частна среща с протежетата на Дън.

Дън беше главният архитект на необикновените промени, разтърс-ващи Китай. С ум, сила на волята и безкраен прагматизъм той беше свалил идеологическите окови, за да създаде уникален тип "социализъм с китайски характеристики", да въведе пазарните принципи в икономиката, като се започне от земеделието и ги разшири в индустриалната и финансовата област. Резултатите от неговите инициативи за "Реформа и отваряне", започнали през 1978 г., бяха наистина поразителни. След политическия и икономическия хаос от последните години на Мао брутният вътрешен продукт на Китай беше нараствал средно с почти двуцифрени показатели на година в продължение на две десетилетия и стотици милиони души бяха измъкнати от блатото на бедността. Някога оскъдната храна сега беше в изобилие. Липсващи или непосилно скъпи преди стоки сега се купуваха от роящите се магазини на доставчиците и Китай бързо се превръщаше в световна производствена и експортна сила.

Смъртта на Дън обаче повдигаше въпроси докъде и с какви темпове страната ще продължи да преследва неговата визия. Същата сутрин Дзян Дзъмин, генерален секретар на Комунистическата партия и най-високопоставеният лидер на страната, се беше постарал да убеди народа си и света, че той ще продължи да следва същия курс. Сред сълзливите хвалебствия, изнесени пред 10 000 подбрани членове на партията и на армията в Общокитайското събрание и пред други около 400 милиона души пред телевизорите, Дзян беше заклеймил "ужасната грешка" на Културната революция и обеща да продължи политиката на Дън за икономически реформи и международно отваряне. Но аз знаех, че определени хардлайнери в Комунистическата партия и в държавния апарат оказват натиск за забавянето или дори спирането на реформата. Те се опасяваха, че Китай ще загърби марксизма или че причиненото от промените разцепление би могло да дестабилизира нацията.

Страната се намираше на съдбовен кръстопът. През юли, след няма и четири месеца, Хонконг щеше да бъде върнат на Китай след повече от 150 години британско управление. От дистанцията на времето е лесно, особено за американците, да забравят колко важно, но и изнервящо за всички страни беше това събитие. Дън беше създал формулата за "една страна, две системи", за да гарантира, че Хонконг ще продължи капиталистическото си развитие с известна политическа автономия за поне петдесет години след връщането му на Китай. Но мнозина в Хонконг бяха скептично настроени. Хиляди бяха избягали от Китай след идването на комунистите на власт, а болезнените спомени бяха съживени от свирепите мерки, с които преди осем години Пекин смаза протестиращите, предимно студенти, на площад "Тиенанмън" през юни 1989 г. Повече от 700 000 жители на Хонконг или над един на всеки десет се бяха сдобили с чужди паспорти като предпазна мярка, а редица компании бяха преместили корпоративните си седалища другаде.

Същата сутрин бях кацнал в Пекин от Хонконг, нетърпелив, но и малко нервен. Имах уговорена среща с Чжу Жундзи, икономическия император на страната. Знаех, че всякакви въпроси относно реформата или Хонконг са от първостепенен приоритет за висшите ръководители на Китай и трябваше да бъдат разрешени по най-добрия начин. Нямаше никакво място за грешки. По онова време бях президент и главен оперативен директор на инвестиционната банка "Голдман Сакс" и се случи така, че щях да обсъждам с Чжу въпрос, който беше тясно свързан и с двата проблема - преструктуриране на китайската телекомуникационна система чрез предлагане на акции в новосформирана компания, листвана в Хонконг. Китай инвестираше усилено в тази област като част от ускорената си модернизация и си даваше съвсем ясна сметка колко важни за съвременната икономика са най-напредничавите телекомуникации.

Западните банкери бяха като Прометей в процеса - побързахме да отидем на място и се конкурирахме да покажем на китайците как да разпалят пламъка на капиталовите пазари. "Голдман" от месеци обсъж-даше аспектите на листването с представители на Китайската международна капиталова корпорация (КМКК), инвестиционна банка, която беше джойнтвенчър между една от четирите най-големи търговски банки в страната и "Морган Стенли". Една от много странности на правенето на бизнес в Китай беше, че работехме в тясно сътрудничество с най-висшия китайски банкер, но и с нашия най-яростен конкурент в САЩ. Още по-невероятно беше, че в "Морган Стенли" не знаеха какво правим, а ние нямахме никакво намерение да ги оставим да разберат.

В екипа ни от онзи ден бяха Джон Торнтън, страхотен преговарящ, който ни беше помогнал да установим присъствието си сред инвестиционните банки в Европа и току-що беше назначен за председател за Азия, Майк Евънс, ръководител на нашите капиталови пазари на акции, работил из цяла Европа по трансформирането на индустрии с държавна собственост в частни компании, Сюе-мин Уан, опитен банкер за връзка с клиенти от офиса ни в Хонконг, и Чери Ли, която беше родена в Китай и стана първият ни представител в Пекин, където откри офиса ни през 1994 г. Джон и Сюе-мин работеха усърдно от месеци, за да подготвят и уговарят висшите китайски ръководители на КМКК.

Движехме се с две коли през Забранения град, огромния бивш императорски дворец, и минахме през портата Синхуа, богато украсения и внушителен южен вход към Джуннанхай. Завихме на север по улица "Фуйоу", следваща покритите с традиционните полуцилиндрични керемиди червени стени на резиденцията на лидерите, и ни допуснаха в нея през северозападния вход. Охраната беше информирана за регистрационните номера на колите ни и след бързо преброяване на пътниците ни махна да влизаме и отдаде чест.
Самата резиденция не изглеждаше внушителна, въпреки че там работеха, а понякога и живееха лидерите на страната от революцията до днес. Приличаше по-скоро на кампуса на малък колеж през зимната ваканция, традиционни китайски постройки бяха пръснати между малките бежови и сиви сгради на по три-четири етажа, скучни и безлични отвън, в стил, който някой специалист по история на архитектурата би нарекъл "съветски". Джуннанхай е бил императорски парк и градина с няколко дворци и езера. След падането на династията Цин там е било разположено правителството на Република Китай до 1928 г., а после е бил превърнат в обществен парк до идването на комунистите на власт през 1949 г.

