Новият светилник

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Как работи политиката Времетраене: 0:50 мин. Приключенията на Ардин Ивелина Радионова Времетраене: 1:03 мин. 666 Том Егеланд Времетраене: 1:04 мин. Да си остане между нас Меган Куин Времетраене: 0:53 мин. Кръвни връзки Ю Несбьо Времетраене: 0:54 мин. Класически оракул на Мария Ленорман Времетраене: 1:06 мин. Отломките Брет Ийстън Елис Времетраене: 0:52 мин. Хищният капитализъм Грейс Блейкли Времетраене: 1:00 мин. Експлозивна калистеника Пол Уейд Времетраене: 1:11 мин. Стародавни и модерни български работи. Разкази Иво Сиромахов Времетраене: 0:59 мин.

На 24 февруари 1922 година Учителя разтваря вратите на Окултната школа. В продължение на 22 години за един час през седмицата той постепенно разгръща страниците на познанието за битието, космоса, природата, човека. Говори за великите принципи и закони на Божественото, за обикновения живот и универсалното послание. Съпоставя света на микроскопичното с този на необятното. Разширява границите на съзнанието. Дава методи за трансформиране на нисшето човешко естество във висше, за развиване на ума, сърцето, волята. Чертае пътя на новия човек...

Всяка сряда призори, от есенното равноденствие - началото на учебната година, до дългите юлски дни Учителя изнася лекциите пред Общия окултен клас, публикувани в съвремието от издателство Бяло Братство в 23 тома.

На 20 декември, сряда, 1944 година, Учителя държи последната си лекция, а седем дни по-късно, на 27 декември, в 5, 45 сутринта - часа на Общия окултен клас, напуска физическия свят.

Книгата съдържа 22 лекции, държани от 6.10.1943 г. до 20.12.1944 г.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Трите свещи, 6.10.1943
Умен, добър и силен, 13.10.1943
Послушание, 20.10.1943
Средство за подобряване, 27.10.1943
Еднакви отношения, 3.11.1943
Мажорни и минорни гами, 10.11.1943
Любов и безсмъртие, 17.11.1943
Ново разбиране, 24.11.1943
Малките величини, 1.12.1943
Благата в живота, 8.12.1943
Най-мъчната работа, 15.12.1943
Безопасното място, 22.12.1943
Малкото добро, 29.12.1943
Родени от Бога, 5.1.1944
Служители, 25.10.1944
Факти, закони и причини, 1.11.1944
Най-лесната работа, 8.11.1944
На фокус, 15.11.1944
Божествени импулси, 22.11.1944
Мога да постигна, 6.12.1944
Голямото благо, 13.12.1944
Последното слово, 20.12.1944