store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Сиела  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Сиела    Китай. Събуждането на един гигант - Хенри Полсън
Търсене
Ученически раници
Книги
Списания

Китай. Събуждането на един гигант


Цена:  19.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Петък 21-09-2018 г. или
Вторник 25-09-2018 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#226143
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена26-04-2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници496
Размери17.00 / 23.00 / 3.00 cm
Тегло0.553 kg
EAN9789542824619
ISBN9789542824619
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Книгата е част от поредицата "Власт и отговорност" на издателство "Сиела".
В момента в Китай има 174 града с население над 1 милион души. В САЩ са девет. Икономиката на Китай се изстреля нагоре, а сградите я последваха. Шест от петнадесетте най-високи небостъргача се намират там (други три са в САЩ).
В Китай се строят още 62 такива колоса, включително осем от бъдещите десет най-високи.

Цялата инфраструктура е създадена с цел да свързва и обслужва градовете. В началото на реформите и на Отварянето към света през 1978 г. почти нямаше съвременни шосета. През 2013 г. националната магистрална мрежа се простираше на малко под 85 000 километра. Легендарната американска граница от 75 000 км междущатски магистрали беше надмината през 2011 г. Китай започна изграждането на високоскоростни железопътни отсечки през 2006 г., до днес са изградени над 11 000 километра такива линии, като всеки ден по тях са работили по 2 милиона души. САЩ нямат политика за строеж на скоростни жп линии, а първата такава в Калифорния ще е завършена вероятно през 2028 г. (До 2020 г. в Китай трябва да има почти 18 000 км такива.)

В своята книга Хенри Полсън отговаря на ред важни въпроси:
  • Как Китай се превърна в икономическа суперсила?
  • Как всъщност се прави бизнес там?
  • Кои са най-добрите начини западните бизнесмени и политически лидери да работят или да се конкурират с Китай?
  • Как американската администрация преговаря и влияе на Китай по теми като авторитарното управление, мащабното замърсяване, огромното население и повишаващите се очаквания за икономически просперитет и сигурност в световен мащаб?

Хенри Полсън е чужденецът в най-топли отношения с Китай. Като директор на "Голдман Сакс" има ключова роля в отварянето на страната към частни инициативи. После, като финансов министър на САЩ, той инициира създаването на Стратегически икономически диалог, който подобрява същностно търговските отношения между двете държави. Полсън преговаря с Китай по теми като икономическите реформи в азиатския гигант и подкрепата за изпадналата в тежка криза американска икономика. През своята кариера той е работил с най-високопоставените китайски политици.
"В Павилиона на виолетовата светлина

Улиците бяха тихи, бетонното поле на площад "Тиенанмън" беше почти пусто, а колата ни се носеше бързо през центъра на Пекин към Джуннанхай, затворената резиденция на китайските лидери. Беше 25 февруари 1995 г., хладен, но ясен ден в края на зимата, скоро щеше да падне здрач. Глобусите на уличните лампи по площада тъкмо бяха светнали. От скорошните ми посещения в Китай бях свикнал с врявата и блъсканицата на големите тълпи, включително и на пътя, където автомобилите, камионите и автобусите ставаха все по-многобройни. Но днес цареше зловеща тишина, каквато не бях срещал никога преди. Дън Сяопин, върховният лидер на Китай, беше починал предишната седмица и нацията беше в траур. С колегите ми от "Голдман Сакс" оти-вахме на частна среща с протежетата на Дън.

Дън беше главният архитект на необикновените промени, разтърс-ващи Китай. С ум, сила на волята и безкраен прагматизъм той беше свалил идеологическите окови, за да създаде уникален тип "социализъм с китайски характеристики", да въведе пазарните принципи в икономиката, като се започне от земеделието и ги разшири в индустриалната и финансовата област. Резултатите от неговите инициативи за "Реформа и отваряне", започнали през 1978 г., бяха наистина поразителни. След политическия и икономическия хаос от последните години на Мао брутният вътрешен продукт на Китай беше нараствал средно с почти двуцифрени показатели на година в продължение на две десетилетия и стотици милиони души бяха измъкнати от блатото на бедността. Някога оскъдната храна сега беше в изобилие. Липсващи или непосилно скъпи преди стоки сега се купуваха от роящите се магазини на доставчиците и Китай бързо се превръщаше в световна производствена и експортна сила.

Смъртта на Дън обаче повдигаше въпроси докъде и с какви темпове страната ще продължи да преследва неговата визия. Същата сутрин Дзян Дзъмин, генерален секретар на Комунистическата партия и най-високопоставеният лидер на страната, се беше постарал да убеди народа си и света, че той ще продължи да следва същия курс. Сред сълзливите хвалебствия, изнесени пред 10 000 подбрани членове на партията и на армията в Общокитайското събрание и пред други около 400 милиона души пред телевизорите, Дзян беше заклеймил "ужасната грешка" на Културната революция и обеща да продължи политиката на Дън за икономически реформи и международно отваряне. Но аз знаех, че определени хардлайнери в Комунистическата партия и в държавния апарат оказват натиск за забавянето или дори спирането на реформата. Те се опасяваха, че Китай ще загърби марксизма или че причиненото от промените разцепление би могло да дестабилизира нацията.

Страната се намираше на съдбовен кръстопът. През юли, след няма и четири месеца, Хонконг щеше да бъде върнат на Китай след повече от 150 години британско управление. От дистанцията на времето е лесно, особено за американците, да забравят колко важно, но и изнервящо за всички страни беше това събитие. Дън беше създал формулата за "една страна, две системи", за да гарантира, че Хонконг ще продължи капиталистическото си развитие с известна политическа автономия за поне петдесет години след връщането му на Китай. Но мнозина в Хонконг бяха скептично настроени. Хиляди бяха избягали от Китай след идването на комунистите на власт, а болезнените спомени бяха съживени от свирепите мерки, с които преди осем години Пекин смаза протестиращите, предимно студенти, на площад "Тиенанмън" през юни 1989 г. Повече от 700 000 жители на Хонконг или над един на всеки десет се бяха сдобили с чужди паспорти като предпазна мярка, а редица компании бяха преместили корпоративните си седалища другаде.

