Червената книга

Червената книга Карл Густав Юнг Времетраене: 2:08 мин. Карл Густав Юнг Времетраене: 1:10 мин. Циркадният код Д-р Сачин Панда Времетраене: 1:06 мин. Карина: Събуждането на дракона Жером Пелисие Времетраене: 1:14 мин. Първият изстрел Искра Урумова Времетраене: 1:14 мин. Веднъж на 100 години Емили Хокинс Времетраене: 1:00 мин. Моите вълшебни очи Д-р Гергана Светославова Времетраене: 1:10 мин. Имената Флорънс Нап Времетраене: 1:03 мин. Самюел Бьорк Автор Времетраене: 1:27 мин. Голяма книга за гадаене и предсказания София Петрова, Астра Луна Времетраене: 1:13 мин. Една котка на име Один Франческо Бедини Времетраене: 1:13 мин. Брачни халки и разбити съдби Кат Сингълтън Времетраене: 1:12 мин.

Liber Novus. Червената книга (Liber Novus) на швейцарския психиатър и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг (1875 - 1961) е непубликуван приживе на автора труд, собственоръчно написан и изрисуван дневник на сънищните и будните му видения, споходили го в периода 1913 - 1929 г., и оформен като илюстрован средновековен ръкопис, предназначен да бъде съзидан от образ и слово храм на душата.

Книгата, издадена на немски и английски език за първи път през 2009 г., е плод на дългогодишен психологически експеримент, при който Юнг, следвайки примера на античните герои Одисей и Орфей, се осмелява да предприеме νέκυια (некия) - да слезе в бездната на онова, което по-късно сам ще нарече колективно несъзнавано, и да предостави собствения си живот - тялото, душата, ума, дори кръвта си, за арена на праобразите, обитаващи незнайните небеса и преизподни, от които е съставен човекът. Макар да се радва на рано постигнала го светска слава, той се впуска в това пътешествие, по-късно наречено метод на активно въображение, надявайки се отново да намери и да възвърне изгубената си в суетното лутане душа.

В хода на мистерийната драма от несъзнаваното нахлуват неподозирани съдържания, които приемат множество образи, между които тези на старозаветния пророк Илия и юдейската принцеса Саломе, на героя от нибелунгския епос Зигфрид и джуджето Миме, рицаря на Граала Парцифал и кабирите от Самотраки, раннохристиянския анахорет Амоний и божествения шумерски герой от епоса за Гилгамеш (Издубар), предпотопния Овидиев маг Филемон и неговата житейска спътница Бавкида. Воден от архетипния Филемон, Юнг се среща и разговаря с душата си, която се явява ту като змия, ту като птица, слуша седемте поучения на Филемон към мъртвите, от които научава за предвечното съществуване на единия новороден в душата му Бог, повелител на гностическата Плерома.

Сблъсъкът с несъзнаваното, описан в Червената книга, се оказва първовеществото (materia prima), от чието нажежаване и стапяне в сърцето на Юнг през следващите десетилетия изкристализира крайъгълният камък (lapis) за житейското дело (opus) на най-влиятелния и най-оспорвания изследовател на човешката душа, творил през XX век - неговото тайнство на единението (mysterium coniunctionis).

Liber Novus, хрониката на този сблъсък, е считана от Юнг за източник на всички идеи, намерили отражение в късното му творчество. Държана в тайна до деветата година на XXI век, тя е парадоксален случай в историята на четенето след Гутенберг с мощните последици, които е предизвикала преди още да бъде публикувана.

Десет години след счупването на поставения върху нея вековен печат на мълчанието тя вече е в ръцете и на българския читател.

"Liber Novus: Червената книга на К. Г. Юнг
Сону Шамдасани

К. Г. Юнг е всепризнат като водеща фигура в съвременната западна мисъл, а творчеството му продължава да разпалва спорове. Той играе съществена роля в оформянето на съвременната психология, психотерапия и психиатрия и огромна международна колегия от аналитични психолози упражнява професията си под неговото име. Творчество му обаче е оказало още по-голямо влияние извън професионалните кръгове - Юнг и Фройд са първите две имена, които идват някому наум, стане ли дума за психология; техните идеи са широко разпространени в изкуството, хуманитаристиката, киното и популярната култура. Юнг е също така считан за един от вдъхновителите на Ню Ейдж движението. Ето защо е изумително да осъзнаеш, че книгата, която е в сърцевината на неговото дело, върху която е работил над шестнайсет години, се публикува едва сега.
Едва ли има много други непубликувани творби, които да са породили толкова дълготрайни последици върху обществената и интелектуалната история на XX век, като Червената книга или Liber Novus (Нова книга) на Юнг. Сочена от Юнг за ядро на късните му произведения, тя отдавна е призната за ключа към разбирането на техния произход, но, ако не броим няколко мамещи надниквания, досега оставаше недостъпна за изследване.

Културният момент

Първите две десетилетия на двайсети век са свидетели на голям брой експерименти в областта на литературата, психологията и изобразителното изкуство. Писателите се опитват да отхвърлят ограниченията на съществуващите условности, за да изследват и пресъздадат пълния обхват от вътрешни опитности - сънища, видения и фантазии. Експериментира се с нови форми и стари форми се прилагат поновому. През автоматичното писане на сюрреалистите до готическите фантазии на Густав Майринк писателите влизат в досег и сблъсък с изследванията на психолозите, заети с подобни проучвания. Художници и писатели си сътрудничат в опитите да открият нови форми за изобразяване и описване, нови съчетавания на образ и текст. Психолозите са в търсене да надхвърлят пределите на философската психология и се заемат да изследват предмета си като художници и писатели.

Не съществуват отчетливи деления между литература, живопис и психология; писатели и художници заимстват от психолозите и обратно. Мнозина значими психолози като Алфред Бине и Шарл Рише пишат драматургични и художествени произведения, често пъти под измислени имена, като темите им отразяват тези на научните им съчинения. Густав Фехнер, един от основателите на психофизиката и експерименталната психология, описва душевния живот на растенията и Земята като син ангел. Междувременно писатели като Андре Брьотон и Филип Супо усърдно четат и ползват произведенията на парапсихолози и психопатолози като Фредерик Майърс, Теодор Флурноа и Пиер Жане. У. Б. Йейтс си служи със спиритическо автоматично писане, за да съчини в своето Видение поетична психокосмология. Навсякъде се търсят нови форми за изобразяване на проявите на вътрешния опит с цел духовно и културно обновление."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com