Теория и терапия на психичните разстройства

Теория и терапия на психичните разстройства Виктор Франкъл Времетраене: 0:49 мин. Лекарят и душата Виктор Франкъл Времетраене: 0:59 мин. Човекът в търсене на смисъл Виктор Франкъл Времетраене: 0:58 мин. Когато има за какво да живееш Виктор Франкъл Времетраене: 1:00 мин. Твоят път към здравословен живот. Основата Времетраене: 1:03 мин. Крила от звездна светлина Алисън Сафт Времетраене: 1:05 мин. Бойните знамена на българската армия 1876 - 1881 Асен Павлов Времетраене: 0:55 мин. Джаз досиета Фиона Вийч Смит Времетраене: 1:06 мин. Митология Времетраене: 0:58 мин. Всичко или нищо Дженифър Лин Барнс Времетраене: 0:54 мин. Кодът на успеха Аманда Деуинтър Времетраене: 0:52 мин. С обич, мама Илиана Зандър Времетраене: 0:54 мин. Галактическа империя Айзък Азимов Времетраене: 1:03 мин. Добрата сестра Сали Хепуърт Времетраене: 1:01 мин.

Въведение в логотерапията и екзистенциалната анализа.

Тази книга, базирана на лекции на тема Теория и терапия на неврозите във Виенския университет, представя по най-системен начин цялостната теория на Франкъл за психичните разстройства и за начина, по който логотерапията може да бъде използвана в лечението на почти всички разстройства като основна или като допълнителна терапия. Повече от всяка друга, тя го представя като психиатър философ и теоретик, потопен в медицинската практика.

"Не бива да се смята, че отчаянието е нещо патологично. Да се питаш за смисъла на собствения си живот, всъщност да поставяш под съмнение неговия смисъл, е човешко постижение, а не невротична болест. Най-малкото в това се проявява духовната зрялост: дадено предложение за смисъл вече не се приема безкритично и без въпроси, т.е. нерефлексивно, заради традицията; по-скоро смисълът се търси, за да бъде независимо и автономно открит и намерен."
Из книгата

Виктор Франкъл завършва медицина и защитава докторат във Виенския университет, където дълги години е години професор по неврология и психиатрия. Заема професорски места и в Харвард, Америка и университетите в Далас и Питсбърг. Създател е на логотерапията - нов психотерапевтичен метод, наричан още Трето виенско направление (след психоанализата на Зигмунд Фройд и индивидуалната психология на Алфред Адлер). По време на Втората световна война прекарва дълги години в Освиенцим и други концентрационни лагери.
Удостоен е с десетки почетни докторски титли от университети от цял свят. Неговите 31 книги са излезли на повечето езици - включително японски, китайски и руски.

"Не бива да се разбира, че отчаянието само по себе си е патологично. Да се питаш за смисъла на собствения си живот, всъщност да поставяш под съмнение неговия смисъл, е човешко постижение, а не невротична болест."

"Фрустрацията на човешкото същество може да се разбере единствено ако разберем човешката мотивация."

"Воля за смисъл ще наричаме просто това, което е фрустрирано винаги когато човекът се поддава на чувствата на безсмислие и празнота… Човешките същества са фундаментално проникнати от "воля за смисъл"."

"Всъщност смисълът не може да се придава и най-малкото терапевтът може да дава смисъл, т.е. да дава смисъл на живота на пациента или да му осигури този смисъл в хода на терапията. По-скоро смисълът трябва да се открие, а той може да се открие само лично от човека. И наистина, тази функция се изпълнява от съвестта. В този смисъл описахме съвестта като "органа на смисъла"."

"Животът обаче се оказва безусловно смислен и остава смислен – той има и запазва смисъла си - при всякакви условия и във всички ситуации."

"Средностатистическият човек на улицата е в състояние да свидетелства на какво е способно човешкото същество… Точно когато - е конфронтиран с неизменен факт, той пак може да запази своята човешка природа именно чрез преодоляване на ситуацията. Това, което има значение следователно, е позицията и нагласата, с която човекът се изправя пред неизбежния удар на съдбата. Следователно на него му е позволено и той разполага с нужното, за да се бори и да спечели смисъл в живота дори до последния си дъх."

"Това, което има значение, не е дали трябва да си тръгнем, защото рано или късно всички трябва да го направим, а дали съществува нещо, което трябва да изоставим, нещо, което можем да оставим на света, с което реализираме смисъл и осъществяваме себе си, в деня, когато времето ни изтече."

"Нито едно животно не се занимава със смисъла на живота и нито едно животно не може да се смее. Това не означава, че човешките същества са само хора и не са животни. Човешкото измерение в действителност е по-висше от животинското и обхваща по-нисшите измерения."

"Човек не бива да приема, че парадоксното намерение - ако наистина искаме да е ефективно - няма своите предшественици и предвестници. Следователно заслугата, която трябва да се припише на логотерапията, е просто, че тя разшири принципа до метод и го вгради в система."

"Психотерапията, т.е. не само логотерапията, зависи от непрекъсната готовност да се импровизира."

"Това, че лаици могат да използват парадоксното намерение дори и върху себе си, е разбираемо, ако си дадем сметка, че то разчита на механизми за справяне, които вече съществуват в човека."

"Логотерапията постулира, че във всеки човек, страдащ от психоза, има ненакърнен дух, човек, който има някаква остатъчна свобода."

"Човекът е духовен и като такъв е отвъд това да е здрав или болен."

"Задачата на екзистенциалната анализа е да посочи и да осветли личното измерение на психозата. Тя се опитва да позволи човекът да бъде видян през булото на епизода, да отиде отвъд образа на болестта, за да се стигне до представа за човека. Образът на болестта е просто карикатура и сянка на реалния човек, просто проекция на човека върху клиничното равнище на човешкото измерение, което е същностно отвъд неврозите и психозите."

"Екзистенциалната анализа открива и събужда нещо. Това, което открива, е човешката природа, която е невредима и не може да бъде наранена."

"Три екзистенциални черти изграждат (не просто характеризират) човешкото съществуване като такова - като човешко: духът, свободата и отговорността. В мига, в който се опита да открие духа дори в психотично човешко съществуване, екзистенциалната анализа се стреми да събуди и свободата и отговорността."

"Осъзнаваме баналността - казано направо - на повечето съвети и тези, които сме в позицията да предложим по пътя на нашите ендогенно депресирани пациенти. Въпреки това обаче този, който не може да събере смелост да предложи такава баналност, често може да разруши собствения си успех… а и успеха на пациентите си."

"Доколкото организмът - не на последно място в случаите на болест – е огледало, в което човекът се отразява, това огледало не е безупречно. С други думи, не всяко петънце по него може да се припише на човека, който е отразен в него."

"Не само здрав, но и болен дух може да живее в здраво тяло, обратното, здрав дух може да живее в немощно (например в осакатено) тяло."

"Страхът прави реално това, от което се страхува. С други думи, както поговорката гласи, че желанието е бащата на мисленето, така и страхът е майката на събитието, а именно събитието болест."

"Външният свят е недоказуем също толкова, колкото и несъмнен."

"Преследването на щастието го подплашва - борбата за удоволствие го прогонва."

"Човек не бива да поставя диагноза на всяка цена, тъй като именно такъв тип импровизирани диагнози често в крайна сметка предизвикват неврози… Диагнозата е най-широко разпространената болест."

"Това, което отделните хора преживяват, не може да се припише на средата, а - на отделния човек и на неговите нагласи към собствените му преживявания."

"При това положение не би имало смисъл да се опитваме да предотвратяваме неврозите като спестяваме на хората всички конфликти или отстраняваме всички трудности от техния път. Точно обратното, трудностите по-скоро би трябвало да се предписват, за да калят, така да се каже, психично хората."

"Ситуациите на най-крайна опасност и кризата по принцип се придружават от намаляване на невротичните болести. Напрежението в смисъл на изисквания към психиката по-скоро има ефекта да подпомага здравето."

"Точно както има истина независимо от болестта, има страдание независимо от здравето."

"Не е вярно, че логотерапията пренебрегва биологичното или психичното. Тя цели само едно, а именно след като физиологичното и психичното са получили внимание, да не се забравя и ноологичното. Когато се строи къща и майсторът по покривите най-накрая започне работа, никой не го упреква, че не мисли за мазето."

"В истинското и достойно изстрадване на автентичната съдба пред нас се разгръща последният, всъщност най-големият шанс за смисъл и себеосъществяване."

"И така, животът има смисъл до последния дъх. Той запазва смисъла си до последния дъх, защото възможност за осъществяване на ценностите винаги има – именно чрез начина, по който се изправяме пред страданието, наложено ни от съдбата."

"Homo patiens изважда на повърхността medicus humanus, т.е. страдащият човек изважда на повърхността човека в лекаря. Лекарят, който не само също е човек, но разчита единствено на науката, е способен да ампутира крак с помощта на науката, но помощта на науката сама по себе си не му позволява да попречи на този, чийто крак е ампутиран или предстои да бъде ампутиран, да се самоубие преди или след ампутацията."

"По-скоро екзистенциалната анализа е обяснение на съществуването. Само че не бива да пренебрегваме факта, че съществуването, хората, също обясняват себе си: те обясняват себе си, разгръщат се, разкриват себе си в своя протичащ живот. Както разгънатият килим разкрива своя неизменен модел, така и ние дешифрираме същността на човека в хода на живота, в ставането."

"Фройд веднъж казва, че човечеството осъзнава, че има дух и че неговата задача е да покаже, че има нагони. Според мен обаче фактът, че човечеството има нагони, е достатъчно добре демонстриран през последния век. Днес по-скоро изглежда, че е станало необходимо да се покаже на хората, че те имат дух. Психотерапията - поне в светлината на колективните неврози - трябва да помни това."
Из книгата

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com

Бележки и благодарност на преводача
Признателност
Разбиране на Теория и терапия на психичните разстройства на Виктор Франкъл (Джейм М. Дюбоа)
Предговорите на Виктор Франкъл
Теория за неврозите и психотерапия

• Теорията за неврозите като проблем: към дефиниране и класификация на невротичните разстройства
• Едногенните психози: за психозите, причинени от соматични разстройства
• Психосоматични болести: критични бележки върху психоматичната медицина
• Функционални болести или псевдоневрози: за психичните разстройства, които се дължат на соматично заболяване
• Реактивни неврози: за неврозите, възникващи от борбата за или против нещо
• Ятрогенни неврози: за неврозите, възникващи от медицинска интервенция
• Психогенни неврози: за неврозите с психологическа причина
• Ноогенни неврози: за неврозите с духовни причини
• Колективни неврози: за социалните неврози

Логотерапия и екзистенциална анализа

• Логотерапията като специфична терапия за ноогенните неврози
• Логотерапията като неспецифична терапия
• Парадоксно намерение и дерефлексия
• Медицински пасторски грижи
• Екзистенциалната анализа като психотерапевтична антропология
• Обобщение
• Речник на медицинските термини