Същата сутрин бях кацнал в Пекин от Хонконг, нетърпелив, но и малко нервен. Имах уговорена среща с Чжу Жундзи, икономическия император на страната. Знаех, че всякакви въпроси относно реформата или Хонконг са от първостепенен приоритет за висшите ръководители на Китай и трябваше да бъдат разрешени по най-добрия начин. Нямаше никакво място за грешки. По онова време бях президент и главен оперативен директор на инвестиционната банка "Голдман Сакс" и се случи така, че щях да обсъждам с Чжу въпрос, който беше тясно свързан и с двата проблема - преструктуриране на китайската телекомуникационна система чрез предлагане на акции в новосформирана компания, листвана в Хонконг. Китай инвестираше усилено в тази област като част от ускорената си модернизация и си даваше съвсем ясна сметка колко важни за съвременната икономика са най-напредничавите телекомуникации.

Западните банкери бяха като Прометей в процеса - побързахме да отидем на място и се конкурирахме да покажем на китайците как да разпалят пламъка на капиталовите пазари. "Голдман" от месеци обсъж-даше аспектите на листването с представители на Китайската международна капиталова корпорация (КМКК), инвестиционна банка, която беше джойнтвенчър между една от четирите най-големи търговски банки в страната и "Морган Стенли". Една от много странности на правенето на бизнес в Китай беше, че работехме в тясно сътрудничество с най-висшия китайски банкер, но и с нашия най-яростен конкурент в САЩ. Още по-невероятно беше, че в "Морган Стенли" не знаеха какво правим, а ние нямахме никакво намерение да ги оставим да разберат.

В екипа ни от онзи ден бяха Джон Торнтън, страхотен преговарящ, който ни беше помогнал да установим присъствието си сред инвестиционните банки в Европа и току-що беше назначен за председател за Азия, Майк Евънс, ръководител на нашите капиталови пазари на акции, работил из цяла Европа по трансформирането на индустрии с държавна собственост в частни компании, Сюе-мин Уан, опитен банкер за връзка с клиенти от офиса ни в Хонконг, и Чери Ли, която беше родена в Китай и стана първият ни представител в Пекин, където откри офиса ни през 1994 г. Джон и Сюе-мин работеха усърдно от месеци, за да подготвят и уговарят висшите китайски ръководители на КМКК.

Движехме се с две коли през Забранения град, огромния бивш императорски дворец, и минахме през портата Синхуа, богато украсения и внушителен южен вход към Джуннанхай. Завихме на север по улица "Фуйоу", следваща покритите с традиционните полуцилиндрични керемиди червени стени на резиденцията на лидерите, и ни допуснаха в нея през северозападния вход. Охраната беше информирана за регистрационните номера на колите ни и след бързо преброяване на пътниците ни махна да влизаме и отдаде чест.
Самата резиденция не изглеждаше внушителна, въпреки че там работеха, а понякога и живееха лидерите на страната от революцията до днес. Приличаше по-скоро на кампуса на малък колеж през зимната ваканция, традиционни китайски постройки бяха пръснати между малките бежови и сиви сгради на по три-четири етажа, скучни и безлични отвън, в стил, който някой специалист по история на архитектурата би нарекъл "съветски". Джуннанхай е бил императорски парк и градина с няколко дворци и езера. След падането на династията Цин там е било разположено правителството на Република Китай до 1928 г., а после е бил превърнат в обществен парк до идването на комунистите на власт през 1949 г.

Чжу Жундзи беше решил да се видим в Павилиона на виолетовата светлина на брега на едно езеро. Това беше поразителна сграда с формата на пагода, с алени стени и зелени керемиди, датираща от времето на династия Мин, а китайските лидери го използваха отдавна за срещи с чуждестранни гости в частна обстановка. Китайските помощници ни казаха, че Чжу Жундзи все още не е пристигнал и ще трябва да го изчакаме няколко минути, затова изскочихме от колите в режещия въздух на късния следобед.

Разхождахме се по края на поляната, по която растяха чинари и иглолистни дървета, предимно борове и кедри. Чух крясъка на сврака, погледнах към клоните, но не я видях. От другата страна на езерцето различавах очертанията на покрива на двореца над огромните стени на Забранения град, почти призрачни в падащия здрач. Край нас с отривиста маршировка премина военна охрана, ръцете им се движеха отсечено по маниера със стегнат лакът, предпочитан от Народната освободителна армия.

Прехвърлих за последен път наум акцентите, на които исках да наблегна. По необходимост подходът ми щеше да бъде малко заобиколен. Исках да бъда внимателен, да не приемам за даденост, че може да се стигне до някаква конкретна сделка, да не въвличам Чжу Жундзи в подробности или пък, още по-лошо, да оставя впечатление, че някак си го моля да вземе решение в наша полза още на момента. Но исках да стане ясно, че ние разбираме колко важно за бъдещето на Китай е реформирането на икономиката и от какво ключово значение за процеса е модернизирането и пълното трансформиране на притежаваните от държавата предприятия (ПДП) като например Китайската телекомуникационна компания. Исках да е ясно, че "Голдман Сакс" е най-добрата банка в света, която ще свърши всичко онова, за което нямаше да говорим директно.
Попитах г-н Евънс дали не забравям нещо.

– Готов сте – каза той. – Просто не забравяйте колко важна е реформата за Чжу.
Бях се срещал с Чжу Жундзи преди няколко години, когато Китай планираше да събере пари на международните пазари на облигации, а ние посъветвахме страната как да се работи с кредитните агенции. Той беше страховита фигура. Висок и изправен, представителен, а Дън го беше издигнал от поста му като кмет на Шанхай и го беше направил вицепремиер през 1991 г. Официално икономическото портфолио на страната попадаше в правомощията на премиера Ли Пън, но непосредственото управление на икономиката зависеше от Чжу и се очакваше той да наследи Ли при избора на новите ръководители на правителството през следващата година.
Чжу беше свършил първокласна работа. Когато през 1993 г. икономиката на Китай прегря, той пое директен контрол върху централната банка и приложи поредица строги мерки на икономии и находчиви административни промени. Овладя инфлацията, която се беше покачила до 20 процента, преди Чжу да изведе страната на безопасен път. Първите опити за приватизация от 1992 г. и 1993 г. бяха оставени временно на заден план, но икономиката беше вече възстановена и те отново излязоха на дневен ред в обсъжданията с отделните министри и с Държавния съвет, китайския еквивалент на Кабинета на САЩ.

