Несправедливо осъдени. Истински случаи на съдебни грешки

Несправедливо осъдени. Истински случаи на съдебни грешки Джон Гришам, Джим Макклоски Времетраене: 1:13 мин. Спаринг партньори. Новели Джон Гришам Времетраене: 1:01 мин. Размяната Джон Гришам Времетраене: 0:56 мин. Остров Камино - Джон Гришам Времетраене: 0:30 мин. Маргарет Атууд Времетраене: 1:34 мин. Четиринайсет дни Времетраене: 0:51 мин. Уроци по бизнес и лидерство. Карти Ленард Лаудер Времетраене: 1:11 мин. Президентът и тайната на бодливата роза Димитър Недков Времетраене: 1:06 мин. Знаците. Тайният език на Вселената Лора Лин Джаксън Времетраене: 0:55 мин. Квантов грях Зори Иванова Времетраене: 1:15 мин. Защитникът Ана Хуанг Времетраене: 1:01 мин. Протокол Хаос Жозе Родригеш Душ Сантуш Времетраене: 1:04 мин. Живей сега! Ерик Бертран Ларсен Времетраене: 1:03 мин. Скъпи Данте Дж. Т. Гайсингер Времетраене: 1:49 мин. Утешенията на философията Ален де Ботон Времетраене: 1:04 мин.

Десет истински истории, по-шокиращи от всяка художествена измислица!

В първата си документална книга след Невинният Джон Гришам описва драматични съдебни процеси срещу хора, които нямат нищо общо с престъплението, в което са обвинени. Тя е в съавторство с Джим Макклоски, основател на организация, бореща се за свободата на несправедливо осъдените.

Джо Брайън е обвинен в жестокото убийство на съпругата си, макар във фаталната нощ да е на 200 километра от местопрестъплението. Поради опороченото разследване той лежи в затвора 34 години. Кларънс Брандли прекарва 9 години в отделението на смъртниците за убийството на 16-годишно момиче. Шест дни преди датата на екзекуцията му Апелативният съд го обявява за невинен, след като истинският извършител е открит. Тод Уилингам и трите му малки дъщери спят, когато в къщата избухва пожар. Осъден е за тройно убийство чрез умишлен палеж и е екзекутиран със смъртоносна инжекция. Тод не дочаква деня, в който е оневинен. Марк Джоунс и двама негови приятели търсят клуб в Савана, където да прекарат последната му ергенска вечер. Очевидец на улично убийство свидетелства, че колата им „прилича“ на онази, от която е видял да се стреля. Въпреки многобройните оневиняващи ги доказателства тримата излизат от затвора чак след 26 години.

Невероятно въздействащи разкази за човешки трагедии и битката за справедливост, когато тя изглежда почти изгубена.

Когато Джо Брайън е във втори клас, той се запознава с бъдещата си съпруга Мики Блу, която е в първи. Очевидно са твърде малки да мислят за романтична връзка, но остават взаимно в полезрението си, докато растат в своите съседни градчета в Тексас. Мики е популярна в училище, но не е особено ученолюбива и прилежна. Джо рядко се запознава с нови хора и не е много общителен. Често остава с впечатлението, че Мики не го забелязва. Когато са тийнейджъри, тя излиза с неговия брат близнак, а той – с нейна братовчедка. Имат и други връзки и по някое време разбират, че са с неподходящите хора. Когато Джо най-сетне събира смелост да покани Мики на среща, тя бързо се съгласява и само след седмици са неразделни.

И двамата искат да станат учители и заминават да учат в различни колежи, макар да имат една и съща цел. И двамата обичат децата и вярват, че образованието е ключът към щастливия и успешен живот. Когато се женят през 1969 г., Мики е учителка в начално училище, а Джо преподава латински и английски и тренира отбора по плуване. Той има малък служебен апартамент, в който прекарват най-щастливите си години. Отдадени са един на друг и на своите ученици. Мечтаят за голямо семейство, но след три години брак научават тъжната новина, че Мики не може да има деца. Съкрушени са, но нещастието ги сближава още повече. През 1975 г. те се връщат в Клифтън, Тексас, родния град на Мики. Родителите ѝ все още живеят там, семейството е уважавано и известно.

