Автори на тази книга са известните съветски пълководци: маршалите на Съветския съюз Александър Василевски, началник на Генералния щаб; Иван Конев и Константин Рокосовски, командващи войските на основните фронтове по време на Втората световна война. Георгий Жуков при всичките си таланти на предводител се отличавал с труден характер и бил нееднозначна личност. Какъв е бил Маршалът на Победата, пълководецът и човекът? Какви са били отношенията му със Сталин? Спомените на хората, познаващи го отблизо и във военно, и в мирно време, ни представят образа на прославения пълководец, на героя, познал триумфа и немилостта, любовта ... |
|
В лицето на другаря Тодор Живков ние виждаме големия теоретик на марксизма-ленинизма, големия патриот, който отдава всичките си сили и "огромни способности за разцвета на нашата социалистическа родина""Лъжец, хитрец и мошеник номер едно в историята на България" Муравей Радев, 1997 "Когато черните страсти утихнат, България отново ще разбере какъв голям политик сме имали през тези няколко десетилетия" Георги Джагаров, 1992 "Появи се отново на политическата сцена в края на живота си, преди всичко защото името му предизвикваше носталгия по отминало време..." проф. Джон Бел, 1998 ... |
|
Тайните на старите полицейски досиета ... В тази книга не се дават отговори. В тази книга се поставят въпроси. Истински ли са героите от най-новата ни история? И преди 9 септември 1944 г., както и днес, политиците не са такива, каквито изглеждат. Анна Заркова е родена в София. Завършила българска филология в СУ “ Климент Охридски ”. Репортер, редактор и отговорен редактор във вестниците “Ком” – Берковица, “Транспортен глас”, “166” и “Труд”. Носител на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 1999). Автор на книгите “Големите убийства” (“Куршуми по време на преход” и “Смърт по царско ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |