Поезия

Елисавета Багряна Времетраене: 1:48 мин. Любов като роман Ашли Постън Времетраене: 1:00 мин. Изгубени в полета от чувства Б. К. Борисън Времетраене: 0:56 мин. Моят кулинарен дневник и разни други мисли. Биография Стенли Тучи Времетраене: 1:00 мин. Парти с казуар Леонардо Сан Пиетро Времетраене: 1:03 мин. В лабиринта на хормоните: Ендометриоза Михаела Шехова Времетраене: 1:01 мин. Ади Цанова Времетраене: 2:13 мин. Да целунеш небето Криста Ричи, Бека Ричи Времетраене: 1:05 мин. Незабрава Катя Зографова Времетраене: 0:59 мин. Страховете и вярванията Лиз Бурбо Времетраене: 0:59 мин. Пробуждане Дийпак Чопра Времетраене: 0:59 мин.

Адаптирано ученическо издание

Елисавета Багряна е българска поетеса и преводач, автор на детски книжки, известна още като "грандамата" на българската литература. Нейните стихове са преведени на 30 езика и са издадени в страни, като Франция, Русия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на "Международната асоциация на поетите" в Рим (1969 г.) и е удостоена със званието "Герой на Народна република България" (1983 г.). Багряна е новатор в българската литература - тя е първата поетеса, която чрез стиховете си изразява най-съкровените интимни и душевни преживявания на жената, с което оставя пареща следа в литературната ни история.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 година в София в чиновническо семейство. Една година живее заедно със семейството си в Търново, където пише и първите си стихове. През 1910 година завършва гимназия в София, след което в продължение на една година работи като учителка в селското училище в Афтане (дн. Бургаска област), където получава и непосредствени впечатления за живота на селската жена. В периода 1911-1915 година Багряна изучава славянска филология в "Софийския университет". По това време се запознава с много бъдещи писатели и културни дейци на България, сред които са Димчо Дебелянов, Г. Райчев, Константин Константинов, Христо Ясенов, Йордан Йовков и др. Насърчена от последния през 1915 година тя публикува стихотворенията "Вечерна песен" и "Защо" в списание "Съвременна мисъл". В продължение на 3 години работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

В българския литературен живот Елисавета Багряна навлиза след Първата световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социални сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. През 1921 година тя се връща в София, където започва да преподава българска филология в "Софийския университет", както и активно да се занимава с творческа дейност. Сътрудничи на вестниците "Вестник на жената", "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други, същевременно се изявява и като детска писателка и преводач. Едни от най-хубавите ѝ детски стихотворения са събрани в сборниците "За вас деца любими", "Стихотворения за деца", "Звездички" и др. По-късно сътрудничи на вестник "Литературен фронт", списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. "Вечната и святата" е първата стихосбирка на Багряна, която е публикувана през 1927 година. Тя ѝ носи широко признание и популярност, отваряйки ѝ много врати към литературния свят. Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това най-ясно си проличава в сборниците "Звезда на моряка" (1932 г.) и "Сърце човешко" (1936 г.), които са изпълнени с неудовлетвореност от заобикалящата действителност, вид протест срещу унижението на женското достойнство в условията на буржоазното общество. Стилът на поетесата е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства - съчетание между традиция и модерност. Лириката на Багряна покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младостта и волността. Нейните творби са огледало на живота ѝ, потвърждение и утвърждение, но и прозорец към личния ѝ свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ѝ. Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях се достига до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото - една жена, която се осмелява да разобличи привидността. Душевността на лиричната героиня на Багряна непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа, което силно е застъпено в цикъла "Старонародни образи". Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата и този мотив присъства в "Моята песен". Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване.

Багряна е една от първите поетеси, заедно с Дора Габе, която си прокрадва път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Интересно е да се спомене, че двете дами са били вечни съпернички не само в поезията, но и в личния живот. И двете "прими" на българската поезия са били влюбени в един и същи мъж, съпругът на Габе - професор Боян Пенев. Около отношенията им се вдига доста шум и техният любовен триъгълник остава емблематичен за литературните ни среди. Странно са преплетени съдбите на тези велики творци - Дора остава завинаги негова съпруга, а Елисавета - любима! След Освобождението на България поетесата активно участва в създаването на нова национална литература и култура. Сборникът ѝ със стихове "Пет звезди" (1953 г.) е посветен на строителите на социализма, българо-съветската дружба и братството между народите. Животът на Багряна е изключително интересен и вълнуващ, нейният образ е крайно противоречив - тя е обичана или мразена, осъждана или разбрана. В книгата "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" известният литературовед Катя Зографова проследява живота на великата поетеса, като изважда на показ и премълчани, изопачени или малко известни факти за нея и живота ѝ.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година в София месец преди да навърши 98 години.

Бриз
София 1202, ул. Панагюрище 1
briz_k@abv.bg

Вечната и святата (1921 - 1927)

• Дни
• Дни мои
• Юг
• Песен на предачките
• Вик
• Зов
• На дача
• Видение
• Interieur
• Ulterieur
• Сняг
• Ти
• Отплата
• На "хелиос"
• Стихии

• Старонародни образи
• Гергьовден
• Даровете
• Песен
• Синеоката
• Уроки
• Кукувица
• Младост
• Пиринска песен

• Вечната и святата
• Вечната
• Потомка
• Към нея
• Невеста
• Майчина песен
• Жертвата
• Сребърна сватба

• Любов
• Любов
• Съдба
• Унес
• Безумие
• Пасторал
• Ден Божий
• Мъдрост
• Requem

• Бретан
• Бретан
• Моята песен
• Среща
• Рибар
• Химн
• Раковини
• Последен ден

Из "Звезда на моряка" (1028 - 1031)

• Бъдник
• Разтвори се
• Душата не се уморява
• Накъдето

• Лавина
• Прелюдия
• Да можех
• Тихия глас
• Писмо
• Студ
• Вечер
• Смърт
• Есенна песен
• Ти искаше
• като дете, което

• От разни брегове
• Параклис на пътя
• И ето ги
• Моят час
• Сега зная
• Париж
• Обичам твоите
• Изпрашен, уморен
• Не ще забравя
• Вечер тиха
• Когато в полунощ
• Венеция
• Пътьом
• Дворец Вендрамин
• Дворец Монсениго
• Заминаване

• Черно море
• Зовът на морето
• Ти биваше безбурно
• Когато се плакнеше
• Към хоризонта
• Ако не бях жена
• Като сърмена мрежа
• На пост

• Животът, който желаех да бъде поема
• Луната изгря
• Майко, знаем
• И аз можех да имам
• Сама бях
• Толкова огорчения
• Нямам ли друго
• И все пак
• Сигнал, отворен път

Из "Сърце човешко" (1932 - 1936)

• Ден утрешен
• Към тебе не сочи
• Ти няма да изгрееш
• Ти си приказката

• Къща в полето
• Летен ден
• Светлина
• Вечер

• Мъгла
• Глас
• Мъгла
• Книга
• Ръцете
• Пенелопа на XX век
• Измесени сме
• Не съм аз
• О, поемете ме
• Виж ме

• Сеизмограф на времето
• Огромни телескопи
• Ти виж човека
• Вечер, град
• Летящ автомобил

Стихотворения от различни периоди

• Жената
• Жътварят
• Големият цирк
• Рождество 1942
• Мост
• Векът и ние
• До моя син на фронта
• Говоря с тебе
• Моя земя
• Контрапункт
• прашинката
• За белите страници
• Пролог
• Епилог
• Соаре
• Пред камината

Елисавета Багряна (1893 - 1991) - биография