Съвременник - Списание за литература и изкуство

Водещият акцент във втория брой на списание "Съвременник" за 2019 г. е романът "Житията на животните" от Дж. М. Кутси. Авторът е роден в Кейптаун, ЮАР, но е живял в почти всички англоговорящи страни по света - Англия (Лондон), където работи като програмист към IBM; САЩ, където преподава английска литература в Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало; отново ЮАР, като преподавател в Кейптаунския университет, а от 2002 г. живее в Аделаида, Австралия.

Дж. М. Кутси два пъти е носител на наградата "Букър", както и на Нобелова награда, заради "изключителната структура на творбите му, съдържателните диалози и аналитичната колоритност на стила". Той е един от най-яростните критици на апартейда в Южна Африка, както и отявлен защитник на правата на животните и вегетарианец. Автор е на 12 романа, сборници с разкази и новели, както и на романизирани автобиографии.

Друг важен акцент е "Памет за Йордан Радичков". В тази рубрика Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Милен Миланов и Юлий Йорданов разказват за големия български писател, споделяйки спомените, които пазят за него. Сред останалите акценти са разкази от Йордан Радичков, Елизабет Маккракън, Б.А. Парис, Киаре Ладнер, Томас де Матос и др.

Неизменната рубрика от Митко Новков и Патриция Николова "Критически хроники" отново ще ориентира читателя в качеството на най-актуалните и значими заглавия. А рубриката ателие ще представи картините на Георги Йорданов.

"– Направо заспивам - казва тя и наистина, по пътя задрямва за кратко, с глава допряна в стъклото. В шест часа, докато започва да се стъмва, те спират пред неговия дом в предградията на Уолтъм. На верандата се появяват жена му Норма и децата. В израз на обич, който сигурно ѝ струва доста усилия, Норма широко разтваря ръце и казва:
– Елизабет!
Двете жени се прегръщат; после и децата, доста по-сдържано, показвайки доброто си възпитание, но и някак унило. Писателката Елизабет Костело ще остане при тях три дни, докато трае посещението ѝ в колежа "Апълтън". Той не очаква с нетърпение това гостуване. Майка му и жена му не се разбират. По-добре ще е, ако тя отседне в някой хотел, но той не може да се насили, за да предложи това.
Враждебността се подновява почти мигновено. Норма е приготвила лека вечеря. Майка му забелязва, че на масата е сервирано само за трима.
– Децата няма ли да се хранят с нас? - пита тя.
– Не - отвръща Норма, – те ще вечерят в детската стая. Защо? Този въпрос е излишен, тъй като тя знае отговора. Децата ще се хранят отделно, понеже Елизабет не обича да вижда месо на масата, а Норма отказва да промени хранителните навици на децата си, за да угоди на онова, което тя нарича "деликатните чувства на майка ти".
– Защо? - пита за втори път Елизабет Костело. Норма му хвърля гневен поглед. Той въздъхва.
– Майко, децата ще вечерят пилешко, това е единствената причина - казва той.
– О, разбирам - казва тя.

Майка му е поканена в колежа "Апълтън", в който нейния син е главен асистент по физика и астрономия, за да изнесе ежегодната лекция и да се срещне със студентите по литература. Понеже Костело е моминското име на майка му и тъй като той никога не е виждал основателна причина да разпространява информация за нея, по време на поканата за лекцията не беше известно, че австралийската писателка Елизабет Костело има роднини в "Апълтън". Той предпочиташе нещата и занапред да си останат по този начин.

Елизабет Костело е най-добре позната заради "Къщата на улица Екълс" (1969), един роман за Марион Блум, съпругата на Леополд Блум, който в наши дни се сравнява със "Златната тетрадка" и "Историята на Криста Т.", основополагаща феминистка книга. През последното десетилетие около нея се издигна малка критическа индустрия; дори в Албакърки, Ню Мексико се издава бюлетинът "Елизабет Костело нюзлетър". Заради репутацията ѝ на романист, тази пълничка, белокоса жена беше поканена в "Апълтън" да говори на тема по неин избор; и тя отговори на поканата, предпочитайки да говори не за себе си и своите произведения, нещо, което нейните спонсори без съмнение биха харесали, а за една нейна фикс-идея - животните."
Из Списанието