Българска литература от Освобождението до Първата световна война - част 1

Българска литература от Освобождението до Първата световна война е книга, която израства от лекциите на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности. В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират на конкретни исторически процеси, документирани явления и утвърдени от времето критически съчинения; обобщенията се стараят да изграждат връзки между миналото и настоящето на българската култура. Цялата книга е написана ясно, достъпно, с амбицията да бъде полезна и дори увлекателна.

Част 1 от поредицата обхваща периода от Освобождението до първите години на 20^-ти век, или до появата на ранния модернизъм. Цялостно са представени автори като Захарий Стоянов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски.

Проф. дфн Милена Кирова (1958) преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в Софийски университет Свети Климент Охридски. Ръководител на катедрата по българска литература от 2003 до 2011 и от 2015 насам. Автор е на петнадесет книги, сред които са монографиите Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература (1995), Йордан Йовков. Митове и митология (2001), Проблематичният реализъм (2002) и Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет (2005), Литературният канон. Предизвикателства (2009). Съставител и редактор на два тома Неслученият канон, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013).

През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария Завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата ѝ Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия, първа част от по-голямо изследване. Носителка на различни награди, между които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика Хр. Г. Данов за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ (2002) и други. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на вестник Култура, автор на повече от 700 рецензии.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Особености на литературното мислене през 70^-те години на XIX век. Въпросът за периодизирането на литературната история
Българската литература непосредствено след Освобождението. Центрове на книжовен живот, представителни фигури, периодични издание, нови книги
Мемоарната вълна и нейната роля в литературния живот през 80^-те и 90^-те години
Захари Стоянов
Иван Вазов - творчески път
Епопея на забравените. Литературна митология и национална памет
Под игото, или българската история между бита и бунта
Поемите на Иван Вазов
Литературен живот през 90-те години: начало на съзряването. Разнообразие от идейни посоки и жанрове. Вълната на социалния критицизъм
Литературната периодика като институция
Кръстьо Кръстев, първият професионален критик
Алеко Константинов
Бай Ганьо и байганьовците в обществения живот на България от края на XIX век
Пътуващият герой в творчеството на Алеко Константинов
Стоян Михайловски
Изобретяване на селото в българската литература
Тодор Влайков
Антон Страшимиров
Кирил Христов