Историята на Нобеловите лауреати, които доказаха вековната идея на Айнщайн. "Ако ме пи­тате дали гравитационните вълни съществуват, съм длъжен да отгово­ря, че не знам. И все пак проблемът е изключително интересен", казва Алберт Айнщайн на своя лекция преди близо век. Е, ние вече знаем. Съществуват. И за доказването им бе присъдена Нобеловата награда по физика за 2017 г. А в "Черни дупки и други мелодии от Космоса" е разказана завладяващата история на това изумително откритие, на хората, които десетилетия наред преобръщат представите за вселената, лутат се между надеждата и отчаянието... за да постигнат немислимото. Чуват как две черни дупки са се сблъскали преди повече от милиард години - прозвъняването на времепространството, което се движи със скоростта на светлината и което чак сега достига до нас...

Айнщайн предсказва съществуването на гравитационните вълни през 1916 г. Тези вълни са невъобразимо малки - от порядъка на една десетохилядна от ширината на протон. И ако умеем да ги улавяме, можем да чуем всичко, включително отзвука от чудовищния Голям взрив, дал началото на всичко съществуващо. Можем да чуем и колапсирането на звезди, сливането на цели галактики и най-вече - драматичния сблъсък между черни дупки. Десетилетия наред тези вълни са голямата цел на редица учени - до 2016 г. когато работещите по проекта ЛИГО пренаписаха историята и намериха начин да погледнем под различен ъгъл към Вселената. Точно един век след пред предсказанието на Айнщайн съществуването на гравитационните вълни бе доказано.

А в ръцете си държите историята на това откритие. Историята на хората, които са вярвали безусловно в него и не са се предали след безбройните провали и грешки. Историята на най-доброто, на което е способен нашият вид - да опознава себе си и Космоса.

"Предговор

Всеки учен в някакъв момент е бил принуден да изостави своя оригинална идея, когато по пътя е открил по-добра. Това ми се е случвало както като учен, така и като автор. Бях се заела да напиша една книга, а по пътя открих друга. Намерението ми беше да съставя описание на черните дупки, като тръгна от Лазер интерферометърната гравитационно-вълнова обсерватория (ЛИГО) и разгледам мотивите за настървения интерес към математическата теория на черните дупки и техните астрофизични реалности. Като теоретик с научен интерес към резултатите, които обещаваше ЛИГО, продължавах да съм необяснимо откъсната от практическите битки на експериментаторите.

Посещавайки експерименталните площадки обаче, аз се влюбих във физическата страна на експеримента и екстремността на предизвикателството. Завладя ме истинска възхита, но и загриженост, че тази мисия, която все още не оценявах напълно, може да е по-маргинализирана, противоречива и рискова, отколкото обикновено предполага подобен голям бюджет. По пътя открих една история, изтъкана от вечните теми: устрем, амбиция, любопитство, конфликт, упорство, непокорство. Насърчавана от своя редактор Дан Франк, положих огромни усилия да изоставя материал за близо цяла книга в преследване на повествованието, което ви очаква тук.

При завършването на първата чернова през август 2015 г. експериментатори ми довериха да не очаквам откритие поне още две години. В това време Рей Уайс, един от архитектите на "ЛИГО" и ключов герой в тази книга, ми даде насока за заглавието "Черни дупки...", изразявайки безпокойство, че съществува реална опасност експериментът да не открие черни дупки.

Тази книга е колкото за процеса, толкова и за самата наука. Не бих могла да почувствам драматизма и несигурността на експеримента, ако успехът му беше гарантиран от самото начало. По едно изключително щастливо космическо съвпадение аз работех в условията на благотворното напрежение между сигурност и несигурност. Това не е история на успех или провал. Тя е за преследването, за онзи Фицкаралдовски почин за прекарването на параход през планина. Написах "Черни дупки..." с очакване и ще съм вечно благодарна на своите забележителни колеги експериментатори за това, че ми предоставиха идеалния материал за епилога."
Из книгата