Публичната продажба на акции в телекомуникационната система трябваше да бъде витрина и крайъгълен камък на следващата амбициозна фаза на реформата, преструктурирането на гигантските държавни предприятия, които доминираха в търговския живот в Китай. Чжу Жундзи очакваше страната да получи членство в Световната търговска организация и беше замислил пълна реорганизация, за да модернизира тези нестабилни и губещи чудовища и да направи китайския бизнес по-ефективен и по-конкурентен. Щеше да постигне това отчасти като въведе западно ноу-хау и инвеститори, които според него щяха да окажат натиск за установяване на световните стандарти на управление, контрол, операции и ръководство.

Ако Дън беше архитектът на реформата, а Дзян Дзъмин главният предприемач, който реализираше визията му, то Чжу Жундзи беше чукът, нека заема определението, което често използваха, за да опишат мен самия. Той също имаше немалко големи идеи, но най-вече успяваше да направи така, че нещата да се свършат. Беше откровен, практичен и винаги действаше и говореше по същество. И за секунда не съм се съмнявал какво иска, нито пък неговите подчинени. Известен като Шефа, той беше упорит, изискваше много, обичаше да налага нереалистично кратки срокове - накратко, беше човек тъкмо по мой вкус.
За да уговориш среща с важна фигура в правителството в Китай, трябва да имаш поръчител. Срещата ни с Чжу беше предложена и уредена от Уан Цишан, ръководител на Китайската строителна банка (КСБ), тъкмо онази, която си партнираше с "Морган Стенли" в КМКК. Уан беше сърдечен и динамичен лидер, излъчваше харизма и интелектуално любопитство и имаше необикновена способност да установява връзки с хората, били те китайци или западняци. Виждах, че е талантлив и успява. След няколко години като вицепремиер по финансите и търговията днес Уан Цишан е един от седемте членове на Политбюро на Партията, най-висшия орган в Китай. В него оглавява Централната комисия по проверка на дисциплината, чиято задача е да изкорени корупцията.

Предишното лято Уан Цишан се беше отбил през моя офис в "Голд-ман Сакс" в Ню Йорк, за да прецени какви са интересите ни да помогнем на китайския телеком да стане публична компания. Китайската строителна банка не беше доволна от „Морган Стенли“ и търсеше алтернатива. С колегите ми нямахме търпение да започнем работа по това невероятно прехвърляне, което щеше да е от огромно значение за бъдещето на Китай, но в същото време бяхме и притеснени. Превръщането на Китайската телекомуникационна компания в публично дружество щеше да изисква огромна работа, на първо място защото това не беше компания в нормалния смисъл, който влагахме ние. Имаше клиенти, имаше телефони, имаше централи, имаше и малък, но бързо разрастващ се бизнес за мобилни телефони, но всичко това беше разхвърляно из цялата страна по клоновете на Министерството на пощите и далекосъобщенията (МПД) в селата и малките и големите градове.

МПД беше скърцаща бюрократична останка от ерата на Мао с повече от милион служители и хиляди местни клонове. Трудно можеше да става дума за модерни системи на управление и контрол, да не говорим за смислена капиталова структура. Изграждането и разширяването на комуникационната инфраструктура беше сред основните точки на всеки национален петгодишен план, от 1992 г. досега Китай беше похарчил 35 милиарда долара в тази сфера и всяка година добавяше по 16 милиона линии. Но достъпът до телефон все още беше силно ограничен, а покритие имаше само на места. В страна с 1,2 милиарда души население абонатите със стационарни телефони бяха едва 55 милиона, концентрирани в крайбрежните градове и специалните икономически зони.
Неколцина китайски помощници ни съпроводиха в павилиона, качихме се по стълби, обрамчени с традиционните каменни лъвове, минахме покрай внушителен дървен параван с изкусна резба и влязохме в ярко осветена просторна стая с дървена ламперия. Таванът беше на поне шест метра височина, а всеки от панелите му беше боядисан в сьомгово розово, зелено и синьо и обрамчен със златно. Чжу Жундзи ни посрещна топло, стисна ръцете ни и ни покани да заемем местата си.

Аз седя вдясно от Чжу. Чери Ли, която ми беше преводач, стоеше близо зад мен и леко встрани, а преводачът на Чжу беше точно зад него. Вляво от Чжу беше Уан Цишан, а край него седяха директори на Китайската строителна банка. Срещите в Китай следват определена хореография и церемония и в този контекст трябва да следите какви сигнали се подават и какви са посланията. По принцип всички седят на столове, подредени като подкова или U-образна форма, като най-високопоставеният китайски представител е на върха на подковата, а до него стои най-важният гост. Другите представители на Китай и членовете на делегацията се подреждат по двете страни в низходящ ред, с лице един към друг. В миналото облегалките на столовете са били с украсени покривала, но днес подобни викториански артефакти са рядкост.

Срещите са строго формализирани. Домакинът и гостът се редуват да говорят, а преводачите, които обикновено седят зад тях, повтарят думите им. Другите присъстващи на срещата не се обаждат, освен ако не ги заговорят, което обикновено означава, че мълчат през цялото време. Това не е размяна на реплики или диалог в обичайния смисъл на думата. Цялата процедура може да е скована и да протече като по сценарий. Цялата група китайски представители и помощници, млади и стари, с висок или нисък пост, си води усърдно записки. Това постоянно записване е задължителен и вездесъщ елемент от китайския официален живот дори и днес, когато има какви ли не устройства за аудиозапис. При срещата ми с вече изпадналия в немилост секретар на Партията Бо Силай в Чунцин през декември 2011 г. ми беше забавно да видя как няколко души съвестно си водят бележки за всяка наша дума, макар да бях забелязал, че под табелките с имената ни на широката конферентна маса мигат лампичките на записващите устройства.

