Избрани творби

Поредица Библиотека на ученика. Българска класика за деца и юноши Времетраене: 1:04 мин. Елисавета Багряна Времетраене: 1:48 мин. Поредица Вълшебникът или кой си, какъв и защо Атанас Георгиев, Джулия Дар Времетраене: 2:08 мин. Пазителят на буквите Чарлс Мартин Времетраене: 1:04 мин. Руните Лиса Пешел Времетраене: 0:56 мин. 33-те стратегии за войната. Съкратено издание Робърт Грийн Времетраене: 0:51 мин. Малки динозаври с големи въпроси Суапна Хадоу Времетраене: 0:53 мин. Яж, кърми и отслабвай Ина Георгиева Времетраене: 0:57 мин. Никой не е по-голям от хляба Ралица Илиева, Илиан Илиев Времетраене: 1:00 мин. Не прави нищо, което аз бих направила Кара Алвил Времетраене: 1:01 мин. Седем дни в Парория Даниел Вълчев Времетраене: 0:49 мин. Таро комбинации Джозефин Елършоу Времетраене: 0:56 мин.

Изданието включва: предговор от Иван Мешеков; биографична справка за поетесата и нейното творчество; Елисавета Багряна в спомените на своите съвременници; фрагменти от литературната критика за поетесата; статии от Розалия Ликова и Иван Инев за творчеството на Елисавета Багряна.

Елисавета Багряна е българска поетеса и преводач, автор на детски книжки, известна още като "грандамата" на българската литература. Нейните стихове са преведени на 30 езика и са издадени в страни, като Франция, Русия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на "Международната асоциация на поетите" в Рим (1969 г.) и е удостоена със званието "Герой на Народна република България" (1983 г.). Багряна е новатор в българската литература - тя е първата поетеса, която чрез стиховете си изразява най-съкровените интимни и душевни преживявания на жената, с което оставя пареща следа в литературната ни история.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 година в София в чиновническо семейство. Една година живее заедно със семейството си в Търново, където пише и първите си стихове. През 1910 година завършва гимназия в София, след което в продължение на една година работи като учителка в селското училище в Афтане (дн. Бургаска област), където получава и непосредствени впечатления за живота на селската жена. В периода 1911-1915 година Багряна изучава славянска филология в "Софийския университет". По това време се запознава с много бъдещи писатели и културни дейци на България, сред които са Димчо Дебелянов, Г. Райчев, Константин Константинов, Христо Ясенов, Йордан Йовков и др. Насърчена от последния през 1915 година тя публикува стихотворенията "Вечерна песен" и "Защо" в списание "Съвременна мисъл". В продължение на 3 години работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

В българския литературен живот Елисавета Багряна навлиза след Първата световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социални сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. През 1921 година тя се връща в София, където започва да преподава българска филология в "Софийския университет", както и активно да се занимава с творческа дейност. Сътрудничи на вестниците "Вестник на жената", "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други, същевременно се изявява и като детска писателка и преводач. Едни от най-хубавите ѝ детски стихотворения са събрани в сборниците "За вас деца любими", "Стихотворения за деца", "Звездички" и др. По-късно сътрудничи на вестник "Литературен фронт", списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. "Вечната и святата" е първата стихосбирка на Багряна, която е публикувана през 1927 година. Тя ѝ носи широко признание и популярност, отваряйки ѝ много врати към литературния свят. Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това най-ясно си проличава в сборниците "Звезда на моряка" (1932 г.) и "Сърце човешко" (1936 г.), които са изпълнени с неудовлетвореност от заобикалящата действителност, вид протест срещу унижението на женското достойнство в условията на буржоазното общество. Стилът на поетесата е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства - съчетание между традиция и модерност. Лириката на Багряна покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младостта и волността. Нейните творби са огледало на живота ѝ, потвърждение и утвърждение, но и прозорец към личния ѝ свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ѝ. Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях се достига до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото - една жена, която се осмелява да разобличи привидността. Душевността на лиричната героиня на Багряна непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа, което силно е застъпено в цикъла "Старонародни образи". Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата и този мотив присъства в "Моята песен". Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване.

