Стихотворения

На тридесет и две - сама,
във влак от Плевен.
Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен?
Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан
Стъклото гледа в упор - от нещо
ли изтръпвам -
през чужди очила?

Сама във влак експресен.
Здравей - и сбогом! Смях. Сълза.
И - накъде сме?
Не знам. И знам. А светлината се смалява.
На тридесет и две запомних се такава.

О, младостта си нося като изтъркана жилетка
И наизуст я знам - омразна и проклета.
На тридесет и две - вместо дете - със куче
На тридесет и две - и нищо не научих.
И нищо не прозрях. И нищо не запомних.
Добро. И зло. И между тях огромни
неясни съдбини. И бдения среднощни.

На тридесет и две. В средата. И не още.

На тридесет и две. Във влак. Уиски. Сода.
И леден лик лек ликуващ поглед.
А стиховете - знам го! - любовници наивни.
И сняг, и вятър, и дъждове проливни.
Бездънни светлини. Войни. Кого погребах,
та още ми тежи? И все те няма Тебе,
каквато те мечтах - петнадесетгодишна.

На тридесет и две. Започнах ли да дишам?

Издателство Слово ООД
Велико Търново, 5000
ул. Христо Смирненски № 18
office@izdatelstvo-slovo.com