Трите смърти на Америгор

"Кой е Арсен Мердански? Разполагаме с оскъдни сведения за живота му. Роден е преди петдесет и четири години в Тутракан, там завършва Метафизичния факултет на Академията на науките, после се мести в София и започва работа като журналист за вестник "Вечерни новини". На тридесет и шест години е командирован от ръководството на изданието в Пекин, където - в преследване на материал за първата си дописка - взема дейно участие в събитията на площад "Тянанмън". Арестуван е на място, ала като по чудо успява да се изплъзне от стражите и благополучно се завръща в България. В края на деветдесетте отново заминава за Китай, но този път е заловен на летището и прекарва остатъка от живота си като затворник на остров Хайнан в Южнокитайско море.

За някои особености на характера му съдим от спомените на учителката му по биология в гимназията: "Арси се отличаваше със силната си любов към природата и спорта. Добре подготвен физически, той успя три пъти да спечели гребния поход Тутракан - Малък Преславец. Но през деветдесетте изпадна от всички класации, започнаха да гледат на него като на неудачник, приятелите му до един го изоставиха. "Витаеш в облаците, четеш и рисуваш, изобщо опако живееш. И за уличните кучета вече е ясно, че не сме от една черга. Ако все пак успееш да натрупаш състояние, ни се обади, но засега ти бием дузпата!" - казали му те. При последната ни среща очите му бяха тъжни..."

По време на затворничеството си Мердански научава испански език и следва задочно право в Падуанския университет. По спомени на оцелели затворници, той през цялото време води записки, нещо като дневник, един опит за бягство от заобикалящата го жестока действителност. Според легендата, част от тези записки са спасени по време на затворнически бунт. По незнаен начин те попадат в Света гора и дълги години се съхраняват в манастира "Ватопед". По инициатива на известния меценат граф Лелио Галатери ди Дженола и Сунилия, са иззети от обителта и така стават достояние на българската читателска аудитория. В настоящото първо издание на тези записки автентичният текст на автора е изцяло запазен. Впрочем поради липсата на ярък разказвачески талант, или както е прието да се казва "отсъствието на чудеса, духове и ирационални обрати в повествованието", посмъртният литературен дебют на Мердански е рисковано начинание. В издателството храним надеждата, че все пак книгата би могла да представлява интерес за специалистите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - както в централното управление, така и в териториалните служби.

За заклетите търсачи на необикновени текстове, за научните фанатици, за уфолозите с едри или тънки тела, за изследователите с неизменната лупа пред носа, бих искал да спомена последно за странните имена и задрасквания в края на всяка страница от оригиналния ръкопис. Те бяха трудно четими и още по-трудно разбираеми: Попов, Ланин, Текел, Бо, Гошан... Ние ги премахнахме за улеснение на читателската мисъл."
Мария Кацикова-Митева, редактор

Лемур Букс ЕООД
София 1700
бул. Симеоновско шосе 9 вх. Е ет. 6 ап. 99
lemurbooksbg@gmail.com