Чжу Жундзи беше решил да се видим в Павилиона на виолетовата светлина на брега на едно езеро. Това беше поразителна сграда с формата на пагода, с алени стени и зелени керемиди, датираща от времето на династия Мин, а китайските лидери го използваха отдавна за срещи с чуждестранни гости в частна обстановка. Китайските помощници ни казаха, че Чжу Жундзи все още не е пристигнал и ще трябва да го изчакаме няколко минути, затова изскочихме от колите в режещия въздух на късния следобед.

Разхождахме се по края на поляната, по която растяха чинари и иглолистни дървета, предимно борове и кедри. Чух крясъка на сврака, погледнах към клоните, но не я видях. От другата страна на езерцето различавах очертанията на покрива на двореца над огромните стени на Забранения град, почти призрачни в падащия здрач. Край нас с отривиста маршировка премина военна охрана, ръцете им се движеха отсечено по маниера със стегнат лакът, предпочитан от Народната освободителна армия.

Прехвърлих за последен път наум акцентите, на които исках да наблегна. По необходимост подходът ми щеше да бъде малко заобиколен. Исках да бъда внимателен, да не приемам за даденост, че може да се стигне до някаква конкретна сделка, да не въвличам Чжу Жундзи в подробности или пък, още по-лошо, да оставя впечатление, че някак си го моля да вземе решение в наша полза още на момента. Но исках да стане ясно, че ние разбираме колко важно за бъдещето на Китай е реформирането на икономиката и от какво ключово значение за процеса е модернизирането и пълното трансформиране на притежаваните от държавата предприятия (ПДП) като например Китайската телекомуникационна компания. Исках да е ясно, че "Голдман Сакс" е най-добрата банка в света, която ще свърши всичко онова, за което нямаше да говорим директно.
Попитах г-н Евънс дали не забравям нещо.

– Готов сте – каза той. – Просто не забравяйте колко важна е реформата за Чжу.
Бях се срещал с Чжу Жундзи преди няколко години, когато Китай планираше да събере пари на международните пазари на облигации, а ние посъветвахме страната как да се работи с кредитните агенции. Той беше страховита фигура. Висок и изправен, представителен, а Дън го беше издигнал от поста му като кмет на Шанхай и го беше направил вицепремиер през 1991 г. Официално икономическото портфолио на страната попадаше в правомощията на премиера Ли Пън, но непосредственото управление на икономиката зависеше от Чжу и се очакваше той да наследи Ли при избора на новите ръководители на правителството през следващата година.
Чжу беше свършил първокласна работа. Когато през 1993 г. икономиката на Китай прегря, той пое директен контрол върху централната банка и приложи поредица строги мерки на икономии и находчиви административни промени. Овладя инфлацията, която се беше покачила до 20 процента, преди Чжу да изведе страната на безопасен път. Първите опити за приватизация от 1992 г. и 1993 г. бяха оставени временно на заден план, но икономиката беше вече възстановена и те отново излязоха на дневен ред в обсъжданията с отделните министри и с Държавния съвет, китайския еквивалент на Кабинета на САЩ.

Публичната продажба на акции в телекомуникационната система трябваше да бъде витрина и крайъгълен камък на следващата амбициозна фаза на реформата, преструктурирането на гигантските държавни предприятия, които доминираха в търговския живот в Китай. Чжу Жундзи очакваше страната да получи членство в Световната търговска организация и беше замислил пълна реорганизация, за да модернизира тези нестабилни и губещи чудовища и да направи китайския бизнес по-ефективен и по-конкурентен. Щеше да постигне това отчасти като въведе западно ноу-хау и инвеститори, които според него щяха да окажат натиск за установяване на световните стандарти на управление, контрол, операции и ръководство.

Ако Дън беше архитектът на реформата, а Дзян Дзъмин главният предприемач, който реализираше визията му, то Чжу Жундзи беше чукът, нека заема определението, което често използваха, за да опишат мен самия. Той също имаше немалко големи идеи, но най-вече успяваше да направи така, че нещата да се свършат. Беше откровен, практичен и винаги действаше и говореше по същество. И за секунда не съм се съмнявал какво иска, нито пък неговите подчинени. Известен като Шефа, той беше упорит, изискваше много, обичаше да налага нереалистично кратки срокове - накратко, беше човек тъкмо по мой вкус.
За да уговориш среща с важна фигура в правителството в Китай, трябва да имаш поръчител. Срещата ни с Чжу беше предложена и уредена от Уан Цишан, ръководител на Китайската строителна банка (КСБ), тъкмо онази, която си партнираше с "Морган Стенли" в КМКК. Уан беше сърдечен и динамичен лидер, излъчваше харизма и интелектуално любопитство и имаше необикновена способност да установява връзки с хората, били те китайци или западняци. Виждах, че е талантлив и успява. След няколко години като вицепремиер по финансите и търговията днес Уан Цишан е един от седемте членове на Политбюро на Партията, най-висшия орган в Китай. В него оглавява Централната комисия по проверка на дисциплината, чиято задача е да изкорени корупцията.

