"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков ... |
|
"Съдба и песен" е дело на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Първото стихотворение в нея е "Молитва от Ботев връх". То е емблематично за поета Матей Шопкин. Тук, от тази висока географска и духовна кота, той произнася своята свещена молитва. В нея поетът изповядва изконната си любов към своите предци, към родната земя и към България. В тази своя книга Матей Шопкин е събрал най-доброто, което е написал. Стихотворенията имат различна датировка. Като се започне от далечната 1960 година и се стигне до 2005 г., това е един период от 45 години. Ето защо "Съдба и песен" ... |
|
Нова поезия. ... "Фазанът, обърнат към слънцето, с отворен червен клюн, с тежко тяло, изискано украсено като на гост на светлината - кафяво-червено, с черен пръстен на шията, с висяща дълга черна опашка, надава своя силен, негодуващ глас и с плясък на криле пътува във високия въздух. Хубави са очите, които му се любуват..." Из книгата ... |
|
"Поезията на Белослава Димитрова е директна, стреля направо в челото. Думите ѝ раняват и самонараняват. Без запетайки, без дрехи, без кожа - "тъжни бесни зли". Като това около нас, като това вътре в нас. Между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Първа книга, която не се страхува от себе си, не се страхува от нищо. Очарователно груба и заразително жизнена. Безкомпромисен дебют - действа като енергийна напитка, като скок от ръба на Вселената, като въпроса: "сега да видим дали ми се живее". Сега да видим как ще я преглътне голямата празна уста на литературата." Силвия ... |
|
Марианна Георгиева е родена през 1986 г. в гр. Уфа, Башкортостан, Руска федерация. Завършва право, а в последствие записва магистърска програма "Литературата - творческо писане" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Тези стихотворения стряскат и ангажират като писък на птица, разкъсал нощта... Интензивният поглед и дълбокият глас изказват неясно, но плътно страдание - светът отвън е светът отвътре. В този смисъл Марианна Георгиева е реалист, метафизически реалист." Ани Илков ... |