Калинката Мони: Приказки 10-12

Запознайте се с чудната колекция от приказки с поука, където Калинката Мони се отправя на различни приключения със своите приятели горски обитатели.

"Кичестите цветя бяха разпръснали цветовете си из цялата гора. Различни багри на всеки ъгъл - тук лилаво, там жълто, нейде се виждаха червени цветя. Пъстротата на гората се огряваше още повече през деня, когато слънчевите лъчи проникваха през короните на дърветата. Дечицата играеха навън. По обяд, по време на почивката между двата футболни отбора, които бяха сформирали, се появи една жабка.
– Добър ден, аз съм Поли. Наскоро се преместихме в близкото блато със семейството ми и не познавам никого все още. Може ли да си играя с вас?
– Разбира се, ела насам - подкани я Мони. - Това са Лисана, Вълчицата, Кълвачът Тони, Мечето Руди, Чучулигата Чарли, Зайката Мая, Таралежът Петър, Язовецът Тор, моята сестра Лили, а аз съм Мони.
– Приятно ни е, Поли - поздравиха я в един глас всички.

Калинката Мони много обичаше да опознава нови животни и днес прекара доста време с Поли. Хареса я. Тя беше забавна, усмихната и весела жабка.

Свечери се и стана време всички да се прибират.
– До утре, приятели - помаха Руди и се забърза, защото той живееше най-далеко от всички.

Разотидоха се децата.

На следващата сутрин, след като отново се събраха заедно, Руди им сподели:
– Снощи някъде съм изгубил прашката си. Когато се прибрах я потърсих, но я нямаше никъде. Беше ми подарък от чичо, много ме е яд.
– Нищо, Руди, не се ядосвай, не сия загубил нарочно - успокоиха го другите.

Измина и днешния ден. Точно преди да си тръгнат, Тони се провикна:
– Хей, някой виждал ли е топката ми?"
Из книгата

Необичайното изчезване
Лакоми неволи
Професионални дертове