Предишното лято Уан Цишан се беше отбил през моя офис в "Голд-ман Сакс" в Ню Йорк, за да прецени какви са интересите ни да помогнем на китайския телеком да стане публична компания. Китайската строителна банка не беше доволна от „Морган Стенли“ и търсеше алтернатива. С колегите ми нямахме търпение да започнем работа по това невероятно прехвърляне, което щеше да е от огромно значение за бъдещето на Китай, но в същото време бяхме и притеснени. Превръщането на Китайската телекомуникационна компания в публично дружество щеше да изисква огромна работа, на първо място защото това не беше компания в нормалния смисъл, който влагахме ние. Имаше клиенти, имаше телефони, имаше централи, имаше и малък, но бързо разрастващ се бизнес за мобилни телефони, но всичко това беше разхвърляно из цялата страна по клоновете на Министерството на пощите и далекосъобщенията (МПД) в селата и малките и големите градове.

МПД беше скърцаща бюрократична останка от ерата на Мао с повече от милион служители и хиляди местни клонове. Трудно можеше да става дума за модерни системи на управление и контрол, да не говорим за смислена капиталова структура. Изграждането и разширяването на комуникационната инфраструктура беше сред основните точки на всеки национален петгодишен план, от 1992 г. досега Китай беше похарчил 35 милиарда долара в тази сфера и всяка година добавяше по 16 милиона линии. Но достъпът до телефон все още беше силно ограничен, а покритие имаше само на места. В страна с 1,2 милиарда души население абонатите със стационарни телефони бяха едва 55 милиона, концентрирани в крайбрежните градове и специалните икономически зони.
Неколцина китайски помощници ни съпроводиха в павилиона, качихме се по стълби, обрамчени с традиционните каменни лъвове, минахме покрай внушителен дървен параван с изкусна резба и влязохме в ярко осветена просторна стая с дървена ламперия. Таванът беше на поне шест метра височина, а всеки от панелите му беше боядисан в сьомгово розово, зелено и синьо и обрамчен със златно. Чжу Жундзи ни посрещна топло, стисна ръцете ни и ни покани да заемем местата си.

Аз седя вдясно от Чжу. Чери Ли, която ми беше преводач, стоеше близо зад мен и леко встрани, а преводачът на Чжу беше точно зад него. Вляво от Чжу беше Уан Цишан, а край него седяха директори на Китайската строителна банка. Срещите в Китай следват определена хореография и церемония и в този контекст трябва да следите какви сигнали се подават и какви са посланията. По принцип всички седят на столове, подредени като подкова или U-образна форма, като най-високопоставеният китайски представител е на върха на подковата, а до него стои най-важният гост. Другите представители на Китай и членовете на делегацията се подреждат по двете страни в низходящ ред, с лице един към друг. В миналото облегалките на столовете са били с украсени покривала, но днес подобни викториански артефакти са рядкост.

Срещите са строго формализирани. Домакинът и гостът се редуват да говорят, а преводачите, които обикновено седят зад тях, повтарят думите им. Другите присъстващи на срещата не се обаждат, освен ако не ги заговорят, което обикновено означава, че мълчат през цялото време. Това не е размяна на реплики или диалог в обичайния смисъл на думата. Цялата процедура може да е скована и да протече като по сценарий. Цялата група китайски представители и помощници, млади и стари, с висок или нисък пост, си води усърдно записки. Това постоянно записване е задължителен и вездесъщ елемент от китайския официален живот дори и днес, когато има какви ли не устройства за аудиозапис. При срещата ми с вече изпадналия в немилост секретар на Партията Бо Силай в Чунцин през декември 2011 г. ми беше забавно да видя как няколко души съвестно си водят бележки за всяка наша дума, макар да бях забелязал, че под табелките с имената ни на широката конферентна маса мигат лампичките на записващите устройства.

Тези бележки позволяват на държавните и партийните ръководители да прочетат набързо за какво се е говорило на срещи, на които не са присъствали. Висшите служители могат да разпространят информацията по вътрешните структури, както и да следят какво са казали другите по йерархичната верига, за да не се получи разлика в посланията. Сещам се за едва няколко срещи в Китай, на които някой от официалните представители не ми е припомнил по един или друг начин нещо, споменато в друг разговор с негов колега. Това те кара да бъдеш постоянно нащрек. Личните аудиенции с висши държавни ръководители без записващи устройства или хора, които да водят бележки, са редки и много търсени.

Чжу се извини за закъснението, току-що беше излязъл от друга среща. Покани ме да говоря първи и аз започнах да изразявам съболезнованията си и тези на колегите ми от "Голдман" за кончината на Дън Сяопин. Докато поздравявах Чжу за успеха му в намаляването на инфлацията и извеждането на икономиката на верен път, изразих увереността си, че под неговото ръководство "темпото на реформите ще се ускори още повече". Конкуренцията за съвместна работа с правителството щеше да бъде ожесточена, затова представих богатия опит на "Голдман" в съветването на различни държави. Припомних на Чжу и нашите висши служители, които той познаваше лично - Брайън Грифитс, барон Грифитс от Форестфеч, който оглавяваше програмата за приватизация на правителството на Тачър, и Питър Съдърланд, бившия ръководител на Общото споразумение за митата и търговията (ОСМТ). По-късно той стана първият генерален директор на Световната търговска организация (СТО). Чжу пък олицетворяваше усилията на Китай да се присъедини към СТО, което щеше да донесе на страната не само икономически ползи, но и щеше да послужи като удобен и добре дошъл външен източник на натиск за прилагане на плана му за вътрешни реформи."
Из книгата
Страници от тази книга






