Приказки

Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Марката Ти Дейвид Ройстън-Лий, Силвана Стори Времетраене: 0:59 мин. Кубинската наследница Сорая Лейн Времетраене: 0:59 мин. Октоподеният случай на детектива Филип Сотир Гелев, Пенко Гелев Времетраене: 1:02 мин. Пред камерите Беа Фицджералд Времетраене: 0:54 мин. Синята птица Морис Метерлинк Времетраене: 0:59 мин. Космична нумерология за лечение на духа и тялото Майкъл Брил Времетраене: 1:02 мин. България в Първата световна война 1914 - 1918 Проф. д.и.н. Людмил Спасов, д-р Александър Въчков Времетраене: 1:09 мин. Да опознаем природата Илария Барсоти Времетраене: 1:14 мин. Затворникът Фрида Макфадън Времетраене: 1:15 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин.

Елин Пелин (1877-1949) е псевдоним на Димитър Иванов. Роден е в село Байлово, Софийско, където живее до дванадесетата си година. От 1899 г. се установява в София. Двата му тома "Разкази" (1904, 1911) и повестта "Гераците" (1911) го утвърждават като един от най-добрите български писатели. Елин Пелин е автор на много книги за деца - сборници със стихотворения, поеми и приказки, както и романите "Ян Бибиян" (1933) и "Ян Бибиян на Луната" (1934).

В този том са събрани и подредени хронологично най-хубавите приказки на Елин Пелин, публикувани в книгите му "Сладкодумна баба" (1919), "Правдата и Кривдата" (1920), "Приказки и басни" (1949) и в периодичния печат за деца - списанията "Веселушка", "Чавче", "Светулка" и вестник "Пътека".

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Издателска къща Пан ООД
София 1124
ул. Цар Иван Асен II №1, вх. 1
office@pan-bg.eu

За приказките
Големи лъжи
Голям Сечко, малък Сечко и баба Марта
Умник Гюро с умници другари
Тримата глупаци
Тримата инатчии
Страхливият мъж
Орел и лисица
Сивчо и Жълтушка
Сила и хитрост
Чичо Пейо
Сливи за смет
Хаджията и овчарят му
Хитри крадци
Три умни глави
И хитрецът се излъгва
Дявол и свинар
Лудото само се обажда
Придирчива свиня
Циганин и брат му
Гузен негонен бяга
Цигански сън
Папай, Маринчо, плюскай, черньо!
Правда и Кривда
Ангелът на справедливостта
Според мястото - и мярката
Магарето на сюлейман ага
Всяко нещо има цената си
Най-справедливият
Мързеливец
Глупавият вълк
Петачето ми дай!
Щурец-свирец
Ехо
Нервозният писател и веселият свирач
Камък
Келчо и царската дъщеря
Воденичар и мливар
Рибар и жерав
Едно за друго
Змия, маймуна и чакал
Пак за хитростите на лисицата
Рибарка и жерав
Добрият старец, неразбраната баба и трите им дъщери
Кому принадлежи лъвската кожа
Чудната торба
Двама братя
Кон, месалче и рог
Двете трески
Гонка-Вихрогонка
Снежанка
Дядо Мраз и внуците му
Изворът
Овен и козел
Случка в гората
Мравеят
Богатият мравей
Приказка за пуяка
Таралеж и заек
Случки с Байо Зайо средногорски
Тримата братя и златната ябълка
Хубавото момиче, на устните на което цъфвал трендафил
Торбаланци
Дядо Божил и Дяволът
Триста умници
Гордият петел
Червеното сърце
Сънчо
Скъпият урок
Преходна слава
Трите пуяка
Недоволната жаба
Магарешката опашка
Приказка за приказките
Познавачът от Умниково
Вам лъжа, мене истина
Лошата катеричка
Загубената пчела
Автомобил и кола
Старата воденичка
Що е щастие
Топчо и Зрънчо
Знам и мога
Иванчовите пръстчета