Вечното раждане на времето

Осем кратки есета на авторката Жан Херш, повлияна във философските си публикации от философската традиция, наследена от Карл Ясперс. С времето, тя доказва също, че истинският философ - още от времето на Сократ и Платон - е онзи, който живо откликва на конкретните и често болезнено остри ситуации в обществото, онзи, който не стои безучастно отстрани: затова се ангажира с дискусиите по конкретни казуси и след събитията от 1968г. Пише "Правото да бъдеш човек" и "Осветяване на тъмното", едни от най-дълбоките познати философски анализи на правата на човека.

В книгата са поместени и красиви черно-бели фотографии.

"Бог даде Любовта. Чрез Любовта творението за малко да се унищожи в мечтателно творческия порив на Бога. Тогава Бог постави по средата образите, отказа на Любовта нейния безкраен обект, обрече я на разделителната решетка на символите. Човекът се заблуди в гъсталака на образите, ненаситно заобича ограничените и неизчерпаеми повърхности на образите.

Тогава Бог направи така, че творението да мрази и убива от любов: защото обектът на неговата любов беше смъртен и раним и трябваше да бъде защитен. Така Човекът стана бойното поле на Бог срещу самия Себе си."
Жан Херш

Семантика
София, 1164
ул. Момин кладенец №2
orientalia@abv.bg