Пътят на скъпоценните камъни
Из Словото на Учителя Петър Дънов

"Скъпоценните камъни са Слънца, изровени от Древната Земя.
Слънцето се е преместило и заживяло в много от скъпоценните камъни по свой начин.
В скъпоценните камъни винаги е имало Тайнство - то идва от Съществата, които са го създали.
Скъпоценните камъни носят в себе си нещо от Светлината на тези Древни Същества.
Има скъпоценни камъни, в които цветовете си играят. Това, което си играе в тях, е скритата вода. Ако водата в един камък се намали, той остарява.
Важно качество на камъка е и огънят - силата му да съсредоточава в себе си светлината.
В Древността хората са гледали с очи, а атлантите - с кристали, защото кристалът говори с кристал.
Има скъпоценни камъни, които имат блясък, но нямат огън.
Диамантът се е наричал "Планина от Светлина".
Силата на скъпоценния камък е в неговото скрито излъчване.
Обикновеният камък е от света, той е като умствения човек. В скъпоценния камък има изявена душа.
Скъпоценният камък не е от Земята. Той е особено писмо, написано от душата.
Има думи, които са скъпоценни камъни.
Когато обикновеният камък се превръща в скъпоценен, то хаосът се превръща в хармония.
Обикновеният камък не се цени, той символизира спящото съзнание. Камъкът - това е последното заспиване.
Камъкът - това е паметта на всичко, което се е случвало.
Всеки скъпоценен камък си има своя духовна история, своя неповторима история.
Металите си имат окултна история, те пазят тайните на съответните планети и слънца. Например Нуб (от египетски - злато) пази тайните на Слънцето.
Скъпоценните камъни са уникални дарове на Природата - Невидимата Природа.
Скъпоценните камъни са Цветята на Земята. Те са вечните, трайните Цветя. Те не увяхват като външните цветя.
В кристала има голяма скорост на духовните атоми, особено в кристалните черепи.
Скъпоценните камъни са написани книги от определени Същества.
Магнитът например е скрил силата си в привличането.
Учителя казва: Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало Същество.
Всеки скъпоценен камък е едно чисто невидимо присъствие, една благословена енергия.
Всеки скъпоценен камък е едно светещо мълчание.
Всеки скъпоценен камък си живее свой окултен живот.
Кристалите имат живи качества. Те са слязла Разумност.
Когато дълго гледаш един скъпоценен камък, сърцето започва да светлее и лъчеизвира.
Скъпоценните камъни са скрити Същества с тайнствена енергия.
Има неразгадаеми камъни, защото в тях Съществата не се разкриват. Те чакат намеренията на човека.
Диамантът е спомен от Древния Божествен Космос, когато енергията е била Неизменна.
Диамантът означава: Бъди верен до гроб на Бога."
Диамантът е докоснат от Съвършенството.
Диамантът е част от Божия Образ.
Диамантът е нещо от Света на Бога, от Света на Съвършенството.
Да имаш диамант, това означава: Да държиш Бога близо до себе си."
Елеазар Хараш

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.