Това никога няма да стане
Раждането на Нетфликс и удивителният живот на една идея

Това никога няма да стане: Раждането на Нетфликс и удивителният живот на една идея Марк Рандолф Времетраене: 1:29 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Решения: Практични съвети от хора, които оформиха света Робърт Дилъншнайдър Времетраене: 1:12 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Силите на тъмнината Джон Конъли Времетраене: 0:57 мин. Последно писмо от Гърция Ема Коуел Времетраене: 0:54 мин. Песента на светулките Кристин Хана Времетраене: 0:55 мин. На крилете на песента Мария Русева, Нона Кръстникова Времетраене: 0:57 мин. Светлинки за сладки сънища: Лека нощ! Стефани Камписи Времетраене: 0:48 мин. Завинаги и още един ден Антъни Хоровиц Времетраене: 1:05 мин. Западният вятър Александрия Уоруик Времетраене: 1:06 мин. Бандитът и близначките Матакин Ориол Каноса Времетраене: 1:06 мин. Книги от поредицата Да поговорим за... Джоузеф Барнс Времетраене: 0:48 мин. Плувкинята Лорет Ан Уайт Времетраене: 0:58 мин.

Невероятната история на една от най-успешните компании в света, разказана от нейния основател Марк Рандолф.

Годината е 1997-а. Видеотеките са властелинът на пазара на филми под наем, всички гледат видеокасети, а DVD дисковете се възприемат от мнозинството като фантастика, подобно на летящите коли. И на никого още не му е минавало през ум, че един ден може да гледа филми в интернет. Всъщност, за какъв интернет става въпрос, когато човек може да си купи книга, в която са изброени всички сайтове, и тя няма 100 страници?

По това време Марк Рандолф е отхвърлил стотици бизнес идеи - персонализирани бейзболни бухалки, кучешка храна по поръчка и прочие. И тъкмо тогава му хрумва да използва интернет, за да предоставя DVD под наем. Днес "Нетфликс" е компания с над 150 милиона абонати и пазарна оценка от 150 милиарда долара, но началото е трудно - с шепа съмишленици и препятствия на всяка крачка.

"Това никога няма да стане" е книга, изпълнена с интересни, а понякога и абсурдни на пръв поглед идеи и отговори на фундаментални въпроси за всеки бизнес: Откъде да започна? Как да се справя с неуспеха или провала? Как да се справя с успеха? И какво точно означава успех?

"Част от въпросите, които най-често ми задават, са свързани с фирмената култура на "Нетфликс". Как я създадохме? Какви презентации изнасяхме пред новите служители? Как избистрихме начина, по който да работим, да общуваме, да говорим помежду си? Днес, разбира се, всички са чували за фирмената култура на "Нетфликс". Истината обаче е, че тя не е резултат от внимателно планиране, дълги обсъждания, срещи около кръглата маса. Тя възникна съвсем естествено, благодарение на общ набор от ценности, изповядвани от група хора, работили на какви ли не места - от малки стартъпи до големи корпорации и всичко по средата. За всички нас "Нетфликс" бе възможност да работим на мечтаното място. "Нетфликс" бе възможност да променим нещата в желаната от нас посока. Фирмената култура не е това, което казвате. Тя е това, което правите.

Аз лично бях назначил почти всеки служител в онзи първи офис. Знаех как работи всеки от тях. Знаех, че Кристина обича да внася ред в хаоса и се чувства най-добре, когато я засипете с хаос, с който да се справи. Знаех, че креативността на Те ще разцъфти, ако ѝ дадем възможност да изпробва най-щурите си идеи. Знаех, че Джим Кук ще разреши почти всеки проблем, който му възложим, стига да му предоставим свобода на действие. Знаех, че аз, както и всички останали в онзи първи екип ще постигнем много, ако получим достатъчно работа и достатъчно свободно пространство. До това се свеждаше нашата култура. Съберете една дузина блестящи, креативни умове, възложете им интересна задача, дайте им свобода.

Впоследствие "Нетфликс" щеше да формулира този подход като "Свобода и отговорност". Но това щеше да стане след години. В началото това бе просто начинът, по който си вършехме работата. Не определихме работно време. Колегите можеха да идват и да си отиват, когато пожелаят. Важен бе резултатът. Щом някой решаваше проблемите и се справяше със задачите, не ме интересуваше къде е, колко работи или колко време прекарва в офиса. Моята философия се основаваше на онези експедиции в пустошта с "Училище сред дивата природа". Бродех из планините, откакто навърших четиринайсет. Това ми помагаше да запазя здравия си разум. Обичах мириса на планински въздух, обичах тишината на гората, усещането за покой, което настъпва, когато свеждаш живота си до най-първичната му същност.

Но най-хубавото в онези планински преходи бяха хората с мен. Когато човек навлезе сред пустошта, той се отделя от останалата част от обществото. В резултат на това получава възможност да създаде нова култура с нейни собствени правила, закони и традиции. В планината опознавате отлично хората, редом с които спите на земята, ядете простичка храна, която сами сте приготвили, и миришете, сякаш не сте се къпали цяла седмица (което нерядко е самата истина). Някои от най-чудесните ми приятелства се родиха именно сред дивата пустош. Да не говорим, че и връзките в семейството ставаха още по-здрави след плаване по река, изкачване на връх, сърфиране край отдалечен риф...

Това, което се случва по време на планински преход, може да послужи като отличен модел за онова, което се случва в един стартъп. Едва прохождащите компании по правило са малки и се отличават от доминантния модел на поведение в съответната сфера. Те се състоят от хора със сходен начин на мислене и сходни възгледи, които са потеглили на дълъг път към обща цел. И нерядко се губят в гората.

Онова, което научих в месеците преди старта на "Нетфликс", бе, че работата в стартъп много прилича на преход сред дивата природа, далече извън отъпканите пътеки. Представете си, че сте тръгнали на преход и знаете, че следващото място за лагеруване се намира на петнайсетина километра, от другата страна на стръмния хребет. Да речем, че двама от екипа ви носят надуваеми лодки, други двама - храна и оборудване, а последните двама, които носят малко багаж, но са бързи и издръжливи, играят ролята на скаути или съгледвачи.

Единият възможен маршрут минава нагоре, по стръмния склон, право към мястото за лагеруване. Другият е по-лесен, но по-дълъг и включва преминаването на няколко реки. Третият вариант предлага поредица от плавни изкачвания. Кой маршрут ще изберете за групата? Отговорът е: нито един."
Из книгата

Обсидиан ООД
София 1504
ул. Тича 3Б
office@obsidian.bg