Съдържание
Въведение
Предговор
В зависимост от реформи
  • В Павилиона на виолетовата светлина
  • Китайски тела, чужди технологии
  • Особености на китайското сключване на сделки
  • Истинско злато и сребро
  • Вашият председател заспа
  • Почистване на оборотите в Гуандун
  • Училище на успеха
  • Да спасиш Шангри-Ла
  • Една банка, две системи
  • Най-натъпканият с пари дюшек в света
Нови постижения
  • Призив към служба
  • Големият дебат в двора
  • Да изработиш нова рамка
  • Световни сметки
Да строиш мостове
  • Мрак по обед
  • Градски силуети и крайбрежия
  • Инвестиция по инвестиция
  • Рестарт за 10 трилиона
  • Партийната линия
  • Пътят напред
Благодарности
Действащи лица
За автора
Рейтинг
Рейтинг: 8.25 / 4 гласа 
За да оцените книгата "Китай. Събуждането на един гигант", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Алманах. История на българщината - Пламен Павлов, Милко Палангурски - книга

Алманах. История на българщината


Пламен Павлов, Милко Палангурски


 

Цена:  34.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
"Алманах. История на българщината" или алманахът на "Фермата", представя историята на България така, както не сте я виждали до момента. Той е изчерпателен и безценен за всеки, който иска да пътува назад във времето с желанието да разбере защо и как стигнахме до мястото, където сме днес. Автори на Алманаха са проф. Пламен Павлов и проф. Милко Палангурски, членове на сдружение "Българска история". Древна история, история на Първата българска държава, годините на Османското иго, следосвобожденска история, българска литература - това са само малка част от темите, засегнати в емблематичния за & ...
Български хроники - том I - Стефан Цанев - книга

Български хроники - том I


Стефан Цанев

Труд
Цена:  14.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Том първи от подедицата "Български хроники" ... Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история. Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите ...
Българите! Забравените постижения - книга

Българите! Забравените постижения


Сиела
Цена:  19.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
50 истории. Над 300 илюстрации. ... "Българите! Забравените постижения" съдържа 50 вълнуващи истории за бележити българи. Прочетете за големите, но забравени български постижения в науката, изкуството, просветата, предприемачеството и пътешествията. "Освен че са изумителни и вдъхновяващи, историите са разказани по нестандартен, майсторски начин, какъвто все още не съм виждал. Илюстрациите са разкази, а разказите илюстрации! Тези неочаквани, разчупени, пъстри, поглъщащи страници са ни нужни. Нужни са на децата ни. Нужни са на нас. Нужни са на историята ни. Нужни са на националната ни самоличност. Петдесет и ...
Български хроники - том II - Стефан Цанев - книга

Български хроники - том II


Стефан Цанев

Труд
Цени от:  14.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ...
Български хроники - том III - Стефан Цанев - книга

Български хроники - том III


Стефан Цанев

Труд
Цени от:  14.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ...
Български хроники – том IV - Стефан Цанев - книга

Български хроники – том IV


Стефан Цанев

Труд
Цени от:  14.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ...
Падането на Берлин - 1945 - Антъни Бийвър - книга

Падането на Берлин - 1945


Антъни Бийвър

Изток - Запад
Цена:  39.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
През януари 1945 г., когато най-накрая достига границите на Третия райх, Червената армия има за какво да отмъщава. Изключителната жестокост на Вермахта и SS към цивилното население при военните действия на руска територия намира своя ужасяващ отговор: танкове, премазващи с веригите си колони бежанци, масови изнасилвания, плячкосвания и разрушения... Стотици хиляди жени и деца умират от студ или са избити, тъй като нацистките ръководители, отказващи да приемат поражението, са забранили евакуирането на цивилните граждани. Над седем милиона души бягат от Червената армия на запад. Антъни Бийвър пресъздава преживяното от ...
Бащите на българската Конституция: Мрежата на националната тъкан - Милко Палангурски - книга

Бащите на българската Конституция: Мрежата на националната тъкан


Милко Палангурски

Фабер
Цена:  15.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Книгата "Бащите на българската Конституция: Мрежата на националната тъкан" на Милко Палангурски от издателство "Фабер" е посветена на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция. ... "За Учредителното събрание и създадената от него Търновска конституция, през изминалите 140 години е написано толкова много и от толкова различни гледни точки, че просветеният скептицизъм на любезния читател към всяко ново произведение по темата би бил оправдан. Но съществува възможност той да бъде изненадан и предизвикан, ако се спре на труда на проф. дин Милко Палангурски - "Бащите на българската ...
Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите - Георги С. Раковски - книга

Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите


Георги С. Раковски

Анико
Цена:  3.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ...
Руската империя срещу България - Комплект от 3 части - Янко Гочев - книга

Руската империя срещу България - Комплект от 3 части


Янко Гочев

Анико
Цена:  54.00 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
След "Косовската операция през 1915 г." този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455-1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, ("Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област", "Авантюрите на руския царизъм в България" и др.). Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) ...
Съветската перестройка и българската общественост - 1985 - 1990 - Владимир Мигев - книга

Съветската перестройка и българската общественост - 1985 - 1990


Владимир Мигев

Захарий Стоянов
Цена:  8.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Владимир Мигев е професор, доктор на историческите науки в Института за исторически изследвания на БАН. Разработва проблемите на новата и съвременната история на България. В книгата е направен опит за един най-общ поглед върху развитието на перестройката в СССР, така както са я видели българските кореспонденти, а също така са използвани сведенията от документите на форумите и от докладите и речите на Горбачов. Книгата разкрива как в годините на перестройката се разобличават и отхвърлят отрицателните процеси и явления в съветската страна за целия период от 1917 до 1985 г. Разкриването на негативите на тоталитарния ...
Основни понятия в китайската мисъл и култура - книга 2 - книга

Основни понятия в китайската мисъл и култура - книга 2


Изток - Запад
Цена:  12.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
България среща Китай. ... "Основни понятия в китайската мисъл и култура" е поредица, представяща основните термини, понятия и идеи на китайската мисловна култура, които са същностни за навлизането в света на китайската философия, хуманизъм, духовност и ценности. Всеки том включва 100 ключови понятия, подбрани и обяснени от над 80 видни китайски и чуждестранни учени. Целта на поредицата е да предложи на читателите автентични знания по китайска философия, история, литература, изкуство под формата на кратки академични статии върху възлови понятия от тези области. Към всяко разтълкувано понятие са дадени ...

