Илюстрации: Мила Лозанова. ... Тя не е фея като фея! Има много феи, които не са типичните момичешки феи. Има много феи, които са наистина досадни. Има много феи, които не правят нищо както трябва. Не, всъщност не са много. Тя е само една - казва се Ванилия. И от нея наистина може да те заболи главата, но по-често те боли коремът - от смях! Ванилия се мисли за много неща (които не е), но със сигурност е най-забавната фея! Внимание - може да причини неистов смях при деца с чувство за хумор! Книгата е част от поредицата "Феята от захарницата" на издателство "Рибка". ... |
|
Факт е, че ежедневието ни до голяма степен се върти около парите. Те може и да не носят "пълното щастие", но липсата им определено ни прави нещастни. Финансовата грамотност ни помага да печелим повече, да запазваме и умножаваме спестяванията си независимо от професията ни. Дали децата навлизат в живота подготвени? Когато станат пълнолетни, те започват сами да управляват парите си, да теглят кредити и да вземат дългосрочни финансови решения. Затова трябва отрано да се запознаят с начина, по който "работят парите". Така ще бъдат предпазени от големи финансови грешки в бъдеще, чието поправяне може да ... |
|
Запознайте се с: Господин и госпожа Тъпашки, жаби в леглото, очни ябълки в чашите, червеи в спагетите... Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не можел да разбере защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна на личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има залепнала храна. Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички истории на Роалд Дал - и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено! ... |
|
Какво се случва, когато ядеш много лакомства и не си миеш зъбките? Чернокосият Пук и червенокосият Чук са две бактерии, които се чувстват много уютно в устата на Антон - четката за зъби не ги обезпокоява, получават лакомства в изобилие и са си издълбали великолепни къщички в зъбките на момченцето. Двамата дръзки пакостници са много колоритни... Вадете четката и пастата за зъби, приятели, предстои ви близка среща с Пук и Чук! Турбьорн Егнер е роден на 12 декември 1912 г. в Осло. Израства в родния си град. Известно време работи като художник на реклами. С Пук и Чук става известен и като детски писател. Много от книгите ... |
|
330 илюстрации и безплатен звукозапис в YouTube. За първи път на български език в една книга са събрани толкова много приказки от всички континенти. Книгата съдържа 200 народни приказки от цял свят. Представени са много страни и култури. Подбрани са популярни народни умотворения, които ще донесат удоволствие, поуки и нови знания на децата. Четенето ще бъде приятно, поучително, забавно и безкрайно. Забавлявайте се - вие и вашите деца! ... |
|
Носител на наградата на "Nestle smarties prize" и на наградата "Blue Peter award" за най-добра книга за четене на глас. ... "На разходка в горите бездънни пое сам-самичко веднъж едно малко мишле..." Из книжката Пристъпете в приказната дъбрава и открийте какво се случва, когато съобразителното мишле застава лице в лице с лисицата, бухала, змията и един гладен Грузулак... В целият свят трудно ще се намери по-обичано чудовище от Грузулака. Още от първото ѝ издание през 1999 г., историята за срещата му с малкото мишле посред горските тъмни дъбрави си спечелва любовта на деца и възрастни ... |
|
Цвърчаща, димяща, бълбукаща отвара. Бабите на повечето деца са мили и всеотдайни дами. Но не и бабата на Джордж. Тя по цял ден се оплаква, мърмори, цупи, мрънка и роптае за това и онова. Нищо чудно, че Джордж решава да ѝ даде урок. Вместо да ѝ приготви обичайното лекарство, момчето ѝ поднася вряща, разпенена невероятна смесица, която ще изстреля злобната старица на покрива... Книгата е част от поредицата Enthusiast Children's Books. Илюстрации - Куентин Блейк. ... |
|
Книга 61 от поредица "Златни детски книги" ... Всички деца порастват, само едно дете не порасна. Те рано разбират това. Ето как Уенди го разбра. Един ден, когато беше на две години, както си играеше в градината, тя откъсна едно цвете и изтича да го занесе на майка си. Сигурно е изглеждала много сладка, защото мисис Дарлинг сложи ръка на сърцето си и извика: – Ах, защо не може да останеш такава завинаги! Тя не каза нищо повече на тази тема, но оттогава Уенди знаеше, че трябва да порасне. Всяко дете разбира това, когато стане на две години. Тази възраст е краят на най-хубавото. ... |