Токата в до мажор и други разкази

Книгата с избрано "Токата в до мажор и други разкази" представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми - новели, разкази, есета. Високата езикова норма и богатият литературен фон в творбите на Антони Либера винаги са намигване към читателите с подготвен ум, с настроени на подходящата вълна сетива. Именно на тях сборникът предлага истински пир от сериозни теми, ерудиция, препратки към творбите на известни писатели, както и солидна доза ирония и самоирония.

Затова много страници от тази толкова сериозна по съдържание книга будят искрен смях - поради деликатната, дистанцирана пародийност в представянето на героите. И как другояче да се реагира например на поведението на лишения от талант позьор, решил да посъбере малко джобни пари, като извади от дъното на швейцарското езеро монетите, които туристи от цял свят символично са нахвърляли там?

Творбите, подбрани за настоящото издание от автора, разкриват емблематичните белези на цялото творчество на Антони Либера: богато съдържание, многозначни послания, сложна структура на словесния изказ, ерудирана игра с литературните конвенции.

Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго".

"През хубавите дни на късната пролет и ранната есен, когато прозорците на класните стаи и коридорите бяха отворени, звуците от инструментите, на които се упражняваха учениците, стигаха на стотина метра от училищната сграда. Това приличаше малко на настройването на оркестър преди концерт. Всеки инструмент провлачваше в самозабрава своята партия, без да се съобразява с другите и дори напук на тях, сякаш искаше да ги надвика. Понякога учениците свиреха някаква творба, но по-често само се упражняваха - гами, пасажи, фигури. Тук ридаеща цигулка, там тромпет и валдхорна, по-нататък фагот, на който пригласяха барабани или тимпани, а над цялата какофония се извисяваше перленият, накъсан глас на пианото. Въпреки че тази полифония не носеше радост за ушите, тя все пак будеше у слушателя, особено у вещия в музиката или свързания с музикалното училище, топли чувства и мисли, някаква странна смесица от мечта и надежда. Мечта за перфектност, надежда за признание. Понеже в монолозите на всеки от инструментите се улавяше амбиция и копнеж за съвършенство. Долавяше се очакване тази неуморна подготовка да даде плодове: кариера, блясък, слава."
Из книгата

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu

В търсене на екзистенциалната мъдрост
Бог да ви поживи
Лозанска лирика
Вишнев компот
Токата в до мажор
Благословията на Бекет
Какви времена са били някога!
Какви времена са били тогава!
Арлекин за интелектуалци?
Радикалният скептицизъм
Човекът на изкуството в съвременния свят