Книгата е част от поредицата Книги за ученика на ИК Пан."Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост: който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее, а комуто стане нужда веч да те остави, той не може, дорде е жив, да те заборави." Любен Каравелов ... |
|
|
Помагалото е предназначено за подготовка на десетокласниците за успешно представяне на изпита за външно оценяване по български език и литература в 10. клас. Може да се използва и за упражнение по време на учебната година. Структурата и съдържанието на включените в изданието тестове отговарят изцяло на изискванията на Министерството на образованието и науката, отразени в актуалния Модел на националното външно оценяване (НВО) по български език и литература в 10. клас. В края на помагалото има Ключ за верните отговори, в който е предложена система за оценяване и самооценяване. Тя съответства на стандартизираните критерии, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо. ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
|
Това са кратки, забавни приказки, които мъж на име Бианки от град Варезе разказвал на своето момиченце. Господин Бианки бил търговски пътник и шест дни в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа господин Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Книгата е част от поредицата Детска класика на ... |
|
|
Пълно издание. ... Астрид Линдгрен е написала три романа за червенокосата Пипи: "Пипи Дългото чорапче" (1945), "Пипи се качва на кораба" (1946) и "Пипи в южните морета" (1948). През 1968 г. на български език се появява книга със заглавие "Пипи Дългото чорапче". В нея както и в по-следващите ѝ издания, са включени част от разказите за Пипи от трите романа. И по-точно - 24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател. В настоящото издание в събрана цялата трилогия за Пипи. "Искам да пиша за читатели с ... |
|
|
Невероятно забавни са приключенията на крокодила Гена, Чебурашка и странната старица Шапокляк. Гена живее в малък дом и работи в зоопарка като... крокодил. Той е много сериозен, акуратен и отговорен и обича да чете сериозни книги: справочници, учебници или влакови разписания. Веднъж решава да промени своя начин на живот, разбира, че е скучно да живее без приятели, и разлепва из целия град обяви. Така се запознава и сприятелява с Чебурашка и с други самотни обитатели на града. ... |
|
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
