За смисъла на живота

За смисъла на живота Виктор Франкъл Времетраене: 0:57 мин. Лекарят и душата Виктор Франкъл Времетраене: 0:59 мин. Човекът в търсене на смисъл Виктор Франкъл Времетраене: 0:58 мин. Когато има за какво да живееш Виктор Франкъл Времетраене: 1:00 мин. Обещавам да не пуша Николета Генова Времетраене: 0:58 мин. Тъмна психология и манипулация Габриел Петров Времетраене: 1:07 мин. Ръка за ръка - пътят от семейството към детската градина и обратно Таня Илиева Времетраене: 1:09 мин. Мъдростта на природната медицина. Луксозно издание Атанас Атанасов Времетраене: 0:57 мин. Вулканите Том Джаксън Времетраене: 0:58 мин. Ако някой го развие, всички ще умрем Елиезер Юдковски, Нейт Соарес Времетраене: 1:02 мин. Карти Сега. Свържи се с радостта от настоящето Яна Йотова Времетраене: 0:53 мин. Детски книжки Хайде да играем с... Петя Александрова Времетраене: 0:56 мин. Неподвижните звезди и съзвездията в астрологията Вивиан Робсън Времетраене: 1:10 мин. Красив свят Джеймс Норбъри Времетраене: 0:42 мин.

Възпроизведените в тази книга текстове, записи на три беседи, изнесени от Виктор Франкъл през 1946 г. във Виенския работнически квартал "Отакринг", са с огромна мощ и поразяваща актуалност. Те предават в сбита форма цялостния начин на мислене на този велик лекар и психотерапевт, който през следващите десетилетия той разгръща в многобройни статии и книги.

"Ако животът има някакъв смисъл, то тогава и страданието трябва да има някакъв смисъл... От човека и само от него зависи дали страданието му има смисъл или не... Неспособността да страдаш в крайна сметка е симптом.

Смисълът на нашия живот в немалка част се състои точно в това, каква нагласа си създаваме към външната си съдба, как се държим спрямо нея, там където вече не можем да я моделираме, или където от самото начало е непроменима."
Виктор Франкъл

"Виктор Франкъл беше гигант, въпреки че поради своята сдържана и скромна натура той би отхвърлил едно такова обозначение. За мен той стои на едно ниво с Хипократ, основателя на лекарското лечебно изкуство в класическа Гърция, и с елзаския лекар Алберт Швайцер, който през 1954 г. бе удостоен с Нобеловата награда за мир. Както Швайцер, и Виктор Франкъл се занимаваше с въпросите, засягащи основите на съществуването ни като човеци, с поглед, насочен далеч извън рамките на лекарската лечебна практика."
Йоахим Бауер, Предговор

"Примерът на собствения живот винаги е по-решаващ отколкото словото. И човек трябваше да се запита и постоянно трябва да се пита, дали това не е далеч по-важно, отколкото да се пишат книги и да се изнасят сказки: да реализираш съдържанието в своя собствен живот. Реализираното е също и доста по-въздействащо. Словото самичко не може кой знае колко.

Удоволствието само по себе си не е нещо, способно да придаде смисъл на съществуването; значи и липсата на удоволствие също не би могла - а това го виждаме вече и сега - да отнеме смисъла на живота.

Въпросът не може да гласи: "Какво още мога да очаквам от живота?", а вече е позволено да бъде само: "Какво очаква животът от мен? Каква житейска задача очаква мен?"

Самият живот не е нищо друго освен да бъдеш питан, цялото ни съществуване не е нищо повече от едно отговаряне - една отговорност на живота. Но при такава постановка на мисленето сега вече нищо не може да ни уплаши - нито бъдещето, нито привидната липса на бъдеще.

Работейки, придаваме смисъл на живота, но и обичайки - и в края на краищата: страдайки. Защото това, каква позиция заема човек спрямо ограничаването на възможностите му за живот, доколкото те засягат дейността и живота му, как се отнася към това ограничение - как понася живота си под гнета на такова ограничение, във всичко това той може да осъществи още ценности.

Който се бунтува срещу съдбата си - значи срещу онова, което наистина е безсилен да промени, и което със сигурност не може да промени, той въобще не е проумял смисъла на цялата съдба. Съдбата действително е иманентна част от целостта на нашия живот, и от тази цялост не може да се откърти дори и най-мъничката част от съдбовното, без да се разруши цялото, обликът на нашето съществуване.

Щом животът има смисъл, страданието също има смисъл: Следователно и страданието, доколкото е налице необходимо страдание, дава възможност за нещо, изпълнено със смисъл. И като такова то наистина бива признавано и почитано навсякъде.

Фактът и наистина единствено фактът, че сме смъртни, че животът ни има край, че времето ни е отброено и възможностите ни са ограничени - това е реалността, която ни кара да си мислим, че въобще има смисъл: да предприемем нещо, да използваме дадена възможност и да осъществим нещо, да изпълним нещо, да използваме времето и да го запълним. Смъртта ни заставя да го правим. Смъртта на първо място представлява фонът, на който нашето присъствие на земята е тъкмо носене на отговорност."
Из книгата

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com