Китай. Събуждането на един гигант


Хенри Полсън

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  19.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 31-03-2020 г., Сряда 01-04-2020 г. или
Четвъртък 02-04-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#226143
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена26-04-2018 г.
ИздателствоСиела
Категории
КорицаМека
Страници496
Размери17.00 / 23.00 / 3.00 cm
Тегло0.553 kg
EAN9789542824619
ISBN9789542824619
Описание
Книгата е част от поредицата "Власт и отговорност" на издателство "Сиела".
В момента в Китай има 174 града с население над 1 милион души. В САЩ са девет. Икономиката на Китай се изстреля нагоре, а сградите я последваха. Шест от петнадесетте най-високи небостъргача се намират там (други три са в САЩ).
В Китай се строят още 62 такива колоса, включително осем от бъдещите десет най-високи.

Цялата инфраструктура е създадена с цел да свързва и обслужва градовете. В началото на реформите и на Отварянето към света през 1978 г. почти нямаше съвременни шосета. През 2013 г. националната магистрална мрежа се простираше на малко под 85 000 километра. Легендарната американска граница от 75 000 км междущатски магистрали беше надмината през 2011 г. Китай започна изграждането на високоскоростни железопътни отсечки през 2006 г., до днес са изградени над 11 000 километра такива линии, като всеки ден по тях са работили по 2 милиона души. САЩ нямат политика за строеж на скоростни жп линии, а първата такава в Калифорния ще е завършена вероятно през 2028 г. (До 2020 г. в Китай трябва да има почти 18 000 км такива.)

В своята книга Хенри Полсън отговаря на ред важни въпроси:
  • Как Китай се превърна в икономическа суперсила?
  • Как всъщност се прави бизнес там?
  • Кои са най-добрите начини западните бизнесмени и политически лидери да работят или да се конкурират с Китай?
  • Как американската администрация преговаря и влияе на Китай по теми като авторитарното управление, мащабното замърсяване, огромното население и повишаващите се очаквания за икономически просперитет и сигурност в световен мащаб?

Хенри Полсън е чужденецът в най-топли отношения с Китай. Като директор на "Голдман Сакс" има ключова роля в отварянето на страната към частни инициативи. После, като финансов министър на САЩ, той инициира създаването на Стратегически икономически диалог, който подобрява същностно търговските отношения между двете държави. Полсън преговаря с Китай по теми като икономическите реформи в азиатския гигант и подкрепата за изпадналата в тежка криза американска икономика. През своята кариера той е работил с най-високопоставените китайски политици.
Откъс от книгата
"В Павилиона на виолетовата светлина

Улиците бяха тихи, бетонното поле на площад "Тиенанмън" беше почти пусто, а колата ни се носеше бързо през центъра на Пекин към Джуннанхай, затворената резиденция на китайските лидери. Беше 25 февруари 1995 г., хладен, но ясен ден в края на зимата, скоро щеше да падне здрач. Глобусите на уличните лампи по площада тъкмо бяха светнали. От скорошните ми посещения в Китай бях свикнал с врявата и блъсканицата на големите тълпи, включително и на пътя, където автомобилите, камионите и автобусите ставаха все по-многобройни. Но днес цареше зловеща тишина, каквато не бях срещал никога преди. Дън Сяопин, върховният лидер на Китай, беше починал предишната седмица и нацията беше в траур. С колегите ми от "Голдман Сакс" оти-вахме на частна среща с протежетата на Дън.

Дън беше главният архитект на необикновените промени, разтърс-ващи Китай. С ум, сила на волята и безкраен прагматизъм той беше свалил идеологическите окови, за да създаде уникален тип "социализъм с китайски характеристики", да въведе пазарните принципи в икономиката, като се започне от земеделието и ги разшири в индустриалната и финансовата област. Резултатите от неговите инициативи за "Реформа и отваряне", започнали през 1978 г., бяха наистина поразителни. След политическия и икономическия хаос от последните години на Мао брутният вътрешен продукт на Китай беше нараствал средно с почти двуцифрени показатели на година в продължение на две десетилетия и стотици милиони души бяха измъкнати от блатото на бедността. Някога оскъдната храна сега беше в изобилие. Липсващи или непосилно скъпи преди стоки сега се купуваха от роящите се магазини на доставчиците и Китай бързо се превръщаше в световна производствена и експортна сила.

Смъртта на Дън обаче повдигаше въпроси докъде и с какви темпове страната ще продължи да преследва неговата визия. Същата сутрин Дзян Дзъмин, генерален секретар на Комунистическата партия и най-високопоставеният лидер на страната, се беше постарал да убеди народа си и света, че той ще продължи да следва същия курс. Сред сълзливите хвалебствия, изнесени пред 10 000 подбрани членове на партията и на армията в Общокитайското събрание и пред други около 400 милиона души пред телевизорите, Дзян беше заклеймил "ужасната грешка" на Културната революция и обеща да продължи политиката на Дън за икономически реформи и международно отваряне. Но аз знаех, че определени хардлайнери в Комунистическата партия и в държавния апарат оказват натиск за забавянето или дори спирането на реформата. Те се опасяваха, че Китай ще загърби марксизма или че причиненото от промените разцепление би могло да дестабилизира нацията.