Тези бележки позволяват на държавните и партийните ръководители да прочетат набързо за какво се е говорило на срещи, на които не са присъствали. Висшите служители могат да разпространят информацията по вътрешните структури, както и да следят какво са казали другите по йерархичната верига, за да не се получи разлика в посланията. Сещам се за едва няколко срещи в Китай, на които някой от официалните представители не ми е припомнил по един или друг начин нещо, споменато в друг разговор с негов колега. Това те кара да бъдеш постоянно нащрек. Личните аудиенции с висши държавни ръководители без записващи устройства или хора, които да водят бележки, са редки и много търсени.

Чжу се извини за закъснението, току-що беше излязъл от друга среща. Покани ме да говоря първи и аз започнах да изразявам съболезнованията си и тези на колегите ми от "Голдман" за кончината на Дън Сяопин. Докато поздравявах Чжу за успеха му в намаляването на инфлацията и извеждането на икономиката на верен път, изразих увереността си, че под неговото ръководство "темпото на реформите ще се ускори още повече". Конкуренцията за съвместна работа с правителството щеше да бъде ожесточена, затова представих богатия опит на "Голдман" в съветването на различни държави. Припомних на Чжу и нашите висши служители, които той познаваше лично - Брайън Грифитс, барон Грифитс от Форестфеч, който оглавяваше програмата за приватизация на правителството на Тачър, и Питър Съдърланд, бившия ръководител на Общото споразумение за митата и търговията (ОСМТ). По-късно той стана първият генерален директор на Световната търговска организация (СТО). Чжу пък олицетворяваше усилията на Китай да се присъедини към СТО, което щеше да донесе на страната не само икономически ползи, но и щеше да послужи като удобен и добре дошъл външен източник на натиск за прилагане на плана му за вътрешни реформи."
Из книгата
Страници от тази книга






Съдържание
Въведение
Предговор
В зависимост от реформи
  • В Павилиона на виолетовата светлина
  • Китайски тела, чужди технологии
  • Особености на китайското сключване на сделки
  • Истинско злато и сребро
  • Вашият председател заспа
  • Почистване на оборотите в Гуандун
  • Училище на успеха
  • Да спасиш Шангри-Ла
  • Една банка, две системи
  • Най-натъпканият с пари дюшек в света
Нови постижения
  • Призив към служба
  • Големият дебат в двора
  • Да изработиш нова рамка
  • Световни сметки
Да строиш мостове
  • Мрак по обед
  • Градски силуети и крайбрежия
  • Инвестиция по инвестиция
  • Рестарт за 10 трилиона
  • Партийната линия
  • Пътят напред
Благодарности
Действащи лица
За автора
Рейтинг
За да оцените книгата "Китай. Събуждането на един гигант", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
101 мита от българската история: от Авитохол до Опълчението - Веселин Игнатов - книга

101 мита от българската история: от Авитохол до Опълчението



Милениум
Цена:  28.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
В народната памет от десетилетия битуват многобройни устойчиви митове по отношение на българската история. Част от тях са насаждани пропагандно, други са разкрасявани от разнопосочните интерпретации в масовото съзнание, трети са моделирани от несигурната изворова база или от нечие "авторитетно" преиначаване. Но независимо от начина им на формиране тези митове са достатъчно утвърдени и никой не протестира срещу факта, че подменят автентичната история и задават неадекватен образ на миналото ни. В тази книга са представени точно 101 такива подминавани или недооценявани от историографите факти, с помощта на ...
Укритото и премълчаното в българската история - част 2: Народната вяра - Стоян Николов - книга

Укритото и премълчаното в българската история - част 2: Народната вяра



Изток - Запад
Цени от:  13.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
"Ако онези, които знаят истината, не я доверят на хората, вместо светлина, върху Земята ще се възцари мрак. И фанатиците, обладани от безумните си идеи, ще хвърлят човешкия род в неизброими беди. Има много пътища, които водят към истината, и всеки е свободен да избере този, който му харесва." Джордано Бруно "Един от най-печалните уроци на историята се заключава в това, че ние сме били достатъчно дълго мамени и сме склонни да отхвърлим всякакви доказателства за измамата. Ние вече не искаме истината - измамата ни е завладяла." Карл Сейгън ...
Укритото и премълчаното в българската история - част 1 - Стоян Николов - книга

Укритото и премълчаното в българската история - част 1



Изток - Запад
Цени от:  13.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Тази книга е опит да се погледне назад във времето в основата на натрупаните нови факти и анализи за произхода на българите. Всички български историци, като се започне от Освобождаването досега, са се опитвали да извеждат началото на нашата история в условията на определена зависимост или на директна подчиненост от интересите на една или повече велики сили. Техните изследвания са изграждани по логиката на насложили се предубеждения, господстващи тези и теории, чиято цел е била да се вплете националният ни интерес в регионалните, европейските и световните комбинации на хегемоните в дадения исторически период..." ...
Интервюта с Путин - Оливър Стоун - книга

Интервюта с Путин



Милениум
Цена:  18.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Пълна стенограма на интервютата на Оливър Стоун с Владимир Путин. ... "Интервюта с Путин" събира записите от десетки срещи между изтъкнатия американски кинорежисьор и документалист Оливър Стоун и президента на Русия Владимир Путин, които протичат с прекъсвания в продължение на повече от две години. В тях за първи път руският държавен глава е подложен на "кръстосан разпит" и отговаря на всякакви въпроси, без ограничение в темите и формулировката им. Идеята за тези интервюта се ражда по време на първото пътуване на Стоун до Москва за среща с Едуард Сноудън, за когото снима филм. Последното интервю е ...
Бъдещето на човечеството - Мичио Каку - книга

Бъдещето на човечеството



Бард
Цена:  17.99 лв.
Заселването на Марс, междузвездните полети, безсмъртието. ... Много скоро човечеството ще започне да се разселва извън пределите на Земята. Това не е просто възможност, а необходимост - климатичните промени, изчерпването на ресурсите, евентуалните бъдещи катастрофи, всичко това ще ни принуди да напуснем своята планета. Един ден ние ще заживеем сред звездите. Световно известният физик и футурист Мичио Каку разказва подробно и увлекателно как хората могат постепенно да изградят устойчива цивилизация в космоса. С присъщото си въодушевление той ни показва, че научната фантастика се превръща в реалност: невероятните ...
Великият дизайн - Стивън Хокинг, Ленард Млодинов - книга

Великият дизайн


,

Бард
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Нова книга от един от най-великите мислители на света! Нови отговори на големите въпроси на живота. ... Във "Великият дизайн" авторите обясняват, че според квантовата теория Вселената няма само едно съществуване и история, а напротив - всички възможни истории на Вселената съществуват едновременно. Когато се приложи към цялата Вселена, тази концепция подлага под въпрос идеята за причина и следствие. Но според подхода "отгоре надолу" към космологията, описан от Стивън Хокинг и Ленард Млодинов, фактът, че миналото няма точно определена форма означава, че ние създаваме историята, като я наблюдаваме, а ...
Зачатките на българската история - Х. Йонков-Владикин - книга

Зачатките на българската история



Гута-Н
Цена:  12.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Издадена за първи път в печатница "24 април" на Цветан Радулов през 1901. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, Тази книга, библиографска рядкост днес, е един интересен, но забравен паметник на българската история. Нейното най-ценно качество е анализът на самскритския език, неговото сравняване с българския и изводите, до които достига авторът, а именно че тракийският език е езикът на първата религия и култура, възникнал е на Балканите и е разпространен в Персия и Индия като свещен език индозенд и самскрит, а чрез тракийските поселения на Италийския полуостров и ...
История на българите - Ганчо Ценов - книга

История на българите



Гута-Н
Цена:  12.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Берлин, 1917. Забранена в България от 1944 до 1990. Превод от немски - Николай Иванов Колев. ... "Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването ...

Китай. Събуждането на един гигант


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  19.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Петък 21-09-2018 г. или
Вторник 25-09-2018 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#226143
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена26-04-2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници496
Размери17.00 / 23.00 / 3.00 cm
Тегло0.553 kg
EAN9789542824619
ISBN9789542824619
Описание
Книгата е част от поредицата "Власт и отговорност" на издателство "Сиела".
В момента в Китай има 174 града с население над 1 милион души. В САЩ са девет. Икономиката на Китай се изстреля нагоре, а сградите я последваха. Шест от петнадесетте най-високи небостъргача се намират там (други три са в САЩ).
В Китай се строят още 62 такива колоса, включително осем от бъдещите десет най-високи.

Цялата инфраструктура е създадена с цел да свързва и обслужва градовете. В началото на реформите и на Отварянето към света през 1978 г. почти нямаше съвременни шосета. През 2013 г. националната магистрална мрежа се простираше на малко под 85 000 километра. Легендарната американска граница от 75 000 км междущатски магистрали беше надмината през 2011 г. Китай започна изграждането на високоскоростни железопътни отсечки през 2006 г., до днес са изградени над 11 000 километра такива линии, като всеки ден по тях са работили по 2 милиона души. САЩ нямат политика за строеж на скоростни жп линии, а първата такава в Калифорния ще е завършена вероятно през 2028 г. (До 2020 г. в Китай трябва да има почти 18 000 км такива.)

В своята книга Хенри Полсън отговаря на ред важни въпроси:
  • Как Китай се превърна в икономическа суперсила?
  • Как всъщност се прави бизнес там?
  • Кои са най-добрите начини западните бизнесмени и политически лидери да работят или да се конкурират с Китай?
  • Как американската администрация преговаря и влияе на Китай по теми като авторитарното управление, мащабното замърсяване, огромното население и повишаващите се очаквания за икономически просперитет и сигурност в световен мащаб?

Хенри Полсън е чужденецът в най-топли отношения с Китай. Като директор на "Голдман Сакс" има ключова роля в отварянето на страната към частни инициативи. После, като финансов министър на САЩ, той инициира създаването на Стратегически икономически диалог, който подобрява същностно търговските отношения между двете държави. Полсън преговаря с Китай по теми като икономическите реформи в азиатския гигант и подкрепата за изпадналата в тежка криза американска икономика. През своята кариера той е работил с най-високопоставените китайски политици.
Откъс от книгата
"В Павилиона на виолетовата светлина

Улиците бяха тихи, бетонното поле на площад "Тиенанмън" беше почти пусто, а колата ни се носеше бързо през центъра на Пекин към Джуннанхай, затворената резиденция на китайските лидери. Беше 25 февруари 1995 г., хладен, но ясен ден в края на зимата, скоро щеше да падне здрач. Глобусите на уличните лампи по площада тъкмо бяха светнали. От скорошните ми посещения в Китай бях свикнал с врявата и блъсканицата на големите тълпи, включително и на пътя, където автомобилите, камионите и автобусите ставаха все по-многобройни. Но днес цареше зловеща тишина, каквато не бях срещал никога преди. Дън Сяопин, върховният лидер на Китай, беше починал предишната седмица и нацията беше в траур. С колегите ми от "Голдман Сакс" оти-вахме на частна среща с протежетата на Дън.

Дън беше главният архитект на необикновените промени, разтърс-ващи Китай. С ум, сила на волята и безкраен прагматизъм той беше свалил идеологическите окови, за да създаде уникален тип "социализъм с китайски характеристики", да въведе пазарните принципи в икономиката, като се започне от земеделието и ги разшири в индустриалната и финансовата област. Резултатите от неговите инициативи за "Реформа и отваряне", започнали през 1978 г., бяха наистина поразителни. След политическия и икономическия хаос от последните години на Мао брутният вътрешен продукт на Китай беше нараствал средно с почти двуцифрени показатели на година в продължение на две десетилетия и стотици милиони души бяха измъкнати от блатото на бедността. Някога оскъдната храна сега беше в изобилие. Липсващи или непосилно скъпи преди стоки сега се купуваха от роящите се магазини на доставчиците и Китай бързо се превръщаше в световна производствена и експортна сила.

