Войната се връща

Войната се връща Анри Поззи Времетраене: 1:07 мин. Taste the Art Veselina Slavcheva, Yolanta Delibosova - Yolly Времетраене: 1:03 мин. Записките на един астролог Михаил Левин Времетраене: 0:54 мин. Косвени жертви Александра Маринина Времетраене: 1:13 мин. Преодолей страховете си. Карти и ръководство Велина Петрарка Времетраене: 1:14 мин. Какъв е смисълът Микаел Дален Времетраене: 0:56 мин. Албум за училищни спомени Времетраене: 1:03 мин. Магията на вкусовете: Подправките и техните тайни Времетраене: 1:01 мин. Аргайл Ели Конуей Времетраене: 1:02 мин. Картографите Тамзин Мърчант Времетраене: 0:58 мин. Да обърнем курса! Истинска история за превръщане на подчинени в ръководители Л. Дейвид Маркет Времетраене: 1:04 мин.

Сите българи заедно. "Аз видях следното:
В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им: "Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча сръбски!...".

Аз видях гробища, разделени на две... нещо повече: гробове! Главата на мъртвеца е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат...

Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите - то е било тогава шестгодишно - са забягнали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при една температура от 400 на сянка. То е било убито с картечница в момента, когато е изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на съседния хълм в българска територия."
Анри Поззи

"Това е само една нищожна част от зверствата и безчинствата на сръбските поробители във Вардарска Македония, които е видял с очите си и описал с голяма болка в своята книга френският журналист Анри Поззи, издадена през 1934 г. Жестоки побоища, нечуван терор, варварски мъчения, всякакви насилия, безразборни убийства и никаква милост даже и към невръстните български деца. Типичен традиционен многовековен сръбски геноцид над поробените българи, който геноцид е извършен, след като "славянска" и "православна" Сърбия е подписала с Великите сили договора за спазването на човешките права на малцинствата.

Неистова антибългарска омраза, нечовешки болки, безкрайни мъки, потоци от сълзи и българска кръв бликат от всяка страница на разтърсващия репортаж на пристигналия в Македония като приятел на сърбите френски журналист. А този сръбски полицейски терор продължава и днес във Вардарска Македония и Западните покрайнини пред очите на целия свят. И днес там е престъпление да си българин, да четеш български книги, да се молиш на Бога на български език.

Затова преиздаваме тази смразяваща кръвта книга. За урок и зов към целия български народ. Защото, ако не помогнем на кръвните си братя днес, утре ще бъдем сами и няма кой и на нас да ни помогне. Защото сръбската злоба, омраза и алчност към всичко българско нямат граници.

Затова прочетете книгата "Войната се връща" на Анри Поззи, почувствайте българските мъки и после смело и безкомпромисно да поведем сите българи заедно борбата за освобождението на поробените ни братя!"
Никола Григоров

"Документалната книга на Анри Поззи, френски военен кореспондент на Балканите по време на Първата световна война и десетилетието след нея, съдържа личните свидетелства на автора за сръбските зверства във Вардарска Македония - както и анализи на Видните и скрити страни на балканската политика, въз основа на които е направено предположението, че войната може да се завърне в цивилизования свят по пътя, по който се появи и при Първата световна - през Балканите. Ако съдим по безумствата и варварщините в бивша Югословия - безспорно е имал основания за тези опасения. Вълнуващо и силно четиво, съпричастно към българските жертви, а и към България, чиято кауза за национално обединение се оказва близка до сърцето на Поззи."
Из "Литературен вестник"