Едип по пътя

Ерудираният читател познава мита за изпадналия в немилост цар Едип, който си избожда очите, след като научава, че поради незнание е убил баща си, цар Лай, и се е оженил за майка си, царица Йокаста. Когато с ужас открива истината, Едип решава да напусне Тива, последван от дъщеря си Антигона, която споделя неговото скиталчество.

В Едип по пътя, един изключително поетичен роман, определен от критиката като шедьовър и преведен на множество езици, Анри Бошо ни разказва липсващата глава от историята на Едип, нареждайки се до мислители като Софокъл, Фройд и Кокто, увековечили този основополагащ мит. Новаторството на Бошо се изразява в избора на жанра - приключенски роман, инициационен роман и дори road movie, чиято фабула е ситуирана в Античността. Тук Едип вече не е вдъхновителят на цяла една наука, психоанализата, а самият той е подложен на психоанализа напряко на своето вътрешно пътешествие. В него той се сблъсква с мрака, който носи в себе си, докато стигне до себепознанието с помощта на скитането и на изкуството. Едип по пътя е именно разказът за този процес на себеоткриване, проникновена притча за самотния човек и неговата съдба.

Книгата е част от поредицата Модерна европейска проза на издателство Ерго.

Анри Бошо (1913, Мехелен - 2012, Лувесиен) е белгийски писател, поет и психоаналитик, прекарал по-голямата част от живота си в Париж, където е имал приятелски отношения с Камю и Жид, а по-късно и с Лакан и Дерида. Дебютира през 1958 година с поезия. Известен е най-вече с трилогията си, основана на митове от античността: Едип по пътя (1990), Диотима и лъвовете (1991), Антигона (1997). В творчеството му се преплитат възхищението от античната култура, познанията в областта на психоанализата, въодушевлението от източните философски учения и християнската мистика. Член на Белгийската кралска академия за френски език и литература от 1990 година до смъртта си.

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu