Компетентност на приемните родители за справяне с трудно поведение

Теоретични и практически аспекти.

Приемната грижа у нас е болна тема. Тя е и деликатна тема. И твърде не(до)разбрана тема. Тема, свързана с много фантазии - тези на родното семейство на детето, което бива настанявано при приемни родители; фантазиите на детето, отделено от познатата му, но не задължително благоприятна и изпълнена с топлина и обич среда; фантазиите на приемните родители, които поемат огромната (често - несъзнавана) отговорност да отглеждат, възпитават и обичат (защото как да не го обичаш) чуждо дете. Много често то е и дете, което не умее да обича или да бъде обичано. Фантазиите на социалните работници, които водят случая на същото това дете (понякога твърде отдавна, друг път - твърде отскоро) и търсят онова, най-сигурното и най-подходящото решение за него/нея (дали всъщност е за него?) И да, фантазиите на едно общество, което твърде дълго се е преструвало, че ничиите, чуждите деца са отговорност на някой друг. Всъщност на държавата, която трябва да компенсира майчината прегръдка и бащината подкрепа, без да занимава с нея редовия гражданин (освен по Коледа и Великден). Без излишни емоции, обвързване и привързване.

Основна цел на изследването е да се проучи теоретично и емпирично развитието и актуалното състояние на подготовката и подкрепата на приемните семейства за справяне с прояви на трудно поведение.

За нейното постигане ще спомогне решаването на следните две групи задачи:

• Да се изследва развитието на приемната грижа в България като концепция и нормативна база в контекста на процеса на деинституционализация.
• Да се проучи европейският опит в реализирането на приемна грижа.
• Да се анализира процесът на предоставяне на Приемна грижа с неговите отделни етапи, включително критериите и стандартите за качество.
• Да се изясни смисълът на основните понятия: приемна грижа, приемно семейство, трудно поведение.
• Да се дефинират компетенциите, нужни на приемните семейства за качествено изпълнение на техните задължения по отглеждането и възпитанието на децата.
• Да се изяснят психолого-педагогическите характеристики на децата, спрямо които е предприета мярката за закрила настаняване в приемно семейство.
• Да се проучат и представят различни теоретични концепции, обясняващо поведението на детето в приемно семейство.

Необратимостта на процеса на деинституционализация изисква днес да се погрижим за качественото предоставяне на алтернативни грижи, за да осигурим бъдещето на обществото ни утре.

Кристина Тодорова е главен асистент в катедра Педагогика на Педагогическия факултет на Велико-търновския университет Св. св. Кирил и Методий. Доктор по Теория на възпитанието и дидактика (Социална педагогика). Има 16-годишен опит в социалните услуги за деца и семейства в Община Велико Търново. От 2007 г. до момента се занимава с въпросите на Приемната грижа: първо като социален работник, който обучава, оценява и подкрепя приемни семейства, а след 2009 г. и като обучител и супервизор на екипи от специалисти. Научно-изследователските ѝ интереси и публикации са в сферата на теория на възпитанието, семейната
педагогика, ранното детско развитие и ранната Детска интервенция, педагогическото консултиране, професионално-практическото обучение на студенти в приобщаваща среда.

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg