Разкази. Гераците

Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Уроци по бизнес и лидерство. Карти Ленард Лаудер Времетраене: 1:11 мин. Президентът и тайната на бодливата роза Димитър Недков Времетраене: 1:06 мин. Знаците. Тайният език на Вселената Лора Лин Джаксън Времетраене: 0:55 мин. Квантов грях Зори Иванова Времетраене: 1:15 мин. Защитникът Ана Хуанг Времетраене: 1:01 мин. Протокол Хаос Жозе Родригеш Душ Сантуш Времетраене: 1:04 мин. Живей сега! Ерик Бертран Ларсен Времетраене: 1:03 мин. Скъпи Данте Дж. Т. Гайсингер Времетраене: 1:49 мин. Утешенията на философията Ален де Ботон Времетраене: 1:04 мин. Речник на отличния ученик Филип Жалбер Времетраене: 1:08 мин.

Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" За повече от половин век писателска дейност, в превратни и неспокойни години, Елин Пелин написа няколко томчета с разкази, повести, хуморески и хумористични стихотворения, детски поемки и детски романи, така различни по тон и жанр, че публиката, смаяна от едни, снизходително отделяше други в оная част на съзнанието, където битуват дреболиите и анекдотите. "Гераците" и някои разкази влязоха отдавна във всички представи като неотменна част от класическата българска литература, а "Отечество любезно", "Пижо и Пендо", "Нане Джурова Грозданка" и една дълга поредица българановски истории умряха заедно с някогашните вечеринки и утра. Ние започнахме все по-често да виждаме Елин Пелин в неговите големи книги - разказите до 1912 година, "Земя", "Под манастирската лоза" — и той се сдоби с клиширани и гръмки определения — "певец на селската неволя", "художник на българското село", достойни единствено за патетичното перо на д-р Кръстев. Сега няма нищо написано върху Елин Пелин, от прогимназиалните христоматии до докторските дисертации, което да не се подслонява под дебелата сянка на тия определения и като го нарежда заслужено до големите писатели в българската литература, придава малко тържествен блясък върху тогова, който цял живот се бе стремял да "орезилява" всяка "тържествена тупурдия".
Докато всеки голям писател в нашата традиция се стреми да бъде монолитен, да изглежда внушителен, да засяга големи идеи и да рисува широки платна, Елин Пелин реди повести до хуморески, най-сериозни социални разкази до съвсем лирични импресии и никога не прекрачва прага на епичните жанрове. Докато всеки значителен (още по-често незначителен) автор се радва на всякакъв хумористичен нюанс в творбата си, бай Пелинко много често го пише сериозно, "пък то излиза хумор".

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Издателство Слово ООД
Велико Търново, 5000
ул. Христо Смирненски № 18
office@izdatelstvo-slovo.com

Загадките на Елин Пелин - проф. Симеон Янев
Разкази

• Напаст божия
• Косачи
• Ветрената мелница
• Ангелинка
• Задушница
• Андрешко
• Пролетна измама
• Кумови гости
• На браздата
• Спасова могила
• Иглика
• По жътва
• На оня свят
• Среща
• Нане Стоичковата върба
• Първи сняг
• Печена тиква

"Гераците" - синтетичната проза - проф. Симеон Янев
Гераците
Съвременни интерпретации

• "Андрешко" от Елин Пелин - Никола Георгиев
• Елин Пелин в историческия развой на българския разказ - Симеон Янев
• Пейзажът у Елин Пелин - Искра Панова
• Художественият свят на Елин Пелин - Радосвет Коларов
• "По жътва" (литературен анализ) - Биляна Борисова
• Из "Гераците" и техния автор (литературен анализ - Иван Иванов
• Елин Пелин - жизнен и творчески път - Стефан Елевтеров

Приложения

• Елин Пелин. Как пиша (беседа пред писателите белетристи)
• Бележки
• Кратък животопис