През последната си година в гимназията Мики е била избрана за Мис Клифтън Хай и сега бързо подновява предишните приятелства. Намира си работа като учителка на четвъртокласници, а Джо става директор на гимназията. Животът в Клифтън им харесва, те са активни в общността, особено в Първа баптистка църква, и разбира се, в училищата си. Повечето вечери Джо е на някое училищно мероприятие. Той не пропуска футболен мач - в града или другаде - и Мики обикновено го придружава. Дните им се въртят около техните класове и училищните мероприятия. Рядко се разделят и си правят дълги вечерни разходки в Клифтън. У дома Джо често помага на Мики да преглежда контролните и да си подготвя уроците. Помага ѝ дори да украсява класните си стаи. Нямат свои деца, но се обичат много и са решени да запазят свежестта на брака си. През годините са видели как доста техни приятели се отчуждават и поемат в различни посоки заради кариерата или децата си. Двамата остават близо до родителите си и обичат семейните събирания. Всяка година за Деня на благодарността Джо и Мики канят роднините си на традиционна вечеря, а за коледните празници те им гостуват.

Мики винаги пристига първа в началното училище на Клифтън и често в седем сутринта вече е на бюрото си. Тя обича тихите часове, преди да започне денят и в коридора да закънтят нетърпеливите гласчета на малките ученици. Във вторник, 15 октомври 1985 г., Мики не пристига в училището. Класната ѝ стая е озадачаващо тъмна, когато нейната колежка Сюзан Клайн, която преподава на петокласниците, минава по коридора и забелязва, че вратата все още е затворена. И е заключена, затова Сюзан допуска, че Мики е при ксерокса в другия край на сградата. В 8 ч. обаче, когато нея още я няма, Сюзан се усъмнява, че нещо не е наред. Тя бързо отива в кабинета на директора Рекс Даниълс и го осведомява, че Мики отсъства. Сюзан предполага, че се е разболяла, а Рекс просто е пропуснал да повика заместник. Рекс обаче няма новини от Мики. Първият му импулс е да звънне на Джо, но после си спомня, че приятелят му е извън града. Всъщност Джо е на близо двеста километра, в Остин, на годишното събрание на Тексаската асоциация на гимназиалните директори. Говорил е с Мики в 21 ч. предишната вечер, когато ѝ се е обадил от хотелската си стая. Както обикновено я е уверил, че я обича и че ще се прибере на другия ден следобед.

Рекс моли секретарката си да позвъни в дома на семейство Брайън и тя го прави, но никой не вдига. Моли я да се обади на родителите на Мики, Отис и Вира Блу, които живеят наблизо. Те казват, че нямат представа къде е Мики, но допускали, че е на работа. Видели я предишния следобед, когато се отбила при тях. Двамата веднага отиват в дома ѝ да проверят какво става. Там отива и Рекс Даниълс, който пристига пръв и вижда колата на Мики в гаража. Сутрешните вестници още са на алеята. Той звъни на входната врата, но никой не отваря. Семейство Блу носят ключ и всички влизат в къщата. Вира влиза първа и вика дъщеря си. Когато прекрачва прага на спалнята, тя се разпищява при вида на кошмарната сцена вътре.

Таванът и четирите стени са опръскани с кръв. Мики лежи, просната напреки на леглото, цялата окървавена, очевидно мъртва. Рекс сграбчва Вира и Отис, отвежда ги в дневната и ги настанява на канапето. Те са ужасени, безутешни, изгубили ума и дума. Рекс се връща на прага на спалнята, но не влиза вътре. Вперва поглед в тялото на Мики върху неоправеното легло. Тя е гола от кръста надолу, розовата ѝ нощница е вдигната до бедрата.
Рекс успява да се овладее и се обажда на полицията от телефона в кухнята."
Из книгата

Обсидиан ООД
София 1504
ул. Тича 3Б
office@obsidian.bg

Предговор
Норфъската четворка
Виновен до доказване на противното
Игри на аутопсии
Последна нощ на свобода
Неизвестен мъж № 1
Какво разкриват записите
Отсъствие на мотив
В огледален свят
О, колко сложна мрежа се заплита, измама някой щом опита
Огънят не лъже
Благодарности
Бележки за източниците