Преди тишината. Поезия

"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор."
Валентин Дишев

Нямам нищо, което да нося
Там, където смъртта заспива
Светлината
Езикът ти е утроба
А ти, когато се молиш
Той измерва света
Ние
Еротиката на поезията
Докосването се случи
Коси и плът
Плътта е остров за изгнаници
Кожата е все по-носена
Понякога
Изговаряме се
Тлението на плътта
Бездетна е светлината
Навътре
Остани до дървото
Лисиците вече не са хищници
Всички коридори на смъртта
Ако някой преразкаже водата
Там, в паметта на душите
Ти си убежна точка
Любовниците си преплитат кожите
Върху устните
В моята стая
За да не бъда дом
Географията няма значение
Сърцето е труден град за обичане
Когато всички думи
Страшно е до Бог
До седемте църкви
Хайде да си разменим гръбнаците
Всяко проговаряне
Изваждаш на една страна сърцето
Имам мярка за безкрайност
По думите на свидетели
Напускаме себе си
Рибари и корабокрушенци
Неназовимото
Как смирено посочваш
На едно разстояние сънища
Всички вкусови рецептори
Пренаписан вик мокри чадъра ти
Правиш любов вътре и извън себе си
Ако е имало вътре човек
Последният ангел в теб
Ако някой преразкаже водата