"Крол чу Раше да възкликва, но не обърна внимание на оберщурмфюрера. Вместо това се приближи до статуята. Светлината улови дума на постамента ѝ "ανδρe'ας" - "Андреас". Често срещано гръцко име, но какво беше направил този мъж, за да заслужи такава почит? Раше размахваше развълнувано фенера си над лъскавите съкровища.
– Това е цяло състояние! - каза той. – Сигурно струва милиони марки, а тези селяни го криеха от нас!
– Не само от нас - каза Крол, докато оглеждаше по-подробно някои от предметите.
Надписите върху тях бяха на гръцки - на старогръцки.
– Тези неща са на хиляди години.
Крол освети надпис, резбован под името на постамента.
– Тук пише "Слуга и приятел на цар Александър"... За Александър Велики ли става дума? Трябва да е за него!
– Щом казвате, значи е така, щурмбанфюрер - каза Раше. – Не съм учил гръцки.
– Винаги трябва да изучаваш миналото, оберщурмфюрер - отговори Крол, докато четеше с все по-голям интерес. – От него можеш да научиш много. Особено от историята на Александър Велики. Той е роден в този край, близо до Пела - това е била столицата на Македония. Крол отстъпи назад.
– Александър беше героят на детството ми - каза той. – Най-великият пълководец в историята на човечеството. Никога не е губил битка. Завладял по-голямата част от познатия свят, преди да навърши трийсет. Какво ли щеше да постигне, ако бе живял по-дълго?
– Щурмбанфюрер - отговори Раше.
Това очевидно не го интересуваше. Беше отишъл при една купчина монети.
– Простак - промърмори Крол и продължи да чете.
В текста със сигурност ставаше дума за Александър Велики.
– Тези дати са доста след смъртта на Александър. Но този Андреас... Тук пише, че лично е познавал Александър... Крол огледа статуята. Човекът беше изобразен като старец, с плешива глава и дълга брада, но все пак изправен като младеж. Малкото люспици боя, останали по лицето, създаваха впечатлението, че статуята го гледа почти предизвикателно.
– Андреас, Андреас... - прошепна той, докато се опитваше да си спомни нещо.
Името имаше връзка с Александър, но тя му се изплъзваше... Изведнъж се сети.
Рационалната част от ума му веднага отхвърли мисълта като безумие. Нямаше как това да е истина! Но... Погледът му попадна на нещо зад статуята - питос, глинена делва, висока колкото човек и широка един метър. Върху нея бяха изписани още гръцки думи. Крол отиде при делвата и прочете част от тях, после се изправи на пръсти, за да огледа широкото ѝ гърло. Беше запечатано, с черна смола около сребърната запушалка. Ръбът също беше посребрен, все едно отвътре делвата беше покрита с безценния метал."
Из книгата
