Психоанализата на Фройд

В книгата на популярен език са изложени основните принципи на психоанализата - теория основана от Зигмунд Фройд, съгласно която значителна част от поведението на човек се управлява от подсъзнателни мотиви, имащи скрит сексуален подтекст.

Разгледани са основните положения на психоанализата в по-ранните и по-късни формулировки, дадени от Фройд:

• откриване на несъзнателното;
• неврозите;
• съдържанието на съня и тълкуване на сънищата;
• съзнание и несъзнание;
• цензурата;
• детската сексуалност;
• нарцисизмът и несъзнанието;
• човешкото Аз;
• То, Аз и Свръх Аз.

Книгата е предназначена за всички, които искат да се запознаят с учението на Фройд - психолози, педагози, социолози, юристи, криминолози, учащи и др.

"Има учения, чието появяване е начало на революция в областта на човешката мисъл. С тях започва не само една преоценка на многото научни ценности, но една ревизия на човешкия мироглед в неговата цялост. Тези учения дават нова координатна система, съгласно която трябва са се определи мястото на човека в света.

Две големи научни открития от подобен род отбелязва нашето време. Едното се отнася до света около нас, другото - до света в нас. Един учен откри нови измерения и ни изведе отвъд времето и пространството; друг учен ни изведе извън границите на съзнанието. Някои казват (заедно с Кант), че времето и пространството са само в съзнанието, така че двете "отвъд" се допират, но кой знае? Засега нашето знание върви в две посоки: едни мислители разкриват тайните на бездната, която е около нас, други - проникват в бездната, която е в нас. Айнщан е от първите, Фройд - от вторите. Общото между тях, засега е, че и двамата направиха една крачка "отвъд" - отвъд рационалното. С тази крачка започва нова епоха в науката.

Настоящата книга съдържа едно изложение на учението на Фройд. Авторът ѝ е искал да даде на читателя едно пълно и популярно изложение на последното и с това си е поставил една не лека задача. За едно действително пълно изложение на Фройдовото учение са необходими няколко дебели тома, а популяризацията на психоанализата остава засега едно желание, поради опакостта на нейните понятия. Читател, който за пръв път среща тия понятия, не може да проникне в съдържанието им така, че да долови ония перспективи, които те откриват само с намек, и които се долавят само с усет, защото се отнасят до най-недоловимото от всичко, което знаем за съществуването - до човешко-душевното.

Фройд не превръща учението за душата нито в логика, нито във физика, нито в естествена история. Психичното у него си остава психично - това е неговата безсмъртна заслуга, но това изисква от оня, който иска да разбере психоаналитичните понятия в тяхната пълнота, да не забравя, че с тях се предава в образ онова, което няма пространственост, че чрез тях се предава във формула онова, което е напълно ирационално. В областите, в които работи Фройд, са проникнали досега само художници, водени от своята интуиция. Човешкото знание за явленията тук е било само предчувствие и прозрение. И сега, когато Фройд прави тия пътища достъпни за всички, то все пак до тях не се стига, както по градска алея. Душевното в неговата стихийност - това е предметът на психоанализата и нейната задача, като научна дисциплина, чрез особеността на обекта й да разгадае тайни, които човекът не само не е можел, но и не е искал да разкрие.

Защо? Фройд говори за три големи разочарования, които науката е приготвила за човека. Първото от тях е откритието, че земята не е център на Вселената, а една прашинка в нея. Второто от тях е подреждането на човека в реда на млекопитаещите. Третото откритие засяга човека още по-отблизо, като му казва, че той, който нарича себе си "Аз" и под това разбира едно единно, разумно и морално същество, не е нито единен, нито разумен, нито морален така, както той се мисли, и че едва ли има право да се нарича "Аз". Неговото същество се простира отвъд границите на съзнанието, в области, където то е по-аморално и по-морално отколкото то се знае, в области, в които то престава да бъде "Аз", а прехожда чрез прачовешкото и живото въобще в необятността на космичното. Така говори Фройд.

Коперник и Дарвин оскърбиха много честолюбия, но Фройд премина всякакви граници на благоприличие и затова мнозина не искат и да чуят за него. Но колкото да си запушват ушите, те ще чуват неговото име. Против него не помага и естествената глухота. Името на хуления и неразбрания се чува днес все по-силно и по-силно в съзвучие с най-големите имена на нашето време. На нас не ни остава друго освен да се възхитим от величието на човешкия гений, който, без да гледа на хулите и на страданието в самотността, продължава да гори със своя свещен пламък и да озарява постепенно тъмнините, които обкръжават това бедно, малко самотно същество, което носи името човек. Величието на този вечен несретник се състои в стремежа към единство и светлина в необятността. Може би някога ще дойде това единство. Може би ще бъде светло. И тогава ще бъде ден. Но дотогава е копнежът, който носи името любов - мирова любов - Ерес - Lebenstriebe - стремеж към живот и борба. Този стремеж, влечението към разрушение - Destruktionstrieb, трябва да се използва за изграждане по-висши "Аз".

