В лош час

Габриел Гарсия Маркес Времетраене: 1:15 мин. Силата на наричането Мирослава Митева Времетраене: 0:58 мин. Аз, която не познах мъжете Жаклин Харпман Времетраене: 1:23 мин. Надхитри мозъка си Даниел Т. Уилингам Времетраене: 1:09 мин. По същото време следващото лято Аннабел Монахан Времетраене: 1:14 мин. Ленорман - ръководство и гадателски карти Тони Сейвъри, Чиро Марчети Времетраене: 1:14 мин. Лятото на нарушените правила К. Л. Уолтър Времетраене: 1:09 мин. Лято в Ню Йорк Алекс Астър Времетраене: 1:18 мин. Супервдъхновени Адам Дорси Времетраене: 1:01 мин. Обича ме, не се обичам Катрин Сентър Времетраене: 1:12 мин. Митотворците Тамзин Мърчант Времетраене: 1:17 мин.

Градчето, в което се развива действието, е тероризирано от... пасквили. Те се появяват нощем на вратите на хората и сутрин жителите осъмват с нов пасквил. Не се знае нито кой ги пише, нито дали е един човек, или са повече. Пасквилите не са политически, а злободневни. В тях се казват неща, които са известни на всички, но като слухове, а сега се съобщават публично. Ала не се знае и кое в тях е истина, и кое не.

Книгата започва с убийство и читателят би помислил, че романът е криминален, но не е, макар и да завършва също с убийство. Канавата на сюжета е противоборството между свещеника на градчето, отец Анхел, и кмета с военен чин лейтенант и неговата военизирана полиция. Балансиращата личност между тях е иронично-саркастичният доктор Хиралдо.

В романа има още много важни и интересни действащи лица: съдията Аркадио, негъра господин Кармайкъл, управител на имотите на вдовицата Монтиел, самата вдовица Монтиел, вдовицата Асис, богаташа дон Сабас, гадателката Касандра, импресариото на гостуващия цирк, прислужниците на отец Анхел, Тринидад и Мина, и други живописни характери.

Романът В лош час е третото самостоятелно произведение на Гарсия Маркес и е публикуван за първи път през 1962 година. Към времето на излизането му в Колумбия официално е приключил периодът на насилието, необявената дълга и изтощителна гражданска война между 1948 и 1955 г., но общественото насилие скрито продължава. Консерваторите са надделели и са се посветили на основната си цел: преследването на своя враг либералите.

Интересно в романа е и това, че въпреки полицейския час и изстрелите, повечето сцени звучат спокойно и уютно. Накратко, чист магически реализъм.

Габриел Гарсия Маркес е колумбийски писател, издател, журналист и общественик. Той е представител на магическия реализъм и е един от най-четените, обичани и значими писатели на ХХ век. Маркес започва своята кариера като журналист, но истинската слава му носят романите "Сто години самота" (1967 г.), "Есента на патриарха" (1975 г.) и "Любов по време на холера" (1985 г.). Носител е на Нобелова награда за литература през 1982 година и Нойщадска литературна награда през 1972 година.

Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 година в Аракатака, Колумбия. Отгледан е от баба си и дядо си, които го запознават с легендите, фолклора и фолклорния език, които впоследствие се превръщат във важен елемент на творчеството му. През 1940 година се записва в "Йезуитския колеж" в Богота. След като го завършва започва работа като адвокат, но скоро след това я оставя, за да се отдаде на любовта си към журналистиката и литературата. През 1947 година Маркес се записва в Юридическия факултет на "Колумбийския университет". През същата година в колумбийския вестник "Ел Еспектадор" (El Espectador) е публикувана първата му повест "Третият отказ". През следващите шест години в същия вестник са публикувани доста от разказите на Маркес. Младият Габриел попада в кръгове на литератори, художници и журналисти, които остават отпечатък в съзнанието му на формиращ се писател. Един ден в ръцете му попада книгата "Метаморфозата" на Франц Кафка, която променя живота му завинаги. След като се премества в Картахена през 1948 година писателят продължава правното си образование и две години по-късно става репортер в "Хералд" (Heraldo), където има постоянна рубрика - "Жираф". През 1954 година той се завръща в Богота, където отново се връща към репортерската работа в "Ел Еспектадор". След като работи в Европа две години като журналист на свободна практика, Маркес започва работа в кубинската правителствена информационна агенция "Пресна Латина" (Presna Latina), а през 1961 година се установява в Мексико, където се издържа чрез писане на сценарии и статии за списания, а в свободното си време пише книги.

Като сериозен писател Маркес се проявява през 1955 година, когато написва първия си роман "Обрулени листа". Повестта отваря обширен прозаичен цикъл, посветен на Макондо, страстен крайбрежен град, потопен в атмосфера на бедствия, епидемии и чудеса. Хорниката за Макондо продължава в повестта "Никой не пише на полковника" (1961 г.) , романа "B лош час" (1966 г.) и завършва в популярния роман "Сто години самота" (1976 г.), който проследява съдбата на шест поколения от рода на семейство Буендия.
"Сто години самота" е най-известният роман на Маркес, продаден в над десет милиона копия. Книгата е призната като шедьовър на латиноамериканската проза, поставил началото на литературния стил магически реализъм. След появата на романа започва истински бум на съвременната латиноамериканска проза. Творбата е носител на множество награди, а през 2009 година е обявена за най-влиятелната книга в световната литература за последните 25 години от литературно списание "Wasafiri". След успеха, който му носи книгата, финансово независимият Маркес се установява със семейството си в Барселона, където прекарва седем години. В центъра на следващия му роман "Есента на патриарха" (1975 г.) е хиперболизираният образ на измислен американски диктатор. През 1981 година се появява и романът "Хроника на предизвестена смърт", в които присъстват едновременно художествени и документални елементи.

След получаването на Нобелова награда за цялостно творчество (1982 г.) Маркес написва творбите "Любов по време на холера" (1985 г.), "Генералът в своя лабиринт" (1989 г.), "Дванайсет странстващи разказа" (1992 г.), "За любовта и други демони" (1994 г.) и др. В "Дванайсет странстващи разказа" лайтмотивът, както и в много други негови творби, е отново темата за самотата, в различните ѝ проявления. Както обикновено и тук авторът създава дълбоки образи, които носят топлота и тъга. В повечето разкази присъства онзи магически реализъм, с който Маркес ни запленява за пореден път. Но тук той не е толкова очевиден, а в някои от разказите са толкова силно размити границите на мистиката, че само като се огледате назад, ще видите, че сте застанали на територията, на макар и малко, но чудо! В "За любовта и други демони" движещата сила се явява страстта. След като е ухапана от куче и развива бяс (което е сигурен знак за обсебване от Дявола), тринадесет годишната Сиерва Мария е изпратена в манастир, където да спаси душата и тялото ѝ е призован младият отец Каиетано. Между тях пламва изгаряща страст - младите хора се оказват под властта и демона, който е по-силен от вярата и доводите на разума. Тяхната любов е грешна, предопределена, обречена... Романът е екранизиран през 2009 година. През 2002 година са публикувани мемоарите на Маркес - "Живея, за да разказвам". В тях авторът описва първите 28 години от живота си. През 2004 година на бял свят излиза последният му роман "Спомени за моите тъжни проститутки".

Габриел Гарсия Маркес е бил женен за Мерседес Барча, с която имат двама сина - Родриго и Гонсало. Писателят умира след дълго боледуване на 17 април 2014 година в Мексико.

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време." Габриел Гарсия Маркес

Лъчезер Минчев ЕООД
София, 1229
ж.к. Надежда бл.319 вх. К ет.8 ап. 159
lm@latchezarmintcheffpublishers.ifm