Лъжи и истини около нашето Освобождение

Съставител: Цочо В. Билярски.

"Десетки години българския народ беше възпитаван в преклонение и вечна благодарност към "освободителката" Русия, като старателно се прикриваха и замазваха истинските цели на Руско-турската война от 1877 - 1878 година.

А сега на връх 140 годишнината от войната българския народ отново е засипван с най-различни лъжи и полуистини за войната, сложила началото на най-жестокото разграбване на българските земи и безжалостното разпокъсване на българския род. В началото на миналия век, един от най-големите български възрожденци и родолюбци Божил Райнов изнася една чудесна историческа сказка, по късно издадена като отделна книжка, в която той посочва някои от скритите истини на Руско-турската война и която всъщност представлява един бащински родолюбив завет на този изтъкнат наш възрожденец към българската младеж.

Фактите които излага Б. Райнов в сказката са изключително въздействащи като емоционален разказ, защото в нея те са изнесени с голямо родолюбие, при това изключително точно съчетани с историческите документи! За тази цел той прилага към публикуваната си сказка и основните документи, свързани с нашето освобождение. На сериозна документална база, преплитаща се и със собствените спомени и впечатления не търпящи никакви възражения той изгражда разказа си за агресивната руска политика спрямо народа и държавата ни за един продължителен вековен период.

С голяма стойност са текстовете свързани с разиграването на зловредните руски карти в дипломацията - славянофилството и православието.

За по-силното подчертаване на завета на Божил Райнов, към неговия текст сме включили и разказа на видния познавач на Източния въпрос д-р Петър Гудев за руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г.

В книгата са приложени и най-важните дипломатически документи, тясно свързани с руската политика по Източния въпрос и по освобождението на България, от които изпъкват още по-ярко целите и задачите, както и изключително вредните последствия на тази политика за целия български народ."
Цочо Билярски, Никола Григоров

Книгата е част от поредицата Библиотека Сите българи заедно на издателство Анико.

Анико ЕООД
София, 1233
бул. Николай Столетов №37
grigorov@sitebulgari.com

Предговор
Божил Райнов: Нашето Освобождение (Спомени за Сан-Стефанска България). С прибавка на султанския ферман за екзархията, проектът на Цариградската посланишка конференция, манифестът на царя-освободителя, извадки от прелиминарния Сан-Стефански и Берлински договор
Д-р Петър Т. Гудев: Време е да видим Русия освободи ли ни?
Приложения

• Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария Райхщад, 26 юни (8 юли) 1876 г.
• Извлечение от протоколите на Цариградската посланическа конференция за възстановяване на реда в балканските страни, Цариград, 23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.
• Тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария, сключена в Будапеща 3/15 януари 1877 г.
• Протокол, подписан от Русия, Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания и Италия по балканските въпроси, Лондон, 19/31 март 1877 г.
• Предписание на княз А. М. Горчаков до А. И. Нелидов за връчване на нота на турското правителство за скъсване на дипломатическите отношения и текстът на нотата (не по късно от 4 април 1877 г.)
• Манифест на руския император Александър II за обявяван на Руско-турската война, Кишинев, 12 април 1977 г.
• Сан-Стефански прелиминарен договор, Сан Стефано, 3 март 1878 г.
• Конвенция за окупация на остров Кипър от Англия и отбранителен съюз между Великобритания и Турция, 4 юни 1878 г.
• Берлински договор, Берлин, 13 юли 1878 г., ратифициран от Великите сили на 3 август 1878 г., а от Турция на 28 август 1878 г. (н. ст.)
• Указ на княз Александър Батенберг и конвенция, сключена между България и Русия за изплащането от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от руските войски, съгласно Берлинския договор, Петербург, 16 юни 1883 г. Утвърдена на 24 декември 1883 година. Публикувана в Държавен вестник, бр. 2 / 1884 година
• Завещанието на Петър Велики

Послеслов на редактора Никола Григоров