Син на слънцето. Разкази

Джек Лондон Времетраене: 1:47 мин. Градът и неговите несигурни стени Харуки Мураками Времетраене: 0:58 мин. Дневниците на странника Ели Грифитс Времетраене: 0:58 мин. Пенсионният план Сю Хинсенбъргс Времетраене: 1:00 мин.

Разкази от Южните морета. "Дейвид Грифитс имаше зорко око, веднага забелязваше всичко необичайно, което обещаваше ново приключение..." - този цитат разкрива главния герой и очертава основните сюжетни линии в книгата. Смелият син на слънцето плава между островите, попада в капаните на стихийни природни бедствия и се сражава със зли пирати. Пред очите му се редят картини от екзотични острови и от бита на още по-екзотичните им обитатели.

Алойзи Пенкбърг - друг забележителен персонаж, е напълно безполезен пияница, който попада в ръцете на капитан Грифитс и се превръща в напълно нов човек. Образите на героите са пресъздадени ярко и изразително, макар и с лека ирония, и заедно с живописните описания на природните картини представят непосилната задача дивите племена да бъдат опитомени, както и колко е трудно да се опази крехкото примирие с местните.

Тази книга е търсено и желано четиво за всички почитатели на Джек Лондон, особено за онези, които са запленени от приключенията в далечни и непознати земи.

Книгата е част от поредицата "Приключения и фантастика" на издателство "Паритет".

"Но Грифитс изскърца със зъби и силно стисна тънките си устни.
– Аз ще изляза на глава с него - промърмори той, по-скоро на себе си и на безпощадното слънчево кълбо, отколкото на помощника. Обърна се и понечи да слезе надолу, после пак се обърна.
– Вижте какво, Якобсен. Той ще е тук чак след четвърт час. Вие с мен ли сте? Мога ли да разчитам на вас?
– Разбира се, че можете да разчитате. Та нали изпих всичкото ви уиски. Какво смятате да правите?
– Не смятам да го убивам, ако мога да избегна това. Но няма да му платя. Трябва да сте наясно.
Якобсен равнодушно сви рамене, примирен със съдбата, а Грифитс пристъпи към стълбата и заслиза надолу.

II.
През ниския риф Якобсен гледаше как кануто се изравнява с техния кораб и продължава към входа на прохода. Грифитс се върна на палубата, с изцапани с мастило пръсти на дясната ръка. След петнадесет минути кануто спря до кораба. Мъжът със сомбрерото
се изправи.
– Здравейте, Грифитс - каза той.
– Здравейте, Якобсен. – С ръка върху релинга, той се извърна към тъмнокожия си екипаж. – А вие, момчета, спрете тук кануто.
Когато се прехвърли през релинга и скочи на палубата, в тежкото му наглед тяло можеше да се долови котешка гъвкавост. Както другите двама и той беше оскъдно облечен. Евтината долна риза и набедрената препаска не успяваха да скрият добре сложената му
снага. Бе мускулест, но мускулите му не бяха издути и буцести. С годините, прекарани под жаркото слънце, лицето му също бе загоряло и станало мургаво като на испанец. Жълторусите мустаци никак не подхождаха на тази мургавина, а ясносините очи зашеметяваха онзи, който ги погледнеше. Трудно беше човек да си представи, че и кожата му някога е била светла.
– Вас пък какъв вятър ви довя насам? - попита Грифитс, като се здрависваха. – Мислех, че сте някъде към островите Санта Крус.
– Бях там - отвърна новодошлият. – Но направихме бърз преход. "Чудо" е зад носа, в Заква Гума, чака вятър. Туземците ми казаха, че тук имало някакъв кеч и аз реших да намина и да видя как е?
– Слаба работа. Повечето от навесите за копра са празни и я има, я няма пет-шест тона слонски орехи. Жените ги хвана треската и си отидоха, а мъжете не могат да ги накарат да се вържат в блатата. За нищо не ги бива. Бих ви предложил нещо за пиене, но помощникът изпразни и последната ми бутилка. Господи, защо не подухне малко ветрец.

Грифитс помести с подчертано равнодушие погледа си от единия към другия и се разсмя.
– Радвам се, че безветрието се задържа - каза Гриф. – Така успях да ви сваря тук. Моят супер касиер изрови онази ваша бележчица и аз я донесох.
Помощникът учтиво се отдръпна и остави капитана сам да си сърба попарата.
– Съжалявам, Гриф, ужасно съжалявам, но нямам толкова пари. Трябва да ми дадете още малко време.
Гриф се облегна на трапа, по лицето му се изписа почуда и огорчение.
– Просто е невероятно как се научават да лъжат хората на Соломоновите острови - сподели той. – Истината не им е присъща. Да вземем капитан Йенсен. Бих се заклел в неговата честност. А пък той ми каза само преди пет дена… искате ли да знаете какво ми каза?
Грифитс облиза устни.
– Продължавайте.
– Ами каза ми, че сте разпродали…, че сте разпродали всичко, уредили сте си сметките и сте потеглили към Новите Хебриди.
– Той е проклет лъжец! - разпалено извика Грифитс.
Гриф кимна.
– И аз бих казал същото. Той дори има нахалството да ми каже, че е купил от вас две от станциите ви – Маури и Кахула. Каза, че ви е платил хиляда и седемстотин златни лири за всичко – клиентела, стоки, кредит и копра.

Очите на Грифитс се присвиха и блеснаха. Той го направи неволно, но Гриф го забеляза и бавно завъртя очи.
– А Парсънс, търговският ви агент в Хикимави, ми каза, че компанията "Фолкръм" е откупила от вас тази станция. Той пък защо ли лъже?
Грифитс, изнервен от слънцето и болестта, избухна. Цялото озлобление, стаено в душата му, се надигна в лицето му и той разкривено се озъби.
– Вижте какво, Гриф, какъв смисъл има да си играете с мен така? Вие знаете и аз зная, че вие знаете. Добре, така да бъде. Аз наистина разпродадох всичко и наистина заминавам. Е, и какво ще направите сега?
Гриф сви рамене, а на лицето му не трепна и сянка на решителност. Изражението му бе на човек, изпаднал в затруднение.
– Тук няма съдебни органи - изтъкна преимуществото си Грифитс. – Тулаги е на сто и петдесет мили. Аз имам разрешително за отплаване и съм на собствения си кораб. Нищо не може да ми попречи да потегля. Вие нямате право да ме спрете. Само защото
ви дължа една малка сума. И по дяволите! Не можете да ме спрете. Запишете си го на челото.

Лицето на Гриф придоби още по-изненадано и огорчено изражение.
– Искате да кажете, Грифитс, че ще си присвоите тези хиляда и двеста лири?
– Горе-долу е така, драги. И няма никакъв смисъл да се нагрубяваме. Ето, излиза вятър. По-добре е да си тръгнете, преди да съм потеглил, инак ще потопя кануто ви.
– Струва ми се, че сте прав. Не мога да ви задържа - отвърна Гриф и ровейки в чантата, която висеше на колана с револвера, извади лист хартия, която имаше вид на официален документ. – Но може би това ще ви задържи? Прочетете го и се опитайте да го запомните.
– Какво е това?
– Адмиралска заповед за задържане. Бягството в Новите Хебриди няма да ви спаси. Заповедта е разпратена навсякъде.
Грифитс едва преглътна слюнката си. Отмести очите си от документа, сви вежди и започна да обмисля създалото се положение. След това изведнъж погледна Гриф с искрен и доверчив поглед.
– Оказахте се по-умен отколкото си мислех, старче - каза той. – Разбихте ме на пух и прах. Трябваше да зная, че човек не може да ви излъже. Якобсен през цялото време твърдеше, че няма да се отърва от вас. А аз не исках да го слушам. Ето, че той се оказа прав. Вие също сте прав. Парите ми са долу. Да се отидем и да оправим работата.

Той започна да се движи към отвора, но после отстъпи настрана и пропусна госта да мине напред. Едновременно с това погледна към морето, което започна да се дипли леко от вятъра.
– Поставете платната и бъдете готови за тръгване - каза той на помощника.
Като седна на леглото на помощника, пред малката маса, Гриф забеляза, че под възглавницата се показва дръжката на пистолет. На масичката имаше перодръжка, мастилница и измачкан корабен дневник.
– Въобще не ме засяга това, че сте ме уличили в тази мръсна сделка - предизвикателно каза Грифитс. – Доста време съм прекарал в тропиците. Аз съм болен, много болен човек. А уискито, слънцето и треската ме направиха болен не само физически, но и нравствено. Нищо на света не изглежда сега за мене подло или низко. Доста добре разбирам негрите, които се ядат един други и отиват на лов за черепи. И аз бих направил същото."
Из книгата

Джек Лондон е американски писател, автор на приключенски разкази и романи. През целия си творчески път той написва над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Най-известни негови романи са "Морският вълк", "Белият зъб", "Дивото зове", "Лунната долина" и др.

Джек Лондон, чието истинско име е Джон Грифит Чейни, е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Майка му Флора Уелман е учителка по музика, любителка на спиритизма. Тя забременява от астролога Уилям Чейни, с когото известно време живеят на семейни начала. След като научава за бременността на Флора, Уилям настоява да направи аборт, но тя категорично отказва да махне бебето и в отчаянието си се опитва да се застреля. За щастие не успява да се рани сериозно и всичко завършва благополучно. След като ражда Флора поверява бебето на грижите на своята робиня Вирджиния Прентис, която заема важна роля в живота на Джон. В края на 1876 година Флора се омъжва за ветерана от Първата световна война - Джон Лондон и взима момчето обратно при себе си. Впоследствие детето получава фамилията на втория си баща и всички започват да го наричат Джек Лондон. След известно време семейството се установява в Оукланд, където Джек завършва училище. Детството му преминава в бедност и трудности - като ученик продава вестници, след като завършва началното училище едва 14-годишен започва работа в консервена фабрика. 12-часовите работни смени са изключително тежки за младото момче и търсейки изход от положението, в което се намира той взима пари на заем, купува малко корабче на старо и започва да се занимава с нелегален лов на стриди. По-късно е нает като моряк и през 1893 година пътува на борда на шхуна за ловене на тюлени по бреговете на Япония и Берингово море. Първото далечно плаване оставя ярки впечатления у младия Джек, които той впоследствие използва за основа в много от неговите морски разкази и романи. След като се завръща от плаването той написва очерка "Тайфун край бреговете на Япония", който поставя началото на литературната кариера на автора. Той е публикуван на 12 ноември 1893 година в Сан Франциско, в един от местните вестници и за него авторът получава първа награда. През 1894 година Лондон участва в похода на безработните към Вашингтон, след което прекарва един месец в затвора за скитничество. Година по-късно той се присъединява към социалистическата работническа партия на САЩ, след това благодарение на самостоятелната си подготовка успява да влезе в "Калифорнийския университет", но след третия семестър поради липса на средства е принуден да напусне. През пролетта на 1897 година Лондон, подобно на хиляди други американци се поддава на "златната треска" и заминава за Аляска.

По-сериозно Джек Лондон започва да се занимава с писателска дейност след завръщането си от Аляска. Тогава писателят е на 23-годишна възраст. През 1900 година е публикувана първата му творба - "Синът на вълка", а през 1902 година след публикуването на романа "Дъщерята на снеговете" и книгата "Xopa от бездната", писателят придобива известност. Той е известен със своя работохолизъм - пише по 15-17 часа на ден. В следващия му роман "Дивото зове" (1903 г.) се разказва за домашното куче Бък, което открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и попада сред дивия север, където става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Книгата е многократно екранизирана, като първият филм е от 1935 година с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Книгите му "Белият зъб" (1906 г.) и "Сияйна зора" (1910 г.) също се радват на голям интерес от широката читателска аудитория. През 1904 година той пише романа "Морският вълк", който се смята за най-известната творба в творчеството на автора. В периода 1904-1905 година Лондон отразява събитията от Руско-японската война, като военен кореспондент и доказва себе си като майстор на репортажа. Един от шедьоврите на писателя е романът "Мартин Идън" (1909 г.). В него той описва историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия автор. Това е романтичен разказ, който ни води по пътя на мъчителното издигане и на грубото сгромолясване на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Други популярни творби на автора са "Северна одисея", "Белю Пушилката", "Демоните на Фуатино" и др.

Последните години на Джек Лондон са белязани от творческа криза, алкохолизъм и бъбречни заболявания, чийто пристъпи той облекчава с морфин. На 22 ноември 1916 година докато е в Глен Елън, Лондон взима смъртоносна доза от веществото. Фатална грешка ли беше това или умишлено самоубийство – отговорът на този въпрос известният писател отнася със себе си...

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Син на слънцето
Честолюбието на Алоизи Панкберн
Дяволите от Фуатино
Шегата
Сметка със Суитин Хол
Една нощ в Гобото
Слънчеви пера
Бисерите на Парлей