Смъртта на Дън обаче повдигаше въпроси докъде и с какви темпове страната ще продължи да преследва неговата визия. Същата сутрин Дзян Дзъмин, генерален секретар на Комунистическата партия и най-високопоставеният лидер на страната, се беше постарал да убеди народа си и света, че той ще продължи да следва същия курс. Сред сълзливите хвалебствия, изнесени пред 10 000 подбрани членове на партията и на армията в Общокитайското събрание и пред други около 400 милиона души пред телевизорите, Дзян беше заклеймил "ужасната грешка" на Културната революция и обеща да продължи политиката на Дън за икономически реформи и международно отваряне. Но аз знаех, че определени хардлайнери в Комунистическата партия и в държавния апарат оказват натиск за забавянето или дори спирането на реформата. Те се опасяваха, че Китай ще загърби марксизма или че причиненото от промените разцепление би могло да дестабилизира нацията.

Страната се намираше на съдбовен кръстопът. През юли, след няма и четири месеца, Хонконг щеше да бъде върнат на Китай след повече от 150 години британско управление. От дистанцията на времето е лесно, особено за американците, да забравят колко важно, но и изнервящо за всички страни беше това събитие. Дън беше създал формулата за "една страна, две системи", за да гарантира, че Хонконг ще продължи капиталистическото си развитие с известна политическа автономия за поне петдесет години след връщането му на Китай. Но мнозина в Хонконг бяха скептично настроени. Хиляди бяха избягали от Китай след идването на комунистите на власт, а болезнените спомени бяха съживени от свирепите мерки, с които преди осем години Пекин смаза протестиращите, предимно студенти, на площад "Тиенанмън" през юни 1989 г. Повече от 700 000 жители на Хонконг или над един на всеки десет се бяха сдобили с чужди паспорти като предпазна мярка, а редица компании бяха преместили корпоративните си седалища другаде.

Същата сутрин бях кацнал в Пекин от Хонконг, нетърпелив, но и малко нервен. Имах уговорена среща с Чжу Жундзи, икономическия император на страната. Знаех, че всякакви въпроси относно реформата или Хонконг са от първостепенен приоритет за висшите ръководители на Китай и трябваше да бъдат разрешени по най-добрия начин. Нямаше никакво място за грешки. По онова време бях президент и главен оперативен директор на инвестиционната банка "Голдман Сакс" и се случи така, че щях да обсъждам с Чжу въпрос, който беше тясно свързан и с двата проблема - преструктуриране на китайската телекомуникационна система чрез предлагане на акции в новосформирана компания, листвана в Хонконг. Китай инвестираше усилено в тази област като част от ускорената си модернизация и си даваше съвсем ясна сметка колко важни за съвременната икономика са най-напредничавите телекомуникации.

Западните банкери бяха като Прометей в процеса - побързахме да отидем на място и се конкурирахме да покажем на китайците как да разпалят пламъка на капиталовите пазари. "Голдман" от месеци обсъж-даше аспектите на листването с представители на Китайската международна капиталова корпорация (КМКК), инвестиционна банка, която беше джойнтвенчър между една от четирите най-големи търговски банки в страната и "Морган Стенли". Една от много странности на правенето на бизнес в Китай беше, че работехме в тясно сътрудничество с най-висшия китайски банкер, но и с нашия най-яростен конкурент в САЩ. Още по-невероятно беше, че в "Морган Стенли" не знаеха какво правим, а ние нямахме никакво намерение да ги оставим да разберат.

В екипа ни от онзи ден бяха Джон Торнтън, страхотен преговарящ, който ни беше помогнал да установим присъствието си сред инвестиционните банки в Европа и току-що беше назначен за председател за Азия, Майк Евънс, ръководител на нашите капиталови пазари на акции, работил из цяла Европа по трансформирането на индустрии с държавна собственост в частни компании, Сюе-мин Уан, опитен банкер за връзка с клиенти от офиса ни в Хонконг, и Чери Ли, която беше родена в Китай и стана първият ни представител в Пекин, където откри офиса ни през 1994 г. Джон и Сюе-мин работеха усърдно от месеци, за да подготвят и уговарят висшите китайски ръководители на КМКК.

Движехме се с две коли през Забранения град, огромния бивш императорски дворец, и минахме през портата Синхуа, богато украсения и внушителен южен вход към Джуннанхай. Завихме на север по улица "Фуйоу", следваща покритите с традиционните полуцилиндрични керемиди червени стени на резиденцията на лидерите, и ни допуснаха в нея през северозападния вход. Охраната беше информирана за регистрационните номера на колите ни и след бързо преброяване на пътниците ни махна да влизаме и отдаде чест.
Самата резиденция не изглеждаше внушителна, въпреки че там работеха, а понякога и живееха лидерите на страната от революцията до днес. Приличаше по-скоро на кампуса на малък колеж през зимната ваканция, традиционни китайски постройки бяха пръснати между малките бежови и сиви сгради на по три-четири етажа, скучни и безлични отвън, в стил, който някой специалист по история на архитектурата би нарекъл "съветски". Джуннанхай е бил императорски парк и градина с няколко дворци и езера. След падането на династията Цин там е било разположено правителството на Република Китай до 1928 г., а после е бил превърнат в обществен парк до идването на комунистите на власт през 1949 г.

Чжу Жундзи беше решил да се видим в Павилиона на виолетовата светлина на брега на едно езеро. Това беше поразителна сграда с формата на пагода, с алени стени и зелени керемиди, датираща от времето на династия Мин, а китайските лидери го използваха отдавна за срещи с чуждестранни гости в частна обстановка. Китайските помощници ни казаха, че Чжу Жундзи все още не е пристигнал и ще трябва да го изчакаме няколко минути, затова изскочихме от колите в режещия въздух на късния следобед.

