Петко Хинов превежда от старокитайски ("Сън в алени покои" от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите.

В тази книга авторът ни представя как "езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за "народ" и за "език" - "iазыкъ." Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е писменият му език. "Като две крила - живият и променлив народен език и писменият и устояващ на промените книжовен език - пренасят един народ през вековете здрав и жизнеспособен."

Книгата говори и за мисията на преводача, "призван да превежда духовност, да превежда култура..." да стане вместилище на две култури, понякога толкова различни, колкото са различни китайската и българската.

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.