Страната се намираше на съдбовен кръстопът. През юли, след няма и четири месеца, Хонконг щеше да бъде върнат на Китай след повече от 150 години британско управление. От дистанцията на времето е лесно, особено за американците, да забравят колко важно, но и изнервящо за всички страни беше това събитие. Дън беше създал формулата за "една страна, две системи", за да гарантира, че Хонконг ще продължи капиталистическото си развитие с известна политическа автономия за поне петдесет години след връщането му на Китай. Но мнозина в Хонконг бяха скептично настроени. Хиляди бяха избягали от Китай след идването на комунистите на власт, а болезнените спомени бяха съживени от свирепите мерки, с които преди осем години Пекин смаза протестиращите, предимно студенти, на площад "Тиенанмън" през юни 1989 г. Повече от 700 000 жители на Хонконг или над един на всеки десет се бяха сдобили с чужди паспорти като предпазна мярка, а редица компании бяха преместили корпоративните си седалища другаде.

Същата сутрин бях кацнал в Пекин от Хонконг, нетърпелив, но и малко нервен. Имах уговорена среща с Чжу Жундзи, икономическия император на страната. Знаех, че всякакви въпроси относно реформата или Хонконг са от първостепенен приоритет за висшите ръководители на Китай и трябваше да бъдат разрешени по най-добрия начин. Нямаше никакво място за грешки. По онова време бях президент и главен оперативен директор на инвестиционната банка "Голдман Сакс" и се случи така, че щях да обсъждам с Чжу въпрос, който беше тясно свързан и с двата проблема - преструктуриране на китайската телекомуникационна система чрез предлагане на акции в новосформирана компания, листвана в Хонконг. Китай инвестираше усилено в тази област като част от ускорената си модернизация и си даваше съвсем ясна сметка колко важни за съвременната икономика са най-напредничавите телекомуникации.

Западните банкери бяха като Прометей в процеса - побързахме да отидем на място и се конкурирахме да покажем на китайците как да разпалят пламъка на капиталовите пазари. "Голдман" от месеци обсъж-даше аспектите на листването с представители на Китайската международна капиталова корпорация (КМКК), инвестиционна банка, която беше джойнтвенчър между една от четирите най-големи търговски банки в страната и "Морган Стенли". Една от много странности на правенето на бизнес в Китай беше, че работехме в тясно сътрудничество с най-висшия китайски банкер, но и с нашия най-яростен конкурент в САЩ. Още по-невероятно беше, че в "Морган Стенли" не знаеха какво правим, а ние нямахме никакво намерение да ги оставим да разберат.

В екипа ни от онзи ден бяха Джон Торнтън, страхотен преговарящ, който ни беше помогнал да установим присъствието си сред инвестиционните банки в Европа и току-що беше назначен за председател за Азия, Майк Евънс, ръководител на нашите капиталови пазари на акции, работил из цяла Европа по трансформирането на индустрии с държавна собственост в частни компании, Сюе-мин Уан, опитен банкер за връзка с клиенти от офиса ни в Хонконг, и Чери Ли, която беше родена в Китай и стана първият ни представител в Пекин, където откри офиса ни през 1994 г. Джон и Сюе-мин работеха усърдно от месеци, за да подготвят и уговарят висшите китайски ръководители на КМКК.

Движехме се с две коли през Забранения град, огромния бивш императорски дворец, и минахме през портата Синхуа, богато украсения и внушителен южен вход към Джуннанхай. Завихме на север по улица "Фуйоу", следваща покритите с традиционните полуцилиндрични керемиди червени стени на резиденцията на лидерите, и ни допуснаха в нея през северозападния вход. Охраната беше информирана за регистрационните номера на колите ни и след бързо преброяване на пътниците ни махна да влизаме и отдаде чест.
Самата резиденция не изглеждаше внушителна, въпреки че там работеха, а понякога и живееха лидерите на страната от революцията до днес. Приличаше по-скоро на кампуса на малък колеж през зимната ваканция, традиционни китайски постройки бяха пръснати между малките бежови и сиви сгради на по три-четири етажа, скучни и безлични отвън, в стил, който някой специалист по история на архитектурата би нарекъл "съветски". Джуннанхай е бил императорски парк и градина с няколко дворци и езера. След падането на династията Цин там е било разположено правителството на Република Китай до 1928 г., а после е бил превърнат в обществен парк до идването на комунистите на власт през 1949 г.

Чжу Жундзи беше решил да се видим в Павилиона на виолетовата светлина на брега на едно езеро. Това беше поразителна сграда с формата на пагода, с алени стени и зелени керемиди, датираща от времето на династия Мин, а китайските лидери го използваха отдавна за срещи с чуждестранни гости в частна обстановка. Китайските помощници ни казаха, че Чжу Жундзи все още не е пристигнал и ще трябва да го изчакаме няколко минути, затова изскочихме от колите в режещия въздух на късния следобед.

Разхождахме се по края на поляната, по която растяха чинари и иглолистни дървета, предимно борове и кедри. Чух крясъка на сврака, погледнах към клоните, но не я видях. От другата страна на езерцето различавах очертанията на покрива на двореца над огромните стени на Забранения град, почти призрачни в падащия здрач. Край нас с отривиста маршировка премина военна охрана, ръцете им се движеха отсечено по маниера със стегнат лакът, предпочитан от Народната освободителна армия.

Прехвърлих за последен път наум акцентите, на които исках да наблегна. По необходимост подходът ми щеше да бъде малко заобиколен. Исках да бъда внимателен, да не приемам за даденост, че може да се стигне до някаква конкретна сделка, да не въвличам Чжу Жундзи в подробности или пък, още по-лошо, да оставя впечатление, че някак си го моля да вземе решение в наша полза още на момента. Но исках да стане ясно, че ние разбираме колко важно за бъдещето на Китай е реформирането на икономиката и от какво ключово значение за процеса е модернизирането и пълното трансформиране на притежаваните от държавата предприятия (ПДП) като например Китайската телекомуникационна компания. Исках да е ясно, че "Голдман Сакс" е най-добрата банка в света, която ще свърши всичко онова, за което нямаше да говорим директно.
Попитах г-н Евънс дали не забравям нещо.

– Готов сте – каза той. – Просто не забравяйте колко важна е реформата за Чжу.
Бях се срещал с Чжу Жундзи преди няколко години, когато Китай планираше да събере пари на международните пазари на облигации, а ние посъветвахме страната как да се работи с кредитните агенции. Той беше страховита фигура. Висок и изправен, представителен, а Дън го беше издигнал от поста му като кмет на Шанхай и го беше направил вицепремиер през 1991 г. Официално икономическото портфолио на страната попадаше в правомощията на премиера Ли Пън, но непосредственото управление на икономиката зависеше от Чжу и се очакваше той да наследи Ли при избора на новите ръководители на правителството през следващата година.
Чжу беше свършил първокласна работа. Когато през 1993 г. икономиката на Китай прегря, той пое директен контрол върху централната банка и приложи поредица строги мерки на икономии и находчиви административни промени. Овладя инфлацията, която се беше покачила до 20 процента, преди Чжу да изведе страната на безопасен път. Първите опити за приватизация от 1992 г. и 1993 г. бяха оставени временно на заден план, но икономиката беше вече възстановена и те отново излязоха на дневен ред в обсъжданията с отделните министри и с Държавния съвет, китайския еквивалент на Кабинета на САЩ.

Публичната продажба на акции в телекомуникационната система трябваше да бъде витрина и крайъгълен камък на следващата амбициозна фаза на реформата, преструктурирането на гигантските държавни предприятия, които доминираха в търговския живот в Китай. Чжу Жундзи очакваше страната да получи членство в Световната търговска организация и беше замислил пълна реорганизация, за да модернизира тези нестабилни и губещи чудовища и да направи китайския бизнес по-ефективен и по-конкурентен. Щеше да постигне това отчасти като въведе западно ноу-хау и инвеститори, които според него щяха да окажат натиск за установяване на световните стандарти на управление, контрол, операции и ръководство.

Ако Дън беше архитектът на реформата, а Дзян Дзъмин главният предприемач, който реализираше визията му, то Чжу Жундзи беше чукът, нека заема определението, което често използваха, за да опишат мен самия. Той също имаше немалко големи идеи, но най-вече успяваше да направи така, че нещата да се свършат. Беше откровен, практичен и винаги действаше и говореше по същество. И за секунда не съм се съмнявал какво иска, нито пък неговите подчинени. Известен като Шефа, той беше упорит, изискваше много, обичаше да налага нереалистично кратки срокове - накратко, беше човек тъкмо по мой вкус.
За да уговориш среща с важна фигура в правителството в Китай, трябва да имаш поръчител. Срещата ни с Чжу беше предложена и уредена от Уан Цишан, ръководител на Китайската строителна банка (КСБ), тъкмо онази, която си партнираше с "Морган Стенли" в КМКК. Уан беше сърдечен и динамичен лидер, излъчваше харизма и интелектуално любопитство и имаше необикновена способност да установява връзки с хората, били те китайци или западняци. Виждах, че е талантлив и успява. След няколко години като вицепремиер по финансите и търговията днес Уан Цишан е един от седемте членове на Политбюро на Партията, най-висшия орган в Китай. В него оглавява Централната комисия по проверка на дисциплината, чиято задача е да изкорени корупцията.

Предишното лято Уан Цишан се беше отбил през моя офис в "Голд-ман Сакс" в Ню Йорк, за да прецени какви са интересите ни да помогнем на китайския телеком да стане публична компания. Китайската строителна банка не беше доволна от „Морган Стенли“ и търсеше алтернатива. С колегите ми нямахме търпение да започнем работа по това невероятно прехвърляне, което щеше да е от огромно значение за бъдещето на Китай, но в същото време бяхме и притеснени. Превръщането на Китайската телекомуникационна компания в публично дружество щеше да изисква огромна работа, на първо място защото това не беше компания в нормалния смисъл, който влагахме ние. Имаше клиенти, имаше телефони, имаше централи, имаше и малък, но бързо разрастващ се бизнес за мобилни телефони, но всичко това беше разхвърляно из цялата страна по клоновете на Министерството на пощите и далекосъобщенията (МПД) в селата и малките и големите градове.

МПД беше скърцаща бюрократична останка от ерата на Мао с повече от милион служители и хиляди местни клонове. Трудно можеше да става дума за модерни системи на управление и контрол, да не говорим за смислена капиталова структура. Изграждането и разширяването на комуникационната инфраструктура беше сред основните точки на всеки национален петгодишен план, от 1992 г. досега Китай беше похарчил 35 милиарда долара в тази сфера и всяка година добавяше по 16 милиона линии. Но достъпът до телефон все още беше силно ограничен, а покритие имаше само на места. В страна с 1,2 милиарда души население абонатите със стационарни телефони бяха едва 55 милиона, концентрирани в крайбрежните градове и специалните икономически зони.
Неколцина китайски помощници ни съпроводиха в павилиона, качихме се по стълби, обрамчени с традиционните каменни лъвове, минахме покрай внушителен дървен параван с изкусна резба и влязохме в ярко осветена просторна стая с дървена ламперия. Таванът беше на поне шест метра височина, а всеки от панелите му беше боядисан в сьомгово розово, зелено и синьо и обрамчен със златно. Чжу Жундзи ни посрещна топло, стисна ръцете ни и ни покани да заемем местата си.

