Трябва ли винаги да разчитаме на Ловеца от приказката, за да бъде спасен някой, изпаднал в беда? Възможно ли е щастието да бъде мисълта, че имаш приятели, които само ти можеш да измъкнеш дори от най-голямата дупка? Има ли как да уплашим по-силните от нас, като им покажем, че не се страхуваме от тях?
Борис Априлов отговаря на големите въпроси с очарователната философия на Лиско в книга, включваща повестите "Червената шапчица", "Дупката" и "Питонът".
Докато има деца, ще я има и приказката за Червената шапчица. Но какво ще се случи, ако Ловецът откаже да се занимава с лошия Вълк, защото е тръгнал на лов за зайци и не се интересува от нищо друго? Ще се намесят ли Димби и Домби, които си мечтаят за нещо по-особено и за това животът им да виси на косъм и пак да победят? Или пък Мокси, който никак не харесва съмнителни момиченца, които се явяват, без да ги викаш, и казват, че отиват при баба си?
Читателите се досещат - Лиско ще вземе нещата в свои ръце, защото дори и когато се страхува малко, нашият любим герой винаги е готов да действа и да помага на изпадналите в беда. Не само когато се касае до наивни момиченца с червени шапчици, но и в случаите, когато завистливата Къртица е пленила приятелите му, и не на последно място: при слух за избягал питон.
"- Не мога и не мога да разбера децата - призна Мокси. - В приказката се ядат деца и баби, режат се кореми, пълнят се с камъни и пак...
- Какво пак?
- И пак я разказват.
- Докато има деца, ще има и приказката за Червената шапчица, Мокси... Но други да мислят по това. Ние драматизираме.
- Така те искам - успокои се Мокси. - Да поумняваш... На мен лично не ми харесват подобни съмнителни момиченца, които се явяват, без да ги викаш, и казват, че отиват при баба си... Знаем ги ние тия баби.
- Така да е - съгласи се Лиско. - Но защо трябва да разчитаме само на него?... И най-важното: правилно ли е да седиш и да чакаш някакъв си ловец?
- Той не е някакъв си - протестира Мокси - а точно определен ловец. Пише го черно на бяло!
- Да, ама в приказката.
- Да, ама както виждаш, всичко се развива по приказката!
- Да, ама както виждаш, Ловеца го няма, ние дремем, а в това време... Да не говоря повече...
- Поуката е да не разчиташ само на Ловеца.
- И да се намесваш!... Така ли?
- Точно така! - прозя се Лиско."
Из книгата