Епохата на автократите. Как култът към лидера заплашва света

Епохата на автократите. Как култът към лидера заплашва света Гидиън Рахман Времетраене: 1:09 мин. Анонимни грешници Сом Скечър Времетраене: 0:58 мин. Рестартиране на блуждаещия нерв Ана Фъргюсън Времетраене: 0:53 мин. Мисия: Без памперс! Времетраене: 1:01 мин. Майка Христина Блумфилд Времетраене: 0:55 мин. Идеален ден за нищоправене Беатриче Алеманя Времетраене: 0:53 мин. Пълноценна храна преди бременност Лили Никълс, Лиса Хендриксън-Джак Времетраене: 0:58 мин. Книжки от поредицата Малки историци Анди Банди Времетраене: 0:54 мин. Снимки на теб Ема Грей Времетраене: 0:54 мин. Приказки от цял свят Времетраене: 0:51 мин. Мисия до луната Бен Хъбард Времетраене: 0:54 мин.

Един век по-късно автократични лидери отново превземат държава след държава и разпалват кризи, а някои от тях и войни...

Путин, Тръмп, Си Дзинпин, Ердоган, Орбан - приликите между тези авторитарни лидери, доближаващи се или мечтаещи да бъдат диктатори, са много повече от разликите между тях. Как се случи така, че за кратък период от време демокрацията по света отново е в отстъпление, а агресията и милитаризмът диктуват световните събития?

Гидиън Рахман е свидетел от първо лице на възхода на повечето от тези автократични лидери и бие камбаната в тази толкова нужна и важна книга. В нея той изследва как и защо след началото на новото хилядолетие една след друга столици като Москва, Пекин, Делхи, Бразилия, Будапеща, Анкара, Рияд и дори Вашингтон се оказват превзети отвътре по наглед демократичен път, който обаче отвежда до установяване на власт на лидери със силни диктаторски наклонности. Те са националисти и социални консерватори, които у дома публично се определят като защитници на обикновените хора срещу глобалните елити, а навън се представят като олицетворение на цели нации. И както винаги е било, насърчават създаването на култ към личността си. И най-страшното е, че тези лидери се изкачват до властта не само в традиционно авторитарни общества, но и в сърцата на либералните демокрации.

В Епохата на автократите Рахман търси какво е общото в тази антидемократична вълна и разкрива какви са връзките между тези изявени автократи. В своето изследване той посочва общите теми, чрез които те създават своята пропаганда, разсъждава върху глобалните тенденции и до какви крайности могат да доведат те, ако продължават в тази пагубна за света посока.

Книгата е част от поредицата Власт и отговорност на издателство Сиела.

"През пролетта на 2018 г. Белият дом се подготвяше за среща на върха между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун. В старата сграда на изпъл-нителната власт, където работи екипът по националната сигурност на президента на САЩ, един от съветниците на Тръмп ми каза с леко лукава усмивка: "Президентът обича да се разправя лице в лице с авторитарни лидери". Ясно беше, че увлечението на Тръмп по диктаторите смущаваше силно дори някои от най-високопоставените му сътрудници. Недоизказаната мисъл, оставена да виси във въздуха в Белия дом, бе, че самият Тръмп е въвел някои от привичките на диктатурата в сърцето на най-великата демокрация в света. Неговата необуздана реторика, увлечението му по военни паради, толерантността му към конфликти на интереси и нетолерантността му към журналисти и съдии са все черти на авторитарния стил в политиката - стил, който до неотдавна изглеждаше чужд на зрелите демокрации от Запада.

Но Тръмп бе в крак с времето си. От 2000 г. насам възходът на авторитарните лидери се превърна в централна характеристика на световната политика. В най-различни столици като Москва, Пекин, Делхи, Анкара, Будапеща, Варшава, Манила, Рияд и Бразилия на власт се издигнаха хора, досега все мъже, създали си имидж на автократи. Обикновено тези лидери са националисти и културни консерватори, които не проявяват особена толерантност към малцинствата, инакомислието или интересите на чужденците. У дома те твърдят, че защитават обикновения човек срещу глобалистките елити. В чужбина те се представят за олицетворение на своите нации. Където и да отидат, те насърчават култа към личността. Политиката на автократите процъфтява благодарение на реториката на насилието. На 24 февруари 2022 г. реториката се превърна в реалност, когато Русия нахлу в Украйна - с което започна най-голямата сухопътна война в Европа от 1945 г. насам.

Епохата на автократите започна с идването на Владимир Путин на власт в Русия през 2000 година. Тя ще продължи да бъде централна тема в световната политика през следващото десетилетие. В САЩ Доналд Тръмп все още хвърля дълга сянка върху политиката и вероятно ще се кандидатира пак за президент през 2024 година. Двете изгряващи суперсили на XXI век, Китай и Индия, станаха плячка на авторитарни политики. Въпреки че работят в много различни политически системи, Си Дзинпин и Нарендра Моди водят страните си към по-едноличен стил на лидерство, което включва национализъм, реторика от позицията на силата и яростна враждебност към либерализма. Двете най-големи сили на източните граници на Европейския съюз, Русия и Турция, са ръководени от авторитарни лидери. И Владимир Путин, и Реджеп Тайип Ердоган са на власт от по двайсетина години. Авторитарният стил влезе в самия ЕС чрез унгареца Виктор Орбан и поляка Ярослав Качински. Дори Борис Джонсън във Великобритания флиртува с този стил в политиката - в отношението си към закона, дипломацията и инакомислието в собствената му партия. В началото на 2022 г. двете най-големи страни в Латинска Америка, Бразилия и Мексико, са ръководени от Жаир Болсонаро и Андрес Мануел Лопес Обрадор (известен с инициалите АМЛО). Болсонаро е от крайната десница, АМЛО е от популистката левица. И двамата лидери се вписват в модела на автократа, като насърчават култ към личността и презрение към държавните институции.

Този международен модел подчертава основната тема на тази книга: авторитарният стил не се ограничава само до авторитарните системи. Той вече е разпространен сред излъчените чрез избори политици в демократичните държави. Един авторитарен лидер, действащ в условията на демокрация, като например Доналд Тръмп, е изправен пред институционални ограничения, каквито не възпрепятстват хора като Си Дзинпин или Владимир Путин. Но инстинктите на Тръмп, Дутерте или Болсонаро смущаващо приличат на тези на лидери в авторитарни системи. Възходът на авторитарните лидери по света промени из основи световната политика. В момента сме в разгара на най-продължителното глобално нападение срещу либералните демократични ценности от 30-те години на миналия век насам. От отломките на Втората световна война политическата свобода се развиваше по света в продължение на около 60 години. Напредъкът беше нестабилен, а определенията за демокрация са неточни, но общата посока на движение беше ясна. През 1945 г. в света имаше само дванайсет демокрации. През 2002 г. броят им бе нараснал до 92, като за първи път в историята бе надхвърлил броя на автокрациите.

Оттогава групата страни, официално определени за демокрации, бяха малко по-многобройни от самовластните режими. Но процесът на ерозия на демокрацията бе започнал. Фрийдъм Хаус, която прави годишни доклади за политическата свобода по света, посочи, че 2020 е била 15-ата поредна година на спад на политическата свобода. След възхода на гражданските и политическите свободи от края на Студената война тенденцията се обърна през 2005 година. През всяка година оттогава насетне броят на страните, където свободата е намаляла, е по-голям, отколкото на тези, при които има увеличаване на гражданските и политическите свободи. Както казва Фрийдъм Хаус, голямата демократична рецесия се задълбочава. Възходът на този вид управляващи е централна част от този процес. Това е така, защото политическият стил на автократа поставя инстинктите на лидера над закона и институциите. Днешните авторитарни лидери действат в глобална политическа среда, която е много различна от тази на диктаторите от 30-те. В ядрената епоха войните между великите сили вече не са чести. Но дори това вече не може да бъде вземано за чиста монета. Инвазията на Путин в Украйна бързо се превърна в прокси война между Русия и НАТО, в която западният съюз изпраща модерни оръжия на украинците. Американските и европейските длъжностни лица, които разрешиха тези трансфери, бяха съвсем наясно с опасността, че това може да ги вкара в пряк конфликт с Русия."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Предговор
Въведение
Путин - архетипът (2000)
Ердоган - от либерален реформатор до авторитарен автократ (2003)
Си Дзинпин - Китай и връщането на култа към личността (2012)
Моди - авторитарна политика в най-голямата демокрация в света (2014)
Орбан, Качински и възходът на нелибералната Европа (2015)
Борис Джонсън и Великобритания от времето на Брекзит (2016)
Доналд Тръмп - американски автократ (2016)
Родриго Дутерте и ерозията на демокрацията в Югоизточна Азия (2016)
Възходът на МБС и явлението Нетаняху (2017)
Болсонаро, АМЛО и завръщането на латиноамериканския каудильо (2018)
Абий Ахмед и демократичното разочарование в Африка (2019)
Меркел, Макрон и борбата на Европа срещу автократите (2020)
Джордж Сорос, Стив Банън и битката на идеи
Епилог: Байдън в Епохата на автократите
Благодарности