Аз седя вдясно от Чжу. Чери Ли, която ми беше преводач, стоеше близо зад мен и леко встрани, а преводачът на Чжу беше точно зад него. Вляво от Чжу беше Уан Цишан, а край него седяха директори на Китайската строителна банка. Срещите в Китай следват определена хореография и церемония и в този контекст трябва да следите какви сигнали се подават и какви са посланията. По принцип всички седят на столове, подредени като подкова или U-образна форма, като най-високопоставеният китайски представител е на върха на подковата, а до него стои най-важният гост. Другите представители на Китай и членовете на делегацията се подреждат по двете страни в низходящ ред, с лице един към друг. В миналото облегалките на столовете са били с украсени покривала, но днес подобни викториански артефакти са рядкост.

Срещите са строго формализирани. Домакинът и гостът се редуват да говорят, а преводачите, които обикновено седят зад тях, повтарят думите им. Другите присъстващи на срещата не се обаждат, освен ако не ги заговорят, което обикновено означава, че мълчат през цялото време. Това не е размяна на реплики или диалог в обичайния смисъл на думата. Цялата процедура може да е скована и да протече като по сценарий. Цялата група китайски представители и помощници, млади и стари, с висок или нисък пост, си води усърдно записки. Това постоянно записване е задължителен и вездесъщ елемент от китайския официален живот дори и днес, когато има какви ли не устройства за аудиозапис. При срещата ми с вече изпадналия в немилост секретар на Партията Бо Силай в Чунцин през декември 2011 г. ми беше забавно да видя как няколко души съвестно си водят бележки за всяка наша дума, макар да бях забелязал, че под табелките с имената ни на широката конферентна маса мигат лампичките на записващите устройства.

Тези бележки позволяват на държавните и партийните ръководители да прочетат набързо за какво се е говорило на срещи, на които не са присъствали. Висшите служители могат да разпространят информацията по вътрешните структури, както и да следят какво са казали другите по йерархичната верига, за да не се получи разлика в посланията. Сещам се за едва няколко срещи в Китай, на които някой от официалните представители не ми е припомнил по един или друг начин нещо, споменато в друг разговор с негов колега. Това те кара да бъдеш постоянно нащрек. Личните аудиенции с висши държавни ръководители без записващи устройства или хора, които да водят бележки, са редки и много търсени.

Чжу се извини за закъснението, току-що беше излязъл от друга среща. Покани ме да говоря първи и аз започнах да изразявам съболезнованията си и тези на колегите ми от "Голдман" за кончината на Дън Сяопин. Докато поздравявах Чжу за успеха му в намаляването на инфлацията и извеждането на икономиката на верен път, изразих увереността си, че под неговото ръководство "темпото на реформите ще се ускори още повече". Конкуренцията за съвместна работа с правителството щеше да бъде ожесточена, затова представих богатия опит на "Голдман" в съветването на различни държави. Припомних на Чжу и нашите висши служители, които той познаваше лично - Брайън Грифитс, барон Грифитс от Форестфеч, който оглавяваше програмата за приватизация на правителството на Тачър, и Питър Съдърланд, бившия ръководител на Общото споразумение за митата и търговията (ОСМТ). По-късно той стана първият генерален директор на Световната търговска организация (СТО). Чжу пък олицетворяваше усилията на Китай да се присъедини към СТО, което щеше да донесе на страната не само икономически ползи, но и щеше да послужи като удобен и добре дошъл външен източник на натиск за прилагане на плана му за вътрешни реформи."
Из книгата
Страници от тази книга
Съдържание
Въведение
Предговор
В зависимост от реформи
  • В Павилиона на виолетовата светлина
  • Китайски тела, чужди технологии
  • Особености на китайското сключване на сделки
  • Истинско злато и сребро
  • Вашият председател заспа
  • Почистване на оборотите в Гуандун
  • Училище на успеха
  • Да спасиш Шангри-Ла
  • Една банка, две системи
  • Най-натъпканият с пари дюшек в света
Нови постижения
  • Призив към служба
  • Големият дебат в двора
  • Да изработиш нова рамка
  • Световни сметки
Да строиш мостове
  • Мрак по обед
  • Градски силуети и крайбрежия
  • Инвестиция по инвестиция
  • Рестарт за 10 трилиона
  • Партийната линия
  • Пътят напред
Благодарности
Действащи лица
За автора
Книги от поредицата "Власт и отговорност"
Чърчил и Оруел. Борбата за свобода
Томас Рикс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.90 лв.
Ангела Меркел. Непреклонната
Матю Квортръп
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.90 лв.
Достойни битки
Леон Панета
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.90 лв.
Други интересни предложения
Чърчил и Оруел. Борбата за свобода
Томас Рикс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.90 лв.
Ангела Меркел. Непреклонната
Матю Квортръп
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.90 лв.
Морето на раздора. Към нов световен ред
Д-р Николай Скарлатов
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.00 лв.
Достойни битки
Леон Панета
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.90 лв.
Убийството на една революция
Руслан Трад
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Кризата в Европа. Поглед отвътре
Симеон Дянков
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  2.00 лв.
Корените на омразата. Моята истина за исляма
Ориана Фалачи
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.00 лв.
Зимата идва
Гари Каспаров
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Контролиране на корупцията
Робърт Клитгард
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.00 лв.
Цената на неравенството
Джоузеф Стиглиц
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  33.00 лв.
Назад към "Политика"
Федерико Моча
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги