Христо Фотев. Събрано
Юбилейно издание

Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол.

Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската махала на Бургас, плавал с риболовен кораб, работил като художник в стенописно ателие и като редактор на фабрична многотиражка, а след това - вече като член на СБП - става драматург на бургаския театър "Адриана Будевска" и главен редактор на литературния алманах "Море". Автор е още на стихосбирките "Лирика" (1965), "Обещание за поезия", "Литургия за делфините", "Спомен за един живот", "Венецианска нощ" и "Словесен пейзаж". Удостоен е с няколкократно с Литературната награда на Бургас и с приза "Златен Пегас", а посмъртно на името му е учредена Национална награда за поезия, връчвана на рождения ден на поета.

Настоящият том събира всичките му творби, дори онези, които не са били включвани в книжни сбирки, а са били публикувани единствено в периодичния печат.

Морето само живите обича
Ти тръгваш и се връщаш
На "Морска"
Там далеч, далеч в Бургас
Листата капеха в червено
Острова - на залива закрила
Оптимистичен реквием
Подарък
Улицата ме изпълни
Измислица ли е морето?
Мореплавател
Улица "Иван..."
Ний тръгнахме
Реквием
По следите на Орфей
Най-после ний, сърце
Балада за България
Бюстове
Пощальонът на щастието
Стихотворение
Балада за човека с откраднатото лице
Балада за момичето от японската ваза
Прилича ти старинната прическа
Венецианска нощ
Малка балада
Убива ме такава пустота
Изстрелът в нощта
В двора на Караджата
Балада за себе си след заминаването на Мария
Елегия I
Малка балада за голямата река
Песента на цимбалиста
Изпълкомът заседава
Септември
Жетварят
Облакът
Възхвала на думите
Наистина ли си отива лятото
На майка ми
На баща ми
На сина сми
Възхвала на жените
В бургаските покрайнини
Пристанище I
Пристанище II
България
И нощите са стъклено студени
Балада за Ромео и Жулиета
Луната
Малкото момче на инженера
Позволи ми да мисля за тебе
Етюд (Пикасо)
Етюд (Ван Гог)
Как искам да напиша пак
Морето!
Колко си хубава!
Предчувствие
Монолог на Дон Кихот
О, самота с кошмарните претенции
Без сънища и биография
Ний повече не сме необходими
И никакво спасение във думите!
Из "Ужасна поема"
Ах, най-подир свободен
Душата ми почувства
Елегия II
Но е ужасно да не те загубя
Небето се съблича
Но нищо не е повече
Мой малък единадесетгодишен
И там - от осемхилядния метър
Бях на самия връх
Кълна ви се
Тържествена литургия за делфините
Утре
Тоя влак за Бургас
Ти би могъл да бъдеш
Ураганът
Летете облаци
Не си ти по-могъща от кокичето
Най-после тялото ти е узряло
Тоя дъжд е със тяло на мъж
И тоя ден за мен
Ленинградско възпоминание
Предупреждение
Из "Обещание за поезия"
Кълна се пред лицето на Дактила
Едно голямо и прекрасно "Да"
Най-важното е да се осмелиш
Но да положа думите
Из "Спомен за един жив"
Вълната
Из "Понтийски мотиви"
В памет на баща ми
Писмо
По-леко и от въздуха
Морските дървета
Люлееше ме старото пристанище
Встъпление
Морето
На улицата до голямото пристанище
Ода в чест на един поет - и новия кораб "Аполония понтика"
Белият кон
Понякога по-много се обичахме
Смъртта във рамката на некролога
Книга за свободата
Сарматско море
Животът - не смъртта
Посвещение
Душата ми тя строга е
Без монолози
Как искам да бъда добър
Посвещение в Ретровкус
Елегия равадиньоти
Декларация
Кой ще насити дребната ти жажда
Сън в Лисабон
Привет!
Другарят от завода
Песен за Анна
Голяма, голяма наверно е
Октомври 1917
Вълшебният кондуктор
Аз трябваше да те забравя
Изгубена песен
Аз съм жив
Поетът, или слово за Христо Фотев