Поезия и познание: Александър Геров

Книгата съдържа текстове от националната научна конференция, организирана по повод 100-годишнината на Александър Геров (1919-1997) от департамент "Нова българистика" на Нов български университет на 16 май 2019 г. На фокус са поставени както характерни особености на поетиката, отделни книги и стихотворения, доминиращи теми и идеи в творчеството на големия поет, така и спецификата на неговото езиково поведение, търсенията му в други жанрове извън лириката, изпитанията на конкретното му съществуване като човек и поет, изборите, пред които е бил изправен. В специален дял "Критически архив" са събрани рецензии, статии и портрети, които са ключови за възприемането и тълкуването на творчеството на Александър Геров през годините.

Пламен Дойнов (1969 г.) е автор на книгите с поезия: "Вик на мълнии" (1991 г.), "Post Festum" (1992 г.), "Любовникът и Маестрото" (1993 г.), "Висящите градини на България" (1997 г.), "Мистификации" (1999 г.), "Истински истории" (2000 г.) и "Кафепоеми" (2003, 2005 г.), преведена във Франция и в Унгария. Негови пиеси са отличени с наградите Иван Радоев (2001 г.) и Аскеер (2006 г.). Автор на критическата книга "Литература в междувековието". Поглед към българската литература 2000 – 2003 (2004 г.).
През 2007 г. защитава докторат по теория и история на литературата, който е в основата на тази книга. Преподава в Нов български университет и е редактор в Литературен вестник.

Съставител: Пламен Дойнов.

Александър Геров е роден на 15 май 1919 г. в София. Пише от малък, негови стихове са публикувани първо в ученически издания, а по-късно и във в. "Заря", "Литературен глас", "Светлоструй", в сп. "Изкуство и критика" и "Златорог". Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944-а, заради която е арестуван. След това работи като редактор в Радио София (до 1952), в сп. "Киноизкуство" (1953-1955), в. "Кооперативно село" (1963), в редакция "Фокус" към Българска кинематография и в издателство "Български писател".

Поезията му е различна, подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Автор е на стихосбирките "Ние хората" (1942), "Два милиарда" (1947), "Най-хубавото" (1958), "Приятели" (1965), "Свободен стих" (1967), "Любовна лирика" (1983), "Внезапни стихотворения" (1986), "Книга за Тамара" (1991), както и на сборниците с проза "Усмивка под мустак" (1960), "Щастие и нещастие" (1963), "Фантастични новели" (1966). Умира самотен и болен на 78 години, за да отлети към звездите, на които приживе посвещава толкова много стихове… И остава в литературната ни история като "най-странният измежду всички поети, които е раждал българският Космос".

Кралица Маб ЕООД
София, 1784
Младост 1, бл. 29А, вх. Б, ап. 21
queenmab.pbl@gmail.com