Тези слова звучат като формулите на Айнщайн. Постепенно ще бъдат разбрани от всички хора, ако не от днешните, от техните внуци, но ще бъдат разбрани от всички, защото всичко човешко, колкото и да е главоломно, е достъпно за човека. Настоящият труд почива на тази последна увереност. Той е един опит да се предадат кратко и ясно по-главните истини, с които ни дари Фройд. Краткост и яснота не живеят винаги добре под един покрив, но трябва да се помиряват, като се имат предвид “независещите” обстоятелства. Авторът е държал преди всичко на яснотата и е писал невинаги, както му се пише. Утехата му е, че истините са сами по себе си красиви.

Колко много може да се каже за значението на психоанализата! Като теория тя не е само за учените, а за всеки, който има душа и иска да знае за нея. Като практика тя засяга лекаря, който лекува неврозите. (Да си спомним - във века на нервозността!). След лекарите идва юрист-криминологът, разбира се, онзи, който не иска да упорства в убеждението си, че в обществото има само престъпници, които нарушават закона и почтени хора, които не го нарушават. "Междинните степени" между престъпника и нормалния и вътрешния живот на престъпника, който не бива да бъде само съден, оправдаван или наказван, а изцерен, освободен от престъпното, което носи в себе си, са неща, които интересуват юриста и тук той трябва да чуе тежката дума на Фройд. Той ще научи от него, между другото и това, че има престъпници, които са станали такива, за да оправдаят своето необосновано чувство на вина. Подлежат ли и те на наказание? Педагозите трябва да имат предвид думата на Фройд. Във Виена, Германия и Швейцария те са се учили при него, защото са се уверили, че в понятията “дете” и “учител” има много тайнствено и ирационално, за което в учебниците по педагогика не може да се прочете.

В предлаганото изложение на психоанализата не беше възможно да се подчертае достатъчно онова, което интересува било лекаря, било юриста или педагога. Заинтересуваният читател ще трябва сам да извлече специалното от общото. Значението на психоанализата за другите клонове на науката е необозримо - преди всичко за социологията. Авторът на настоящата книга е дошъл до психоанализата, търсейки разрешение на социологични проблеми. У нас се говори и пише доста за психоанализата. Предлаганото изложение има претенцията да бъде пълно, т.е. да съдържа всички основни положения на психоанализата в по-ранните и по-късни формулировки, които им дава Фройд. Пътят на изложението е почти едно бързо повторение, стъпка по стъпка, на пътя, който бавно е следвал Фройд в своето постепенно проникване в дълбината на човешката психика

Очертават се трите системи UBW, VBW и BW. Проблемът за инстинкта за самосъхранение се превръща в проблем за нарцисизма. Все повече става необходимо да се определи същността на цензурата. Изниква учението за "Свръхаза" и най-после психоанализата добива последните контури, начертани от ръката на Фройд, с гениално нахвърлените щрихи на учението за Аз и То. Учението за Ероса - стремежът към живот (Lebenstriebe) и стремежа към смъртта (Todestriebe) е заключителен акорд, в който се долавя лъхът на вечността. Естествено е, че при едно такова бързо пътешествие спирането на подробностите и, което е особено за съжаляване, на доказателствата е невъзможно. В следващото изложение психоаналитичните истини не са доказани, а само наредени в едно логическо единство. Примерите, приведени тук-там, не са доказателства. Който иска такива, нека чете Фройд.
д-р Буко Исаев"
Из книгата

Асеневци трейд ЕООД
София, 1618
р-н Витоша, Еровете № 13, ет. 2
store@asenevtsi.com

Предговор
Откриване на несъзнателното

• Неврозите
• Тълкуването на сънищата
• Съдържанието на съня
• Грешките
• Случаи на фалшиво прочитане

Съзнание и не-съзнание

• Цензурата
• Същност и произход на не-съзнанието
• Детската сексуалност
• Нарцисизмът на не-съзнанието
• Садизмът на не-съзнанието
• Произход на цензурата.
• Човешкото АЗ
• То
• Аз (Ich)
• Свръхаз
• Зависимостта на Аз

Заключение