Разхождахме се по края на поляната, по която растяха чинари и иглолистни дървета, предимно борове и кедри. Чух крясъка на сврака, погледнах към клоните, но не я видях. От другата страна на езерцето различавах очертанията на покрива на двореца над огромните стени на Забранения град, почти призрачни в падащия здрач. Край нас с отривиста маршировка премина военна охрана, ръцете им се движеха отсечено по маниера със стегнат лакът, предпочитан от Народната освободителна армия.

Прехвърлих за последен път наум акцентите, на които исках да наблегна. По необходимост подходът ми щеше да бъде малко заобиколен. Исках да бъда внимателен, да не приемам за даденост, че може да се стигне до някаква конкретна сделка, да не въвличам Чжу Жундзи в подробности или пък, още по-лошо, да оставя впечатление, че някак си го моля да вземе решение в наша полза още на момента. Но исках да стане ясно, че ние разбираме колко важно за бъдещето на Китай е реформирането на икономиката и от какво ключово значение за процеса е модернизирането и пълното трансформиране на притежаваните от държавата предприятия (ПДП) като например Китайската телекомуникационна компания. Исках да е ясно, че "Голдман Сакс" е най-добрата банка в света, която ще свърши всичко онова, за което нямаше да говорим директно.
Попитах г-н Евънс дали не забравям нещо.

– Готов сте – каза той. – Просто не забравяйте колко важна е реформата за Чжу.
Бях се срещал с Чжу Жундзи преди няколко години, когато Китай планираше да събере пари на международните пазари на облигации, а ние посъветвахме страната как да се работи с кредитните агенции. Той беше страховита фигура. Висок и изправен, представителен, а Дън го беше издигнал от поста му като кмет на Шанхай и го беше направил вицепремиер през 1991 г. Официално икономическото портфолио на страната попадаше в правомощията на премиера Ли Пън, но непосредственото управление на икономиката зависеше от Чжу и се очакваше той да наследи Ли при избора на новите ръководители на правителството през следващата година.
Чжу беше свършил първокласна работа. Когато през 1993 г. икономиката на Китай прегря, той пое директен контрол върху централната банка и приложи поредица строги мерки на икономии и находчиви административни промени. Овладя инфлацията, която се беше покачила до 20 процента, преди Чжу да изведе страната на безопасен път. Първите опити за приватизация от 1992 г. и 1993 г. бяха оставени временно на заден план, но икономиката беше вече възстановена и те отново излязоха на дневен ред в обсъжданията с отделните министри и с Държавния съвет, китайския еквивалент на Кабинета на САЩ.

Публичната продажба на акции в телекомуникационната система трябваше да бъде витрина и крайъгълен камък на следващата амбициозна фаза на реформата, преструктурирането на гигантските държавни предприятия, които доминираха в търговския живот в Китай. Чжу Жундзи очакваше страната да получи членство в Световната търговска организация и беше замислил пълна реорганизация, за да модернизира тези нестабилни и губещи чудовища и да направи китайския бизнес по-ефективен и по-конкурентен. Щеше да постигне това отчасти като въведе западно ноу-хау и инвеститори, които според него щяха да окажат натиск за установяване на световните стандарти на управление, контрол, операции и ръководство.

Ако Дън беше архитектът на реформата, а Дзян Дзъмин главният предприемач, който реализираше визията му, то Чжу Жундзи беше чукът, нека заема определението, което често използваха, за да опишат мен самия. Той също имаше немалко големи идеи, но най-вече успяваше да направи така, че нещата да се свършат. Беше откровен, практичен и винаги действаше и говореше по същество. И за секунда не съм се съмнявал какво иска, нито пък неговите подчинени. Известен като Шефа, той беше упорит, изискваше много, обичаше да налага нереалистично кратки срокове - накратко, беше човек тъкмо по мой вкус.
За да уговориш среща с важна фигура в правителството в Китай, трябва да имаш поръчител. Срещата ни с Чжу беше предложена и уредена от Уан Цишан, ръководител на Китайската строителна банка (КСБ), тъкмо онази, която си партнираше с "Морган Стенли" в КМКК. Уан беше сърдечен и динамичен лидер, излъчваше харизма и интелектуално любопитство и имаше необикновена способност да установява връзки с хората, били те китайци или западняци. Виждах, че е талантлив и успява. След няколко години като вицепремиер по финансите и търговията днес Уан Цишан е един от седемте членове на Политбюро на Партията, най-висшия орган в Китай. В него оглавява Централната комисия по проверка на дисциплината, чиято задача е да изкорени корупцията.

Предишното лято Уан Цишан се беше отбил през моя офис в "Голд-ман Сакс" в Ню Йорк, за да прецени какви са интересите ни да помогнем на китайския телеком да стане публична компания. Китайската строителна банка не беше доволна от „Морган Стенли“ и търсеше алтернатива. С колегите ми нямахме търпение да започнем работа по това невероятно прехвърляне, което щеше да е от огромно значение за бъдещето на Китай, но в същото време бяхме и притеснени. Превръщането на Китайската телекомуникационна компания в публично дружество щеше да изисква огромна работа, на първо място защото това не беше компания в нормалния смисъл, който влагахме ние. Имаше клиенти, имаше телефони, имаше централи, имаше и малък, но бързо разрастващ се бизнес за мобилни телефони, но всичко това беше разхвърляно из цялата страна по клоновете на Министерството на пощите и далекосъобщенията (МПД) в селата и малките и големите градове.