Багряна е една от първите поетеси, заедно с Дора Габе, която си прокрадва път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Интересно е да се спомене, че двете дами са били вечни съпернички не само в поезията, но и в личния живот. И двете "прими" на българската поезия са били влюбени в един и същи мъж, съпругът на Габе - професор Боян Пенев. Около отношенията им се вдига доста шум и техният любовен триъгълник остава емблематичен за литературните ни среди. Странно са преплетени съдбите на тези велики творци - Дора остава завинаги негова съпруга, а Елисавета - любима! След Освобождението на България поетесата активно участва в създаването на нова национална литература и култура. Сборникът ѝ със стихове "Пет звезди" (1953 г.) е посветен на строителите на социализма, българо-съветската дружба и братството между народите. Животът на Багряна е изключително интересен и вълнуващ, нейният образ е крайно противоречив - тя е обичана или мразена, осъждана или разбрана. В книгата "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" известният литературовед Катя Зографова проследява живота на великата поетеса, като изважда на показ и премълчани, изопачени или малко известни факти за нея и живота ѝ.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година в София месец преди да навърши 98 години.

ИК Скорпио
София, 1124
ул. Мануш войвода №3
info@scorpio.bg

Поезията на Елисавета Багряна, академик Петър Динеков
Из "Вечната и святата", 1927 г.

• Дни мои
• Амазонка
• Зов
• Вик
• На дача
• Видение
• Interieur
• Сняг
• Ultimum Vale
• Отплата
• Стихии

Из цикъла "Старонародни образи"

• Песен
• Гергьовден
• Даровете
• Синеоката
• Уроки
• Кукувица
• Младост
• Първескиня

Из цикъла "Вечната и святата"

• Вечната
• Потомка
• Майчина песен
• Сребърна сватба
• Жертвата
• Святата (Старинна икона)

Из цикъла "Омагьосаната душа"

• Любов
• Съдба
• Утринна
• Унес
• Ден първи
• Безумие
• Вечерня
• Мъдрост
• Вечерница
• Requiem

Из цикъла "Бретан"

• Клетва
• Моята песен
• Среща
• Рибар
• Раковини
• Последен ден

Из "Звезда на моряка", 1932 г.

• SOS
• Бъдник

Из цикъла "Черноморие"

• Зовът на морето
• Мансардни мечти
• Живота, който исках да бъде поема
• Птицата с моторното сърце

Из цикъла "Сърце човешко", 1936 г.

• Пролог
• Ден утрешен
• Колело
• Нова Атлантида

Из цикъла "Къща в полето"

• Светлина
• Вечер
• Летен ден

Из цикъла "Несебърски сън"

• Несебърски сън
• Вълни

Цикъл "Пенелопа на XX век"
Из цикъла "Мост"

• Гласът на Земята
• Жената
• Жътварят

Из цикъла "Големият цирк"

• Херкулес на XX век

Из цикъла "Сребърен бряг"

• Рождество - 1942
• Векът и ние

Из "От бряг до бряг", 1963 г.
Из "Боянски цикъл"

• Кладенецът
• Витоша
• Говоря с тебе
• Не те измести никой

Из цикъла "Посвещения"

• Поезията
• Към поета
• Неразделни

Из "Контрапункти", 1972 г.
Из цикъла "Моя земя и мое небе"

• Нестинарска съдба
• Контрапункт
• Старата трепетлика
• Комета
• Балада за разминаването

Из "Ливански цикъл"

• Ливански кедри

По-късни стихотворения

• Вечерна песен (Пролог)
• Не знам и знам (Епилог)

Приложение

• За поетесата и нейното творчество
• Биографична справка
• Творчество
• Подробна биография
• Из спомени на поетесата
• Елисавета Багряна в спомените на своите съвременници
• Фрагменти от литературни анализи за творчеството на Елисавета Багряна
• Из "Елисавета Багряна", проф. Иван Сарандев
• Из "Греховната и свята песен на Багряна", Иван Мешеков
• Из "Елисавета Багряна", проф. д. ф. н. Розалия Ликова
• Из "Модерната и древната душа в стихотворението "Потомка", Иван Инев
• Из "Лирическата героиня в "Моята песен" от Елисавета Багряна, Анастасия Гочева
• Фрагменти от литературната критика за Елисавета Багряна
• Избрана библиография за ученика