МПД беше скърцаща бюрократична останка от ерата на Мао с повече от милион служители и хиляди местни клонове. Трудно можеше да става дума за модерни системи на управление и контрол, да не говорим за смислена капиталова структура. Изграждането и разширяването на комуникационната инфраструктура беше сред основните точки на всеки национален петгодишен план, от 1992 г. досега Китай беше похарчил 35 милиарда долара в тази сфера и всяка година добавяше по 16 милиона линии. Но достъпът до телефон все още беше силно ограничен, а покритие имаше само на места. В страна с 1,2 милиарда души население абонатите със стационарни телефони бяха едва 55 милиона, концентрирани в крайбрежните градове и специалните икономически зони.
Неколцина китайски помощници ни съпроводиха в павилиона, качихме се по стълби, обрамчени с традиционните каменни лъвове, минахме покрай внушителен дървен параван с изкусна резба и влязохме в ярко осветена просторна стая с дървена ламперия. Таванът беше на поне шест метра височина, а всеки от панелите му беше боядисан в сьомгово розово, зелено и синьо и обрамчен със златно. Чжу Жундзи ни посрещна топло, стисна ръцете ни и ни покани да заемем местата си.

Аз седя вдясно от Чжу. Чери Ли, която ми беше преводач, стоеше близо зад мен и леко встрани, а преводачът на Чжу беше точно зад него. Вляво от Чжу беше Уан Цишан, а край него седяха директори на Китайската строителна банка. Срещите в Китай следват определена хореография и церемония и в този контекст трябва да следите какви сигнали се подават и какви са посланията. По принцип всички седят на столове, подредени като подкова или U-образна форма, като най-високопоставеният китайски представител е на върха на подковата, а до него стои най-важният гост. Другите представители на Китай и членовете на делегацията се подреждат по двете страни в низходящ ред, с лице един към друг. В миналото облегалките на столовете са били с украсени покривала, но днес подобни викториански артефакти са рядкост.

Срещите са строго формализирани. Домакинът и гостът се редуват да говорят, а преводачите, които обикновено седят зад тях, повтарят думите им. Другите присъстващи на срещата не се обаждат, освен ако не ги заговорят, което обикновено означава, че мълчат през цялото време. Това не е размяна на реплики или диалог в обичайния смисъл на думата. Цялата процедура може да е скована и да протече като по сценарий. Цялата група китайски представители и помощници, млади и стари, с висок или нисък пост, си води усърдно записки. Това постоянно записване е задължителен и вездесъщ елемент от китайския официален живот дори и днес, когато има какви ли не устройства за аудиозапис. При срещата ми с вече изпадналия в немилост секретар на Партията Бо Силай в Чунцин през декември 2011 г. ми беше забавно да видя как няколко души съвестно си водят бележки за всяка наша дума, макар да бях забелязал, че под табелките с имената ни на широката конферентна маса мигат лампичките на записващите устройства.

Тези бележки позволяват на държавните и партийните ръководители да прочетат набързо за какво се е говорило на срещи, на които не са присъствали. Висшите служители могат да разпространят информацията по вътрешните структури, както и да следят какво са казали другите по йерархичната верига, за да не се получи разлика в посланията. Сещам се за едва няколко срещи в Китай, на които някой от официалните представители не ми е припомнил по един или друг начин нещо, споменато в друг разговор с негов колега. Това те кара да бъдеш постоянно нащрек. Личните аудиенции с висши държавни ръководители без записващи устройства или хора, които да водят бележки, са редки и много търсени.

Чжу се извини за закъснението, току-що беше излязъл от друга среща. Покани ме да говоря първи и аз започнах да изразявам съболезнованията си и тези на колегите ми от "Голдман" за кончината на Дън Сяопин. Докато поздравявах Чжу за успеха му в намаляването на инфлацията и извеждането на икономиката на верен път, изразих увереността си, че под неговото ръководство "темпото на реформите ще се ускори още повече". Конкуренцията за съвместна работа с правителството щеше да бъде ожесточена, затова представих богатия опит на "Голдман" в съветването на различни държави. Припомних на Чжу и нашите висши служители, които той познаваше лично - Брайън Грифитс, барон Грифитс от Форестфеч, който оглавяваше програмата за приватизация на правителството на Тачър, и Питър Съдърланд, бившия ръководител на Общото споразумение за митата и търговията (ОСМТ). По-късно той стана първият генерален директор на Световната търговска организация (СТО). Чжу пък олицетворяваше усилията на Китай да се присъедини към СТО, което щеше да донесе на страната не само икономически ползи, но и щеше да послужи като удобен и добре дошъл външен източник на натиск за прилагане на плана му за вътрешни реформи."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от поредицата "Власт и отговорност"
Достойни битки
Леон Панета
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.90 лв.
Ангела Меркел. Непреклонната
Матю Квортръп
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.90 лв.
Други интересни предложения
Достойни битки
Леон Панета
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.90 лв.
Ангела Меркел. Непреклонната
Матю Квортръп
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.90 лв.
Дипломатически протокол и церемониал. Административен и бизнес етикет
Еленко Андреев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  5.00 лв.
Освободеното благосъстояние. Глобалният пазар на имоти
Елена Панаритис
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  15.00 лв.
Българският външен дълг 1944 - 1989. Банкрутът на комунистическата икономика
Даниел Вачков; Мартин Иванов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.00 лв.
Социални програми в Съединените Американски Щати
Илиан Тончев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  5.00 лв.
Зимата идва
Гари Каспаров
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  5.00 лв.
Контролиране на корупцията
Робърт Клитгард
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  5.00 лв.
Митове и легенди за българския преход
Желю Желев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  2.00 лв.
Меню за реформатори. Визия за модерната икономическа политика
Николай Василев
Цена:  16.00 лв.
Назад
Ангела Меркел. Непреклонната - Матю Квортръп -
Ангела Меркел. ...
Матю Квортръп
Книгата е част от поредицата "Власт и отговорност" на издателство "Сиела". : От ...
Достойни битки - Леон Панета -
Достойни битки
Леон Панета
Книгата "Достойни битки" е част от поредицата "Власт и отговорност" на издателство ...
Просто Спас
Добре познатият ни кисел заек Спас оживя в книга от илюстратора Стен Дамянов!
Мъртви води
Излезе новата книга от Саймън Бекет с поредния заинтригуващ случай на д-р Дейвид Хънтър.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Artesania Latina - кораби от дърво